Дора Габе: Свещена и греховна женска кръв

Текст Таня Шахова

Допускат, че Яворов е първият мъж на Дора Габе – заради нейното стихотворение “Женска кръв”, което тя разрешава да се публикува едва след смъртта ѝ.

                                    Женска кръв…

                                    Кръвта, която съзидава

                                    светове от нежност,

                                    скръб и слава,

                                    мисли за нощта,

                                    болката от всичко,

                                    ревността до смърт,

                                    любовта езическа.

                                    ………………………

                                    А твойта сянка

                                    идва и ме пита

                                    нося ли от „болката“

                                    в очите си.

                                    Нали ти

                                    на нея ме разпъна пръв.

                                    Свещена и греховна

                                    женска кръв.

И досега не е съвсем ясно кога и къде е родена Дора Габе, но датата и мястото на нейната смърт са прецизно документирани: 16 февруари 1983 г., 21.30 ч. в Правителствена болница. Разказват се легенди за нейната елегантност даже в болничната стая, където просто не позволявала да бъде видяна без лек грим и прическа, а за сутрешните визитации задължително обличала нова трептящо-изгладена блуза. Пред самия си край тя респектира всички със своето самообладание: „Човек я се роди, я не, но със сигурност ще умре, затова към смъртта трябва да се отнасяме с уважение.“ Едва ли обаче от уважение към смъртта се е приготвяла така, още повече че младите лекари стажанти се надпреварвали кой да застъпи дежурство при тази будна, любопитна,

очарователна жена с поведение на дете и кралица

Дали умира на 100 или 96 години, за никого няма значение дори като пример за дълголетие, защото ежедневният ѝ режим бил далеч от здравословните предписания. Самата тя изкусна в кухнята, никога не е спазвала ограничения или лекарски препоръки. Навярно интензивната творческа мисъл, както и постоянната ѝ влюбеност са тайната на така пълноценното й дълголетие.

                                    Откакто се родих

                                    на всички поколения

                                    връстница станах.

                                    На две епохи въздуха ловях

                                    и толкоз дълги бяха дните

                                    и годините,

                                    че ми се струва

                                    да съм станала  безсмъртна.

Изпращат я с тържествена церемония в Народния театър, присъстват официални лица, учители, родители, много деца… и нито един роднина. От семейството е останала само тя, в чужбина са дъщерята и внучката на нейната покойна племенница – пианистката Катя Казанджиева, това е същото Кате от “Катето и Джори”.

Заради това Кате навремето Дора започва да пише детски стихове, за да се окаже, че  детската литература е нейната сила и голяма страст. Децата обичат да си общуват с нея: „Ти не си Дола Габе, дола габе е книга“,  заявява неин четиригодишен почитател. И тя обича да си говори с децата, никога не отказва покана за посещение: …“ Деца, сега ще ви прочета стихотворение за най-свидната, най-скъпата, най-милата, коя е тя?” Децата дружно отговарят: “Партията!” “Така, деца – невъзмутимо продължава Дора, –  а аз ще ви прочета стихотворение за мама…”

Майката на Дора – красавицата Екатерина Дуел

се е омъжила без съгласието на богатото си семейство за учителя Пейсах Габе. Бягайки от погромите срещу евреите в Одеса, младите тръгват към Южна Добруджа, където се говори, че има много земя, останала от турците след Освобождението. Пейсах се преименува на Петър и се оказва роден за земеделие. Подхождайки научно, той превръща наетите земи в образцово стопанство. Семейството се увеличава, първо се ражда Израел – Сеня, после Дора, следва Емануил – Манол, и най-малката Белла. Никой освен Белла не оставя потомство. Сеня, приятел на Йовков, умира от туберкулоза,  преди да направи семейство, а Емануил, малкото братче, е погубено от тиф на девет годинки, превръщайки се в огромна болка за Дора, едно страдание, често основа на велики произведения като тези на Киплинг или на Каралийчев.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Готови за зимен панаир на книгата

Днес започва 48-ия международен панаир на книгата, който вече тече в централното...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ