Текст Таня Шахова
Допускат, че Яворов е първият мъж на Дора Габе – заради нейното стихотворение “Женска кръв”, което тя разрешава да се публикува едва след смъртта ѝ.
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
………………………
А твойта сянка
идва и ме пита
нося ли от „болката“
в очите си.
Нали ти
на нея ме разпъна пръв.
Свещена и греховна
женска кръв.
И досега не е съвсем ясно кога и къде е родена Дора Габе, но датата и мястото на нейната смърт са прецизно документирани: 16 февруари 1983 г., 21.30 ч. в Правителствена болница. Разказват се легенди за нейната елегантност даже в болничната стая, където просто не позволявала да бъде видяна без лек грим и прическа, а за сутрешните визитации задължително обличала нова трептящо-изгладена блуза. Пред самия си край тя респектира всички със своето самообладание: „Човек я се роди, я не, но със сигурност ще умре, затова към смъртта трябва да се отнасяме с уважение.“ Едва ли обаче от уважение към смъртта се е приготвяла така, още повече че младите лекари стажанти се надпреварвали кой да застъпи дежурство при тази будна, любопитна,
очарователна жена с поведение на дете и кралица
Дали умира на 100 или 96 години, за никого няма значение дори като пример за дълголетие, защото ежедневният ѝ режим бил далеч от здравословните предписания. Самата тя изкусна в кухнята, никога не е спазвала ограничения или лекарски препоръки. Навярно интензивната творческа мисъл, както и постоянната ѝ влюбеност са тайната на така пълноценното й дълголетие.
Откакто се родих
на всички поколения
връстница станах.
На две епохи въздуха ловях
и толкоз дълги бяха дните
и годините,
че ми се струва
да съм станала безсмъртна.
Изпращат я с тържествена церемония в Народния театър, присъстват официални лица, учители, родители, много деца… и нито един роднина. От семейството е останала само тя, в чужбина са дъщерята и внучката на нейната покойна племенница – пианистката Катя Казанджиева, това е същото Кате от “Катето и Джори”.
Заради това Кате навремето Дора започва да пише детски стихове, за да се окаже, че детската литература е нейната сила и голяма страст. Децата обичат да си общуват с нея: „Ти не си Дола Габе, дола габе е книга“, заявява неин четиригодишен почитател. И тя обича да си говори с децата, никога не отказва покана за посещение: …“ Деца, сега ще ви прочета стихотворение за най-свидната, най-скъпата, най-милата, коя е тя?” Децата дружно отговарят: “Партията!” “Така, деца – невъзмутимо продължава Дора, – а аз ще ви прочета стихотворение за мама…”
Майката на Дора – красавицата Екатерина Дуел
се е омъжила без съгласието на богатото си семейство за учителя Пейсах Габе. Бягайки от погромите срещу евреите в Одеса, младите тръгват към Южна Добруджа, където се говори, че има много земя, останала от турците след Освобождението. Пейсах се преименува на Петър и се оказва роден за земеделие. Подхождайки научно, той превръща наетите земи в образцово стопанство. Семейството се увеличава, първо се ражда Израел – Сеня, после Дора, следва Емануил – Манол, и най-малката Белла. Никой освен Белла не оставя потомство. Сеня, приятел на Йовков, умира от туберкулоза, преди да направи семейство, а Емануил, малкото братче, е погубено от тиф на девет годинки, превръщайки се в огромна болка за Дора, едно страдание, често основа на велики произведения като тези на Киплинг или на Каралийчев.