Ексцентричният доктор
Освен с професионалните си умения д-р Джеймс Бари прави впечатление и с ексцентричния си начин на живот. Той е вегетарианец и винаги държи наблизо коза, за да пие мляко. Има кученце, наречено Психе, и почти през цялото време е в компанията на доверения си слуга Данзър, който остава до него в продължение на 50 години. Всяка сутрин Данзър му носи шест кърпи, с които да пристегне извивките на гърдите и ханша си и да разшири раменете си, а за да компенсира ниския си ръст, докторът носи ботуши с висок ток.
Флиртовете с дами също приспиват подозренията за половата идентичност на Бари. Много жени са привлечени от нежното му голобрадо лице и уменията му на танцьор, така че той често може да бъде видян в компанията на една или друга красавица.
Избухливият по характер Джеймс ругае много, пали бързо, спори с колеги относно диагнози и лечения и дори участва в няколко дуела с други офицери. Влиза в схватка и с прочутата медицинска сестра Флорънс Найтингейл, която казва за него, че е изключително груб и най-твърдоглавото същество, което е срещала в армията.
Въпреки гневливостта си Джеймс е много грижовен към пациентите си и им вдъхва сигурност и кураж. Вилхелмина Мюник, жената с Цезаровото сечение от началото на нашия разказ, от благодарност кръщава сина си Джеймс Бари Мюник и подарява на доктора портрет – един от най-известните му в момента.
Резервиран към повечето хора, Бари поддържа близки отношения с лорд Чарлз Съмърсет, губернатора на Кейптаун. Лорд Съмърсет прави многобройни услуги на доктора, който е до него и на смъртното му легло. Заради това тръгват слухове, че двамата имат интимна връзка, но те така и не прерастват в скандал. Изследователите смятат, че Чарлз най-вероятно е знаел истинската самоличност на Джеймс, възможно е и да го е обичал.
Разкритията
През 1857 г. д-р Джеймс Бари се разболява, докато е на служба в Канада, и е изпратен обратно в Лондон. Умира 8 години по-късно – на 25 юли 1865 г., на 76-годишна възраст. Причината за смъртта му вероятно е дизентерия или холера. Кариерата му продължава 46 години, през които помага на ранените в Полуостровната война, работи във военна болница в Плимут, лекува френски затворници от Ватерло, служи в Южна Африка и Канада.
Последното желание на Бари е да бъде погребан незабавно и с дрехите, с които починал. Но неговата слугиня София Бишъп не спазва указанията и когато разсъблича мъртвото тяло на господаря си, установява, че е 100% жена. Нещо повече – има стрии, които говорят за раждане на дете.
Според изследователите Бари има дъщеря в Ирландия – Джулиана Бълкли, която никога не научава, че майка ѝ всъщност е блестящ военен хирург, практикуващ медицина из целия свят. Остава загадка кой е бащата на момичето, но подозренията клонят към някой от роднините на Бълкли.
Покритията
Както може да се предположи, армията не остава никак доволна от скандалните разкрития за самоличността на д-р Джеймс Бари. Официалните власти се опитват да потулят случая и налагат стогодишно ембарго върху цялата документация, свързана с „доктора измамник“.
Бари вече е погребан в Лондон с военни почести, но след като половата му принадлежност излиза наяве, върху гроба е поставена само обикновена надгробна плоча. В смъртния акт е записан като мъж, а във вестниците не излиза некролог.
Въпреки всичко мълвата се разчува и през следващите няколко години излизат редица статии, разкази и дори пиеса, която възхвалява живота и наследството на лекаря. Но постепенно усилията на властите дават резултат и всички свидетелства за съществуването на д-р Джеймс Бари и на Маргарет Ан Бълкли изчезват.
Историята изплува отново чак през 1958 г., когато изследователката Изабел Рей открива засекретените документи в държавния архив. Тя е първата, която пише биография на Бари и Бълкли. Следват още статии, книги и планове за филм с Рейчъл Уайз в главната роля.
Макар днес историята на д-р Джеймс Бари да се разглежда по-скоро от куриозната ѝ страна, а ЛГБТ организациите да се опитват да го увенчаят с ореола на трансикона, истината е, че приносът към медицината на тази крехка жена в мъжки дрехи е голям. Маргарет Ан Бълкли работи за подобряване на здравеопазването и медицинските стандарти половин век преди Елизабет Гарет, първата официално дипломирала се лекарка във Великобритания. По някаква горчива ирония на съдбата този пробив се осъществява през 1865 – годината, в която Бари умира.
