Със сигурност искам да изпия чаша хубаво вино с това момиче, върнало се тук след 15 години в чужбина с мисията да съживи балканското вино и да покаже уникалността на региона, както самата Ирина казва, представяйки се.
Извънредната ситуация обаче налага да разменяме имейли с въпроси и отговори, което не само по мое мнение се отразява на качеството на общуването, а оттам и на представянето на тази дама, която е консултант на международни компании, винарни и институции в областта на винения маркетинг, PR, специалист по стратегическа комуникация, води обучения и курсове. Но опитах и ето го резултата!
Откъде идва тази рядко срещана фамилия Софранова?
В началото ми се искаше да вярвам, че идва от София от гръцки, което означава мъдрост. По-късно се опитах да разбера истинската версия, говорейки с дядо ми по бащина линия, и се оказа, че е бил безсмислен прякор на прапрадядо ми в казармата. Впоследствие реших, че мога да го свържа със сегашната ми професия и го разглеждам, разбира се, в един по-скоро ироничен контекст като производно от турското „софра“ (трапеза, ядене, хранене). Може пък прякорът на прапрадядо ми да е идвал именно от афинитета му към хубавата храна и респективно – вино…
Има ли в семейството ти традиции, свързани с виното?
Не ми е известно да има българско семейство, което да не се гордее с факта, че е потомък на винен род. Все един от нашите прародители някога е имал лозе някъде, дори това да е била домашната асма с десертно грозде. Правил е от него вино, дори това да е било просто ферментирала гроздова напитка, защото в повечето случаи дори не се е правела от винени сортове.
При мен, за да не изневерявам на традицията, също има лозова нишка. В наследствените земи на прародителите ми в мелнишкия регион, с. Марикостиново, също е имало собствени лозя. В момента са занемарени, но имам намерение да съживя винената традиция в някой момент от живота си.
Очевидно първият избор на професия не е бил свързан с виното. Кога и как стигна до него? И как се завършват паралелно три специалности в СУ и във Виена?
На този въпрос няма да ми стигне цялото издание, за да отговоря. Анализирайки всичко, което ми се случи, сега, от дистанцията на времето, смело мога да заявя, че всичко е имало смисъл. Тръгнах от страстта си: писането. Така стигнах до журналистика и PR, минах през икономика, защото виждах някакъв финансов смисъл, и през едно хоби: социологията. Комбинирах всичко това с желанието си да се върна в България още от първия момент, в който стъпих във Виена. Дълго време мислех как точно да създам оптималната констелация от знания и желания и тогава дойде един подарък: курс за вино. Така започна и моят път към и през виното. Посветих на обучението (WSET: Wines and Spirits Education Trust) още 5 години от живота си, докато работех. И отговорът дойде интуитивно. Върнах се в България през 2015-а, организирайки винени турове на Балканите. Тук дадох всичко, което знам и което някога съм искала: журналистика и презентиране, социология и работа с хора, пътуване, бизнес планове, предприемачество и най-вече винено знание.
На втория въпрос – за жонглирането с три специалности и как се справих отговорът е: с много безумие и още повече дисциплина. Пътувах по 3 пъти в месеца София-Виена с редовната автобусна линия. Учех в полузаспало състояние на седалката. Хубавото беше, че тогава имаше граници, а чакането на тях понякога е продължавало по 12 часа. На връщане учех за виенските изпити… И така – 5 години.
Кога отпи първата глътка вино в живота си?
По разкази на родителите ми това е било в Мелник, когато съм била на 4 години. Идеята е била да не ми хареса, но аз съм се омаяла и всички около мен са се забавлявали с некоординираните ми действия. По мои спомени това беше, когато отидох на първата си австрийска дегустация в лозята… Може би е било 2005 година.
Какви бяха напитките на купоните в ученическите и студентските ти години?
Ученическите бяха ученически: водка с разтворими напитки с портокалов вкус с неустановен произход. Студентските: главно бира в кутийка и вино от най-ниските рафтове във виенските вериги за хранителни стоки, често и bag-in-box.
Какъв беше вкусът на първата ти любов?
Десертен, почти (до втръсване) сладък. С вкус на зрели малини и висока киселинност. С дълъг послевкус.