Спасение в бунта
Том Хейдън е този, който спасява актрисата от мрачното място, в което е потънала. И продължава напред, благодарение на аеробиката.
С Хейдън се сближава по митинги и демонстрации. Джейн, която храни тотална непоносимост към президента Никсън и републиканската партия, се омъжва за Том Хейдън, политик с ляво-радикални убеждения, през 1973-а. Остават заедно до 1990-а – заради еднаквите политически възгледи и общия син Трой. По време на брака им тя се отдава на активна антиправителствена дейност – изнася речи, финансира организации на ветераните, призовава да се сложи край на Студената война… По онова време се говори, че Никсън е заповядал да се открият улики срещу звездата, но предполагаемите наркотици в чантата й всъщност се оказват витамини. В дома на Фонда и Хейдън влиза и приемна дъщеря – Мери Луана Уилям, дете на двойка от „Черните пантери“, които се борят за правата на чернокожите. Момиченцето расте в детски лагер, спонсориран от Фонда – именно от там я измъква актрисата.
Почивка от киното
Джейн се омъжва на 54 за Тед Търнър и официално обявява, че се отказва от киното, за да се посвети на семейния живот, който винаги й е липсвал. Разделят се 10 години по-късно – 10 години идилия, съсипана от собственика на CNN, който вече е отегчен от моногамията и от факта, че въпреки гигантското си състояние, все пак остава в сянката на една кинодива. Типично терзание за предприемач от неговия ранг, който умее да създава телевизионни канали, но не успява да поддържа нормална човешка любов. Три дни след развода им Фонда най-после се усеща без окови – не само юридически. Разбира, че завинаги се е отърсила от ужаса пред самотата. „Беше като ренесанс за душата ми – не ми беше нужен мъж, за да мотивирам собственото си съществуване. Бях си ценна сама за себе си – така започна третият период“, не се колебае Фонда в книгата си „My Life So Far“. Неслучайно преди време оповести, че за жените след 60 сексът е стопроцентова наслада – с респект към тялото, което вече си иска своето без притеснения за това как изглежда в очите на другия. „Отдавна не съм на пазара. Какво ме интересува дали ще се получи или не?“, крайно искрена е Фонда. А тъкмо след третия си развод притежателката на „Оскари“ и „Глобуси“ решава да се завърне пред камерите.
За 8 години Фонда е гадже с музикалния продуцент Ричард Пери. Слагат край на романса преди юбилея й през 2017-а. Но тя няма навик да употребява думата „никога“. Има приятели на 90, които ходят по срещи. „Засега предпочитам антракт – полага ми се след трима съпрузи и дузина любовници“, усмихва се бунтарката, която винаги възкръсва като феникс от пепелта. Дори мечките отстъпват пред храбрата Джейн. Тя нощува в ранчо в Ню Мексико, когато заблудена стръвница влиза през френския прозорец в спалнята й. Актрисата започва да крещи с цяло гърло – от ужас мецаната се изпишква върху килима и се измъква от къщата. Но Джейн не крие, че десетилетия наред е работила за втвърдяването на характера, докато се превърне в емблема както на смелостта, така и на феминизма. „Била съм жертва на сексуална агресия – до моето тяло се домогваха още през детството ми. По-късно ме уволниха, защото отказах да преспя с шефа. Години наред бях убедена, че съм виновна за всичко това, тъй като не съм успяла да се противопоставя. Чак на 60 се научих да казвам „не“ – върши страхотна работа“. Сега Джейн нарича Холивуд „кошмар“ и съчувства на младите актриси, които са под постоянната заплаха от самоцелни голи актове. Съчувства им и за дискриминацията в хонорарите. „През 70-те смятах за „нормално“ да получавам по-малко от момчетата. Бях наивна, приемах всичко едно към едно“, със задна дата съжалява тя. И разказва, че Хенри Фонда през 50-те ужасно се страхувал да не попадне в черните списъци на Макартни.
Днес Джейн Фонда казва: „Старите формули не работят – битието ни няма апогей, то е стълба, по която духът се движи нагоре. Колкото повече се извисяваме, толкова по-често ни спохожда мъдростта. Не бива да губим времето си, все пак смъртта съществува и не бива да я забравяме. Но най-лошото е не самото умиране, а съжалението за пропуснатите възможности. Грешките не са беда – те са единственият начин, по който можеш да научиш урока си. Истината е в шамарите, раните, провалите. Никога не съм искала да убия бръчките си и да изглеждам като глупачка, чието лице няма нищо общо с шията.“
