От драматургична гледна точка доволните, щастливите хора са много скучни, казва един от най-добрите модерни криминални автори и сценаристи
Причината да се срещнем с високия над два метра швед е последният му роман, преведен на български – „Вълче лято“, който той пише сам. Преди това години наред Ханс пише криминалната поредица за шведския профайлър Себастиан Бергман – превърната и в напрегнат криминален сериал, с колегата си Микаел Юрт.
Ханс Русенфелт е на 57 години, бил е баскетболист и за кратко треньор. Работил е и като дресьор на тюлени – по-специално морски лъвове, бил е шофьор, учител и актьор. През 1992-ра започва да пише за телевизията. Така се появяват няколко смразяващи кръвта сериали, но онзи, който му носи световен успех и го среща с колегата му Микаел Юрт, е „Мостът“. Стаен и плашещ, Мостът“ показва на екран най-страшното в човешката природа. След него Русенфелт влиза в английската телевизия с „Марчела“. Истината е, че в реалния живот Ханс Русенфелт е най-милият човек на света. Обича да играе на видеоигри и да прекарва достатъчно време със съпругата и трите си деца.
Препоръчвам всичко написано от него в големи дози. Може да започнете от това интервю, за което сме задължени на издателство „Емас“ и Ева Кънева, без чийто превод бях загубена.
Съществува почти митологична връзка между скандинавските писатели и трилър жанра. Как си го обясняваш и смяташ ли, че скандинавските трилъри са бижутата на модерната криминална литература?
Според мен една от причините е, че ние, скандинавците, действително сме израснали с криминална литература. Рано започнахме да използваме криминалния роман като начин да обрисуваме обществото, в което живеем. Още през шейсетте години романите на Пер Вальо и Май Шьовал поставиха жалоните на жанра, обяснявайки мотивите на убийците и дори акцентирайки върху човешкото в тях. В техните криминалета винаги има разбираем мотив, никой престъпник не е представен като изконно зъл. Хенинг Манкел, Стиг Ларшон и други продължиха и обогатиха тази литературна традиция. Като друга причина мога да изтъкна, че след Втората световна война ние изградихме общество на всеобщото благосъстояние, което, макар да не е съвършено, в продължение на десетилетия ни осигуряваше спокоен и щастлив живот, а в такава среда е по-лесно да се интересуваш от убийства. Освен това в Швеция се издават изключително много криминалета. Годишно излизат около 300 заглавия. При такова изобилие, при такава широка основа върхът на пирамидата, тоест най-добрите книги, които набират популярност и в чужбина, закономерно включва повече заглавия. Определено голяма част от тях са точно това – бижута…
Кой е твоят любим роман и коя е книгата, която те е запалила по писането?
Нямам си конкретен любим роман. Харесвам много книги и често силно се впечатлявам от други писатели и от историите, които разказват, както и от начина, по който боравят с езика. От няколко години не чета криминална литература, но когато бях по-млад, обожавах поредицата на Ед Макбейн за 87-и участък. Моето най-голямо вдъхновение обаче винаги е бил Стивън Кинг, който буквално промени начина ми на мислене що се отнася до литературни сюжети и начин на писане…
„Вълче лято“ е дебютният ти самостоятелен роман и подобно на сценариите, които пишеш, е графичен, брутален, с много плътни тъжни и реалистични образи. Кое те вдъхнови за него?
За мен писането е работа, занаят, в който всеки ден трябва да произведеш определен брой страници. Затова не чакам да ме споходи вдъхновение, но същевременно неминуемо се влияя от неща, които виждам, прочитам, чувам, от хора, които срещам, от ситуации, в които попадам. Конкретно „Вълче лято“ – впрочем като повечето мои сценарии – възникна по схемата „какво би станало, ако…“. Какво би станало, ако в мъртъв вълк бъдат открити човешки останки? Оттам нататък изграждам историята, създавам човешките образи, които я населяват, черпя идеи откъде ли не, но не мога да посоча конкретен източник на вдъхновение.
Имам любим цитат от модерен сериал: „Има два типа хора, които си стоят вкъщи и мислят за убийства – социопатите и писателите на трилъри и мистерии.“ Ти колко често мислиш за убийства?
Мисля за убийства само когато работата ми го изисква. Не си представяйте, че през свободното си време мъдря брутални начини за умъртвяване на хора. В ежедневието си мисля за всичко – от световното положение до какво ще ям за вечеря. И за глобални, и за дребни неща, често без да ги разграничавам. А докато се разхождам с моето куче, не мисля за абсолютно нищо.
Как човек, който се е занимавал с най-различни други неща, един ден решава да пише трилъри и да описва жестоки кървави сцени?
От малък се вълнувам от мистерии, от криминални и страховити истории. Интересът ми навярно е нараснал и защото като дете ми разрешаваха да чета и да гледам по телевизията каквото си пожелая. И аз гледах всичко…
