На 92 години първата професионална българска джаз певица Лени Вълкова продължава да пее и да пълни зали с едночасови концерти. Съвсем наскоро радио Jazz FM започна записите за неин първи албум, което я прави най-възрастния записващ артист в света, рекорд, достоен за Гинес
Текст Вида Пиронкова
Българската джаз певица Лени Вълкова е родена в София на 22 май 1927 г. През 1942 г. започва като солистка в джазовата формация „Джаз Овчаров“ с диригент Асен Овчаров. Тя е една от първите изпълнителки на джаз в България заедно с Леа Иванова и Люси Найденова, познати като „Трите Ел“. Лени е солистка и в „Джаза на младите“, заедно с Кирил Семов, Лиана Антонова, Ахинора Куманова, вокалистка в оркестъра „Джаз темпо“ на Димитър Ганев, прераснал в Биг бенд на Българското национално радио.
Гласът ѝ звучи на много сцени в София – в зала „България“, във Военния клуб, в ресторант „България“, в баровете „София“ и „Астория“. За звукозаписната компания „Симонавия“, основана от първия ни авиатор и световен новатор във въздухоплаването Симеон Петров, тя записва песни на Йосиф Цанков, стиховете към които са на Надя Трендафилова. В репертоара ѝ са „Пролет“, „Пролетна песен“, „Бригадирска мечта“, „В планината“, „Знаеш ли, кажи ми“.
Детство изпълнено с музика
Животът с музика около нея започва с театър „Одеон“, където родителите ѝ я водят на спектаклите. След това задължително отиват в „Гамбринус“ да слушат Тодор Каролеев с неговия оркестър. И майка ѝ, и баща ѝ пеят. Майка ѝ знае всички шлагери и градски песни и Лени ги научава от нея. Пуска силно радиото, което баща ѝ купува, и озвучава цялата махала с гласа си.
Като ученичка Лени пее, танцува и участва в постановки и оперети. Поетесата Евгения Марс често я кани в дома си да украси светските приеми с гласа й. Трогната от таланта ѝ, ѝ подарява изписани със златни букви стихове. Лени продължава да развива своите умения – при Николай Фол учи балет, а при Дора Мамберг – пеене. За Консерваторията я подготвят Евгения Марс и синът ѝ Павел Елмазов. Приемат я в класа на проф. Иван Попов. Той я учи на постановка на гласа, на оперно пеене, но усеща, че тя си разваля постановката, пеейки най-вероятно нещо друго. Лени си признава, че пее „Мими от Тринидад“, „Бимбо“, Kalamazoo, Night and Day и какво ли още не!
Когато става солистка на „Джаз Овчаров“, големият композитор Бенцион Елиезер казва: „Това е момичето, което отдавна сме търсили, момичето, което отдавна чакахме! Това е гласът, който ни трябваше!“
Сладката Лени
При първата ѝ изява уредбата се поврежда и тя изпява без микрофон Day and Night. Като мине по „Царя“, където хайлайфът прави своите разходки, я наричат „Сладката Лени“. Легендарният изпълнител на стари градски песни Аспарух Лешников ѝ поднася букет рози и казва: „Лени, ти можеш хубаво да пееш, можеш много да дадеш на публиката. Но не се главозамайвай. Остани си такава непринудена, каквато си.“
Най-известната песен от българския репертоар на Лени е „Тихо гасне тая вечер“, която тя представи на концерт, организирана от радио Jazz FM и НДК в Литературен клуб „Перото“ през 2018. Това е първият осъществен на живо пред публика запис на „Джаз истории“ – албум, който се очаква да излезе тази година, в която Лени Вълкова ще навърши 93.
С този албум певицата става най-възрастния записващ артист в света и това е повод радиото да кандидатства за вписване в Книгата с рекордите на Гинес.
