През 1826 г. в Кейптаун, Южна Африка, един дребничък лекар с рижа коса подготвя инструментите си, за да извърши опасна и рискована операция – Цезарово сечение. Д-р Джеймс Бари, хирург в Кралската британска армия, преценява ситуацията и разбира, че трябва да извади бебето оперативно, ако иска да спаси и него, и майката. До момента в света са известни само три такива случая, завършили благополучно, и никой от тях не е в Британската империя. Бари обаче има едно тайно предимство. Освен експертност в акушерството той притежава нещо, което няма нито един друг лекар през XIX век – знае от личен опит как се ражда дете. Да, правилно прочетохте – д-р Джеймс всъщност е жена.
Бари е първият лекар, извършил успешно Цезарово сечение в Британската империя и това е само един от многобройните му приноси към медицината – от въвеждане на по-строги стандарти на хигиена и подобряване диетата на болните до лекуване на сифилис и гонорея с билки. Службата му го изпраща в различни точки по света, а професионализмът му носи титлата генерален инспектор – втората по важност медицинска позиция в армията. Но въпреки тези постижения името на д-р Бари е държано в тайна близо 100 години. Военните изземват и засекретяват всички документи, свързани с живота и работата му, след като при смъртта му излиза наяве скандалният факт, че генералният инспектор има женски полови белези.
Родена през 1789 г. в Корк, Ирландия, на 20-годишна възраст Маргарет Ан Бълкли се превръща в Джеймс Бари. Не заради прищявка или проблеми с половата идентичност, а по една много проста и горчива причина – по онова време университетите са достъпни само за мъже. И така през 1809 г. един дребен голобрад младеж с избухлив нрав прекрачва прага на Единбургския университет, обут в обувки с висок ток и гордо препасал сабя. Тайнствата на медицината го очакват.
Но да се върнем няколко години назад
Маргарет има по-голям брат Джон, чието безразсъдно харчене и егоизъм довеждат семейството до фалит. По-голямата част от семейните пари той влага в образованието и стажа си в адвокатска кантора в Дъблин, останалите изхарчва по жени. Така бащата на Маргарет се озовава в затвора за дългове, когато тя е едва 14-годишна, а семейството остава без приходи и препитание.
Майката заедно с децата заминава за Лондон и търси помощ от брат си – известния ирландски художник Джеймс Бари. Той не е особено очарован от перспективата да храни още няколко гърла, но все пак представя младото момиче на своя кръг от високопоставени приятели. С тази фамилна история Маргарет няма големи изгледи да се омъжи успешно, но се надява поне да се изучи и да стане учителка или гувернантка.
Един от приятелите на чичо Джеймс е венецуелският генерал и революционер в изгнание Франсиско Миранда. Впечатлен от интелигентността на Маргарет, първи ѝ подхвърля идеята да учи медицина, преоблечена като мъж. А след завършването би могла да замине с него за Венецуела и да практикува свободно като жена, използвайки медицинските си познания в служба на революцията.
През 1806 г. Джеймс Бари умира и завещава състоянието си на семейството. Маргарет пък взема името му и с парите финансира тригодишното си следване в Университета в Единбург.
Светлото бъдеще
Новият Джеймс Бари е усърден студент. Той записва множество разнообразни курсове – от анатомия и хирургия до акушерство и ботаника. През 1816 г. обаче за малко да бъде разкрит в навечерието на завършването си. Властите в Единбург се опитват да осуетят явяването му на финалните изпити с мотива, че изглежда прекалено млад за възрастта, която е обявил (а вероятно са подозирали и нещо повече). Но тъй като по онова време не е рядкост да се видят и 16-годишни студенти в медицинските училища, забраната в крайна сметка не е наложена. След защита на дипломна работа върху феморалната херния Бари се дипломира успешно.
Плановете за живота след завършването, които градят с Миранда, уви, пропадат. През лятото на 1812 г. революцията е осуетена и генералът е хвърлен в затвор в Испания. Донякъде това предопределя житейския избор на Джеймс – вместо да се върне към истинското си „аз“ (Маргарет), той решава да живее като мъж, за да може да практикува.
Бари се присъединява към медицинското звено на Британската армия през 1813 г. Не е известно как е успял да премине през задължителните изпити за физическо състояние, но учените предполагат, че това се е случило с височайшата намеса на лорд Бакън, приятел на покойния чичо. През 1815 г. младият лекар е изпратен в колониите в Южна Африка с длъжността медицински инспектор, като всички въпроси, засягащи медицина, хирургия и обществено здраве, са негов прерогатив.
