„Когато преди няколко години бях изправена пред предизвикателството да спася дома си, се сетих, че живея в страната на уискито и че все още имам глава и сърце, пълни с вкус, страст и храна”, казва за D!VA шотландската кулинарна писателка и готвачка Гили Башан. Днес пред малкото ѝ стопанство често каца хеликоптер с желаещи да опитат сготвените от самата нея ястия
Фотография / Архив на Гили Башан и Feminas
Един от най-впечатляващите факти от биографията на Гили Башан е, че през последните четиридесет години е написала 56 кулинарни книги. Тя е социален антрополог, журналистка, готвачка, „гостоприемна отшелничка“ според собствените ѝ думи. Всъщност най-смайващото е, че върши всичко това, а и отглежда двете си деца сама в много малка отдалечена ферма насред шотландската област Хайланд, в „Кеърнгормс“, най-големия национален парк в Обединеното кралство. Истината е, че животът ѝ наподобява гид за любители на приключенията. Тя самата ни признава, че едно от нещата, които я правят най-щастлива, е, че е успяла да сбъдне детската си мечта, а именно „да живея доста диво“.
С Гили Башан се срещаме на международния конгрес за гастрономия, жени и демографско предизвикателство Feminas в Княжество Астурия, Северна Испания.
Кулинарните дегустации с уиски в дома на Гили в Шотландия
Там тя разказва своята история, която е част от новаторските стратегии, „съживили“ региона Хайланд и превърнали го в пример за успешно селско развитие. Във формулата на успеха има завладяваща природа, еко- и културен туризъм, музикални фестивали, местни продукти и гастрономия, чисти енергии и, разбира се, много уиски.
Закърмена с Африка
Голямата любов на Гили към пътуванията, приключенията и храната обаче се ражда в Източна Африка, където прекарва детството си, докато родителите ѝ работят там като лекари. Израствайки в „дивите открити пространства“, тя буквално е закърмена с авантюристичен дух. Като тийнейджърка се връща да учи в Шотландия, после изкарва и известния кулинарен курс Cordon Bleu в Лондон. Завършва социална антропология, омъжва се за турчин и остава да живее в Истанбул. Преди около трийсет години двамата решават да реализират идеята си за „добър живот“ сред шотландските планини, „различен вид див пейзаж, в малко стопанство, толкова отдалечено, че през зимата трябва да караме ски по три мили на ден, за да стигнем от колата до къщата. Мястото просто ме „зовеше“ и вече се чувствах напълно у дома си, въпреки че едва ставаше за живеене“, казва Гили за DIVA.
Гили Башан на конгреса Feminas в Княжество Астурия, Северна Испания
Първата си готварска книга Classic Turkish Сookery снимат именно в тази „съборетина“, без ток, вода и телефон. Рецептите Гили приготвя на лагерна печка. „Всяко готово ястие слагах на прозореца, тичах навън и с голямо огледало отразявах естествената светлина върху храната, а съпругът ми снимаше, така че няма друга книга на света, която да изглежда по този начин.“ Това е първата книга за турската храна, написана на английски език. Тя отваря пътя и на много турски жени да издадат собствени готварски книги. Въпреки премеждията около създаването ѝ книгата е много успешна и води до появата на много други. Като „Вкусовете на Близкия изток“, в която се разказва също за културата, религията и ритуалите, свързани с храната. „Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл я използва като ръководство по време на войната в Персийския залив, за да преговаря по-успешно с военните си колеги в Ирак и съседните страни, тъй като в тези части на света много неща се решават около храната“, разказва Гили.
С деца на планина
Доставка на продукти през зимата
Когато съпругът ѝ решава да си тръгне, тя остава да се грижи сама за петгодишната Язи и за двегодишния Зеки. Запазва фамилното си име, защото вече е известна като писателка, а и „защото беше много по-лесно да пътувам с децата, ако имаме еднаква фамилия“. През зимата тя пренася децата едно по едно на гърба си, докато кара ски. „Всички ми казваха, че трябва да се преместя, обвиняваха ме, че съм егоистка и безотговорна майка. Но аз съм упорита. Бях избрала това място, защото ми напомняше за моето детство. Реших, че може пък да бъда всъщност чудесен родител, ако дам на децата си ценностите, важни за мен самата. Да живеят сред природата, да се наслаждават на времето, на изследването и приключенията. Решението ми да останем не беше непременно правилно и все пак нашият дом сред шотландските планини се превърна в котва за децата ми.“ Следващите книги Гили написва през нощта, когато те вече са си легнали. Започва да води готварски семинари, участва в радиопредавания. „Просто имам късмет, все пак съм достатъчно далеч от утъпкания път, за да чувствам, че живея и малко диво.“ През годините тримата пътуват във Виетнам, Камбоджа, Малайзия, Мароко, Ливан, Турция, където Гили прави проучвания за своята работа. „Имам вече много, много книги, което значи и че съм доста възрастна“, казва с усмивка 62-годишната днес Башан.
С петгодишната Язи и двегодишния Зеки в края на 90-те
Spirit & Spice
Уиски сафари
През 2017 г. Гили е на път „да изгубя целия си живот, във финансово отношение ударих дъното“. Причината е, че майка ѝ развива деменция, тя престава да се занимава с всичко друго, за да се грижи за нея, и въпреки това след две години се налага да я настани в дом. В този момент е изправена пред дилемата как да спаси дома си, преди да ѝ го вземе банката. „Спомням си как един ден седях на терасата си с изглед към хълмовете, които винаги са ми напомняли за Африка. И тогава ми хрумна, че това е страната на уискито, а никога не бях правила нищо, свързано с него. Все още имах стария си Land Rover и глава и сърце, пълни с вкус, страст и храна.“ Качва портативно барбекю на задната седалка, свързва се с дестилериите и им предлага: „Срещнете се с мен край реката, в гората, на хълма и ще ви приготвя храна, която да съчетаете с вашето уиски, каквато никога не сте опитвали.“ Кръщава своеобразния си кетъринг Mezze on the Move, малки хапки от предимно диви местни продукти. Успехът на това уиски сафари е толкова голям, че един от посланиците на голяма компания за уиски ѝ предлага да намерят уютно покрито място за тези дегустации. Тя няма никакви средства за инвестиция, но все пак го завежда в своя почти тристагодишен някогашен обор, който използва за склад. Той веднага харесва старите каменни стени и калдъръмените подове, където някога са били кравите. Гили слага една печка, няколко фенера и шарени възглавници. „След това хората започнаха да идват от целия свят. Понякога ги докарваме с Land Rover, друг път кацат с хеликоптер направо в градината ми.“ Новото си приключение Гили Башан е кръстила Spirit & Spice.
Някогашният обор, превърнат в място за дегустация на уиски
Храна, уиски и живот
Порасналите ѝ деца вече имат собствени „приключенски“ бизнеси. Синът ѝ преподава умения за оцеляване в Шотландските планини, но също в Исландия, Норвегия и Гренландия. Притежава пушка и ловен лиценз, викат го в стопанствата, когато е необходимо да бъде намален броят на елените и дивите прасета, „така че винаги имаме дивечово месо у дома“. Зеки Башан обучава туристите как да използват всяка част от животното. Самият той използва кожите дори на сьомгата и пъстървата, разфасова месото, прави колбаси, от костите изработва инструменти. Сестра му Язи Башан е ски инструкторка през зимата в Канада или Швейцария, но също така е гид в планината. Ръководи и собствена програма за уелнес за пациенти с рак и хора с психични проблеми. „Обича и да плува, така че лови риба и носи у дома, опушваме всичко и го влагаме в нашите кулинарни преживявания“, казва Гили. Язи обяснява традиционните лечебни и кулинарни употреби на местните растения, но и как те влияят на вкуса на водата, от която се прави уискито.
Вляво: Зеки Башан лови елени и диви прасета, Вдясно: Язи Башан често помага на майка си
Двамата помагат на майка си, особено когато идват по-големи групи. Гостите също участват в събирането и приготвянето на храната. Гили все повече разнообразява съчетанията на уиски и храна, които се състоят в това „да разчупим вкуса на уискито и да го вградим в храната.
Интересното при уискито е, че то се прави със стичащата се от нашите планини вода, но е пълно и с аромата на подправките от островите в южните морета, затова се усеща канела, карамфил, индийско орехче, сладки и пиперливи нотки“.
Прясна риба на пръчка като част от кулинарните изживявания
Сред пристигащите от целия свят посетители има южнокорейска филмова компания, група американки, наречени Adventure Women, ливански бармани, холивудски продуценти, половината правителство на Южна Корея, „на които не мога да показвам снимки, само мога да кажа, че те много се наслаждаваха на уискито, а след това имахме едно дълго караоке“. Досега Гили Башан никога не е писала за себе си, но вече е готова първата ѝ биографична книга Food, Whiskey, Life. И все пак през по-голямата част от времето тя продължава да бъде one woman band. „Нямам фирма за кетъринг, просто отварям вратата на дома си и каня хората, като аз приготвям цялата храна, независимо дали за двама или за осемдесет души!
