Точно в 6.45 д-р Емилова се появява на терасата на хотел „Боровец хилс”, където през летните месеци е пребазиран нейният Център за лечение с плодове. Аз още не мога да разлепя клепачите си, а тя вече подканя дошлите за сутрешната гимнастика да започнат с масажни потупвания да загряват първо ръцете, после и останалите части на тялото. Свежа и енергична, с личен пример учи пациентите си как да започват деня, как да го продължават, как да не вредят на себе си, как да обичат и да благодарят.
Хотелът пращи по шевовете от хора, дошли буквално от целия свят, за да върнат здравето си и да подобрят качеството на живота си с помощта на системата за гладолечение, разработена от Лидия Ковачева и доразвита от д-р Людмила Емилова. На задължителната лекция, която тя изнася в 7.45 – нека да отбележа чисто по женски – изкъпана, гримирана и в рокля, а не по клин и тениска, докато ние пием първия за деня билков чай с медец, преводачи от италиански и английски тихичко предават посланията й на пациентите от Израел, Великобритания, Италия… само на тези от Република Северна Македония никой не им превежда.
Тази година в центъра има доста деца – някои от тях с видима нужда от редукция на теглото. Други са верни приятели на д-р Емилова, защото са заченати след гладуване при нея, един маляк я нарича “бабо” в присъствието на собствената си баба. А д-р Емилова си ги брои като нейните “гладни бебета”.
След визитациите – срещите ни с лекарите от екипа на д-р Емилова, иде ред да похапнем благоговейно порция свежи плодове. После ни “грабват” двамата Весковци – Веселин Василев и Веселин Станков, единият за дълъг преход из планината, другият – за кратка разходка наоколо. С цел да сме на линия за обедния чай или – за които не гладуват на плодове – за обяда в ресторанта, сервиран между 12 и 13 часа. И мнооого вкусен благодарение на умелия веган готвач Илия. Умирам за неговите лимецови хлебчета и за качамака, който прави веднъж седмично – в сряда, заради екипа и персонала, защото има масло и мляко в него. Д-р Емилова казва, че като го наели, току-що изучил се за готвач, попитал: тези трици, дето на село ги даваме на животните, какво ги правите тук? После започнал да върти такива веган кюфтенца, че пациентите на центъра и за вкъщи си поръчвали.
За гладуващите на плодове обядът е между 14 и 14.30. После – кой откъде е. Но за малко, защото в 16 часа започва кулинарното училище с Веселин Станков.
Да се храним като просяци, да живеем царски
е мотото, под което минават сеансите на готвене на веган храни на Веско – веган по убеждения и еколог, който работи в екипа на д-р Людмила Емилова.
Веско се придържа към веган режим на хранене от 2007 година, когато гледал филма “Земляни”. В интерес на истината гледах го и аз, плаках, отвръщах поглед от монитора, но продължавам да ям месо, все по-рядко, но не съм спряла напълно. Може би защото живея с месояден съпруг и не мога да устоя на изкушенията, които той приготвя в кухнята. Но тук няма да става въпрос за мен и моите хранителни навици, а за Веско, чиято съпруга също е веган, както и двете им деца. “Стараем се да им предлагаме колкото може повече биопродукти, както сурови, така и сготвени. Това, че другите се хранят различно, е ок за тях. Ако им дадеш месо, сигурно ще повърнат.”
Веганството е мироглед на семейството, в което никой не носи изделия от кожа и родителите смятат, че ако предложат на децата си избор, те ще карат на пържени картофи и шоколад.
“Сега сме в посткомунистическата банкетна култура, когато всеки се тъпче до откат”, казва Веско. Гледал “Земляни”, организирайки доставките на пици “Уго”. Въпреки че бил много активен – карал сноуборд, велосипед, играел футбол, спрял да приема животински продукти и станал директно суровоядец. Отслабнал с 11 килограма и се изненадал, че трябва да си купува панталони от детския щанд. Така че започнал да яде и готвена храна, но само от растителен произход, като непрекъснато четял и се консултирал с капацитети по въпроса. Сверявал си часовника – прави го и досега – с Джон Макдугъл, личния диетолог на Карл Люис, известен и с това, че е спасил Бил Клинтън от поставяне на стент.
