Изгубена в любовта
Фонда не крие, че открай време е изгубена в любовта. „Можеш да си най-великият актьор на света, но ако ти липсват хармония и спокойствие в чувствата, всички награди отиват по дяволите. И досега не мога да си обясня защо съм била толкова лековерна“, категорична е Джейн. Тя прави и невъзможното, за да спечели вниманието на баща си, който след смъртта на майка й сменя партньорките си като кубински пури. Не след дълго започва ходенето по мъките, за да се представи пред мъжете така, както те биха желали да я видят и консумират. Моминските й колебания са сред причините, заради които сменя няколко скъпарски пансиона. Отлита за Париж, за да пробва жилото и меда на свободата. И понеже не иска да бъде икономически зависима от баща си, започва да манекенства от двете страни на океана и украсява корицата на Vogue. И понеже кръвта вода не става, се записва в Актьорското студио на легендарния Ли Страсбърг. Маестрото, който базира обучението си върху метода на Станиславки – руснакът театрал налага крайната емоция в интерпретацията на образа – надушва таланта у момичето още на първия му етюд.
Джейн дебютира в една от многобройните зали на нюйоркската арт улица „Бродуей“ през 1959-а, но вездесъщият Хенри Фонда отсъства от премиерата. Затова пък й слага рамо, за да влезе в киното, където до 1963-а не й се случва нищо особено. „Кет Балу“ е филмът, който й носи масовата популярност, „отговаряща“ за боксофисите. Комедията-уестърн получава пет номинации за „Оскар“ и влиза в топ 10 за 1965-а. В нея 28-годишната Фонда е стара мома, която се превръща в гангстерка – до някъде реален щрих от арсенала с миловиден феминизъм на Джейн. Междувременно две гръмотевични срещи са променили посоката на пътя й – пред очите й се изпречват Ален Делон и Роже Вадим. С първия снима в трилъра „Les felins“ на Рене Клеман, който върви в България със заглавието „И котката е хищник“. Поне публично удържа на втрещяващия синеок секссимвол. Но затова пък попада в лапите на втория. Ражда му дъщеря, която кръщават на Ванеса Редгрейв. Осемте години, през които Фонда живее във властта на режисьора, я превръщат в някаква друга Джейн. Французинът с руски гени вече е видял сметката на първата си съпруга, Бриджит Бардо, и е готов за нови подвизи и слава. А това за него означава не само да се прави на Бог, който създава поредната жена, а и сексуални вакханалии.
Съвсем не любов
„Включвах се в оргиите му – той изискваше от мен да „оценявам“ свободната любов“, съжалява днес звездата. Заради чувствата си към Вадим се навива да бъде доста спорната Барбарела в едноименната фентъзи комедия от 1968-а, която й придава поредна доза еротичен ореол. Никак не е щастлива от етикета – предпочита да играе в драми, в които да разкрие и себе си. Бракът й логично попада в задънена улица. Спасението от всичко идва с поканата на супер кинаджията Сидни Полак за участие в „Уморените коне ги убиват, нали?“. Той снима Джейн като гладната и цинична Глория, която през Голямата депресия трябва да издържи на смъртоносен танцов маратон, за да подели с партньора си наградата от космическите за 20-те на миналия век 1500 долара.
За да влезе по-плътно в кожата на героинята си, Джейн се упражнява всеки ден на дансинга по 14 часа без прекъсване, позволявайки си кратък сън – без пощада и съвсем по Станиславски. Но компенсацията идва в следващия й филм – „Клут“ на Алън Пакула: получава „Оскар“ и най-невероятният любовник, който е имала до този момент. Късметлията е Доналд Съдерланд, когото тя побърква пред и зад камерите. На терен той е ченгето, което трябва да се пребори с полицаи и бандити, за да спаси проститутката на Джейн от линч, а след работа е истински гуру на актрисата в шеметни плътски приключения. „Правехме любов с часове – в продължение на година и половина. Бяхме луди един за друг, въпреки че Джейн на моменти беше ужасна. Но сексът с нея, о, сексът с нея беше вълшебен“, бил е откровен Съдерланд.
Вторият „Оскар“ Фонда прибира за Сали в “Завръщане у дома“ на Хол Ашби – един от малкото качествени филми от края на 70-те, които припомнят бруталната действителност за обикновените хора, докоснали се до войната във Виетнам. Но дори и този триумф не размеква сърцето на Хенри Фонда. Той позволява на наследничката си да бъде негова екранна партньорка едва преди смъртта си – „На Златното езеро“ с Катрин Хепбърн и Джейн е неговото бащинско кино завещание. Докато снимат заедно, дъщерята най-после чува от баща си думите, за които е бленувала цяла вечност – „Обичам те“. Драмата за разпада на едно семейство получава три „Оскар“-а и три „Златни глобуса“. Няколко месеца по-късно Хенри Фонда – № 6 във вечния списък на Холивуд, един от най-безмилостните в индустрията, мачото с 5 брака – умира на 77 от сърдечна недостатъчност и рак. И Джейн изпада в депресия – отказва да снима, сякаш иска да се наслади на мъката си.
