Красимира Демирева и Рая Пеева водят „Кажи честно” по bTV. Токшоуто разкрива дарбата им да жонглират с репликите и с настроението на публиката, акцентира върху бързите им рефлекси, умението да импровизират. И върху истинския женски чар, който няма възраст
Фотография / bTV, Иван Дончев, Гергана Дамянова
Дуетът им е увертюра – мечтаят да си партнират в пиеса или във филм. „Не да мерим сили, а за да покажем какво можем заедно – като двуглава непобедима ламя“, живописна е Красимира. И това ще стане, но засега гледаме Рая в сериала на БНТ „Всичко за сина ми“. Като че ли за първи път е в кожата на кротка жена. „Учителка, скромна и обрана в поведението си. В началото има връзка с героя на Димитър Рачков, но се разделят и перипетиите започват. Интересно е. В живота определено съм кротка. Не мисля, че режисьорите виждат в мен жената вамп, би било клише, което ограничава.
Доверяват ми се, не съм им изневерила, справям се с достатъчно сложни жени. Не си слагам рамки, надявам се никога да не се съобразявам с каквито и да било ограничения.“ Другата нова роля на Рая е в сагата от шест епизода, която ще гледаме през май по Нова телевизия – „Майките“ по едноименния роман на Теодора Димова. „Да, там съм по-силна и по-твърда, с полюсни емоции и действия, с противоречив и буен нрав, който се опитвам да не демонстрирам. Но все се случват разни неща, за да се стигне до катарзис. Инфлуенсър и майка – най-новата професия с доста представителки в мрежата. Нямам нищо против, за всеки влак си има пътници. Да са живи и здрави, но да не се пробват в актьорското майсторство. Инфлуенсърки, певици, модели – големи мераци. Първо да влязат в НАТФИЗ и тогава. Както казва майка ми, внимавай да не ти мине манекенка път!“
Александър Димов и Рая Пеева са коварните виконт Дьо Валмон и маркиза Дьо Мертьой в „Опасни връзки” по прочутия роман на Шодерло дьо Лакло, режисьор Станка Калчева
Като жрици в развлекателната индустрия и двете открай време обичат приключенията. „В четвърти клас гледах „На всеки километър“ и веднага пожелах да стана актриса – каква по-голяма авантюра от това, въпреки че бях от варненското село Суворово. Първия път, когато кандидатствах във ВИТИЗ, ме скъсаха на втория кръг. Следващата година минах през официалните пет и неофициалните два кръга, но отново останах отвън. Отидох като стажант-актриса в Михайловградския театър, но не се отказах. Третия път ме приеха и кукловодство, и актьорство. Господ си има планове за всекиго от нас. За щастие. Ако бях влязла в академията от раз, нямаше да срещна Пейо Пеев, нямаше да родя Рая, нямаше да играя с Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, нямаше да снимам с Рангел Вълчанов. За всичко си има време и място. Всяко зло е за добро. Затова правя всичко възможно да не се ядосвам.“
Красимира уточнява, че въпреки този ѝ лаф, досега няма кой да се похвали, че я е „бил“ на кастинг. „Където се появя, режа. Но някога подобни експерименти с хубавици без диплома не бяха на мода. Катето Евро проби, но за щастие с качествата си. Тогава професията беше на пиедестал, не пускаха случайни хора в нея. Имаше респект, много работа – на година се правеха по 28 игрални филма в киноцентъра, да не говорим за телевизията.“
Рая също не спира от малка – като наследница на артисти. „Баща ми от шест сутринта е на крак, прибира се в десет. И майка ми от ранни зори е в екшън. Аз съм единственият човек в семейството, който се държи като възрастен.“ И тримата са работохолици, но двете дами все повече харесват бавното живеене.
Втори курс – Рубикон и за двете
С Боян Арсов в „Майстора и Маргарита”
по Михаил Булгаков,
режисьор Николай Поляков
И за Красимира, и за Рая втори курс в академията бележи театралната им кариера. „Участвах във филма на Иля Велчев „Последната възможност“, където партнирах на Коста Цонев. Моята професорка Елка Михайлова една вечер го видяла по телевизията, а на другата сутрин дойде и ме изгони. „Тръгвай си, вече не текат флуиди между нас, изгуби доверието ми“ – и хлопна вратата. Реших да потропам на съседната, зад която бяха професорите Димитрина Гюрова и Николай Савов. Събрах смелост с хиляди валидоли под езика. Димитрина Гюрова първо се опита да ме игнорира – щяла съм да ѝ разваля „методологията“. Николай Савов обаче се намеси безцеремонно: „Да ти пикая на методологията, Гюрова, това момиче много го бива, видях с какъв хъс играе при закриването на семестъра.“ И Гюрова ме записа. На първия ни колоквиум Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, светла им памет, дойдоха да ни гледат. После поканиха четирима от нас за новия им спектакъл в Театър 199 „Нерви за любов“ на Кирил Топалов – мен и Емо Бонев, Деси Стойчева и Митко Баненкин. Гюрова и Савов ми дадоха всички главни роли в дипломните представления.“
Когато Пламен Марков, професорът на Рая в НАТФИЗ, ѝ предлага да бъде Алис в „Отблизо“ на театър „Възраждане“, студентката пита майка си как да изиграе героинята така, че да не я изкара луда въпреки отклоненията в психиката. Красимира, която никога не дава непоискан акъл, се обажда на писателя психиатър Калин Терзийски. Той ги води в клиниката в Курило. Рая разговаря с няколко жени и се убеждава, че нито една не заслужава етикета „луда“, а особено харесва поетесата сред тях. „Те са душевно болни, по-скоро ние сме лудите“, мисли си тогава момичето.
И двете усещат сладостта на голямото кино непосредствено след като завършват академията. За Красимира гуруто не само в седмото изкуство, но и в живота се оказва Рангел Вълчанов. Среща го на кастинга за „А сега накъде“. Отива в мрачно настроение – четиригодишният купон, наречен ВИТИЗ, е приключил, чака я разпределение в Благоевград, първата ѝ роля ще бъде Антигона. Откровено ѝ се плаче. И сълзите рукват, докато слуша стихотворението на Миряна Башева, което е избрала приятелката ѝ. Стратегията е точна – по това време страхотната поетеса е гадже с Рангел Вълчанов. Той обаче не се впечатлява толкова от изпълнението на лириката, колкото от непосредствената реакция на Красимира, и дискретно кимва на оператора Радослав Спасов да снима откровено ревящото момиче. Красимира няма рационално обяснение в кой момент започва да приема Рангел като свой ментор и идол, не се съмнява, че са били заедно и в предишни животи. Докато сега пали свещ в църквата за него, се старае да не плаче, защото няма да му е приятно.
Часове след като получава дипломата си, Рая е поканена от Радослав Спасов да отиде на кастинг за „Пеещите обувки“. Хвърля се да доказва, че може да бъде самата Леа Иванова, на която е посветен бъдещият филм. До този момент е пазила лицето си от телевизиите – родена под знака Риби, Рая се води от силната си интуиция и вярва, че я очаква нещо голямо. Пробните снимки продължават цяла година в издирване на актьора за Еди Казасян. Месец преди началото на снимките Радослав Спасов ѝ казва, че ще е Леа във възрастта от 24 до 48. Тя се гмурва във всичко, което може да открие за певицата – писано, онлайн, снимки. Разпитва колеги на баща си, свирили с Леа. Макар и толкова млада, Рая така се отдава, че на моменти губи представа за реалността. Пред камерите има паранормални мигове, в които екипът сякаш усеща присъствието на Леа и Еди, а след последната клапа ѝ се струва, че е приключила с мисията на живота си. На премиерата в Москва толкова се вълнува, че кръвното ѝ пада, коленете ѝ се подкосяват. „Хората се тълпяха на трите прожекции на Новия Арбат, две от които извънредни. След финала ме поздравяваха просълзени, моите очи също бяха мокри. Казваха ми, че историята на Леа Иванова е от най-човешките. Държавна сигурност буквално е заличила Леа, но тя не се е предавала. Най-много харесвам смелостта ѝ. Музиката я е държала жива.“
Когато заговори за кино, Рая не пропуска да спомене, че Рангел Вълчанов е най-великият. И досега го усеща като ужасно близък човек, който не си е отишъл. Не забравя небивалите му истории с неочакван край, които я сгъват от смях.
Хармонията между тялото и душата
Красимира постоянно спортува. „Години наред се занимавах с тае бо. После сформирахме група за разходки по Витоша – всяка неделя. На Витоша няма завистливи дървета, лоши камъни, гадна трева – всичко те освобождава от негативната енергия и те зарежда с позитивна. В индийското посолство ходя на йога със Санди Кумар, идват чисти и свестни хора, а самият той говори смешен български. Прави първия ашрам в село до Ботевград. Заведе ни веднъж за медитация под открито небе – седнахме в кръг, а той ни каза: „Пожелайте си нещо за следващите шест месеца. После за дванайсетте, за двете години след тях…“ Намечтах си и първите неща вече се случиха. Със Санди все едно отиваш в друго измерение, прибираш се с изпрана душа. Посещавам и студио „Левита“ за разтягане, балет, пилатес. Женско царство, няма мъже. Страхотно ми харесва бара балетът, измислен от немска балерина, която пада и чупи гърба си. Хващаш се с една ръка за станката и правиш всичките упражнения. Хич не е лесно. Но са толкова силови, че веднага се стягаш.“
И Красимира, и Рая търсят хармонията между тялото и душата. „Едното без другото няма как да се случи. Трябва да анализираш постулата на древните гърци „Здрав дух в здраво тяло“ и да започнеш да го следваш. Първо бях водена от суетата. В един момент осъзнах, че дори и да изглеждаш перфектно, какво от това, ако самотата те дебне, ако нямаш работа. По-късно си дадох сметка, че е човешко да ти е гот заради себе си. Много е яко, когато се движиш по улицата с лекота, с увереност. Всички го забелязват, най-вече ти самият“, казва майката. Дъщерята е лаконична: „Ходя при психолог. Казва се Рафи. Дотук. Достатъчно лично е. Преди тренирах почти всеки ден, но сега имам толкова много представления, постоянно съм на пангара. И понеже трябва да поддържам форма заради „Майстора и Маргарита“, всяка сутрин вкъщи разтягам ластици.“
Във върхови моменти от „Майстора и Маргарита“ на Николай Поляков по едноименния култов роман на Михаил Булгаков грациозната Рая се носи във въздуха, понесена от демоните в ада, а зрителите имат пълното основание да приемат, че е гола – нежното ѝ тяло е обгърнато от почти невидима одежда, която се слива с плътта.
