



В работите му има много въздух и пауза. Тишината е в главна роля в неговия творчески процес. Тя е заключение от натрупването на емоционални пластове в картинното пространство – трудно постижимо състояние на обекта.
Как разбира, че една картина е завършена – когато вече няма какво да добави или когато нещо вътре в нея утихне, е екзистенциален въпрос за всеки творец и отговорът на Иван е: „Краят или изчерпването се усещат доста ясно, когато наближат. Нямам отговор как се достига до умението да знаеш кога да спреш, просто го знаеш. Това е сюблимиране, последен допир на материята.“
„Това, което със сигурност знам, е, че се движа към най-близката точка, поставена по линията на историята на изкуството – доверява ни Иван. – Имам свой живописен език, който ми помага добре да застана на нашата „сцена“. Аз имам потенциал да съм все в надпревара с времето, но всичко се движи със свои темпове.“ Много би искал зрителят да отнесе със себе си спомени от диалога с картините, след като излезе от негова изложба.
За него изкуството „те провокира да разбереш и да развиеш своята чувствителност към финото, да виждаш отвъд. Това означава да поемеш по пътеката навътре“. А темата, към която постоянно се връща, дори без да го планира, е човешкото страдание… Там намира нещо особено важно като творец. „Отвъд“ картините на Иван Тодоров остават надеждата и стремежът му към неговия собствен автентичен път. Нещо, което предстои да бъде изречено.
Извън ателието

„Особено важно ми е да прекарвам време с хората, които обичам, и да споделяме дълго. Също така съм се отдал на писане на докторантурата ми, на преподаването както тук, така и в Швейцария.” Нещо напълно неартистично, което го разтоварва, са дългите вечери и безкрайното пиене на вино.
В непознато пространство първото нещо, което забелязва, е усещането за уют или стерилност.
Ако не беше художник, е щял да се занимава с медицина, тъй като родителите му цял живот са работили в сферата и там е израснал.
Последното вдъхновение извън изкуството е съприкосновението между човешката кожа и слънчевата светлина.
