Стремиш се да скочиш високо…
Летвата ми не е нито „Златният орфей“, нито БГ радио, нито БНТ. Да, летвата ми е вдигната по-високо.
Самият аз съм пасъл крави, кози и коне за кеф и съм затварял компоти с родителите си. Но днес, с изкуството си, не искам да обслужвам единствено и само аудитория, в чието минало има кози и компоти. Ако го направя, това би било безсмислена жертва. Проява на несигурност и страх.
По-известен си извън България – канят те да водиш лекции, представят книгата ти, слагат те на билбордове, интервюират те, а у нас те харесват и разбират ограничен брой хора. Как си го обясняваш? Би ли обвинил някого за това?
Не мога да обвинявам никого. Сял съм семената на труда си предимно извън България. Ако ги бях сял на родна земя, щях да бера плодове тук. Това е малко или много личен избор.
Предпочитам да се състезавам със световни артисти, а не със Слави Трифонов. В последните години получих четири положителни критики в „Ню Йорк Таймс“ и още много в най-големите европейски издания не защото съм полулярен в 350 балкански села, а защото най-големите арт критици прецениха, че съм съвременен артист на световно ниво.
Консервативна ли е българската публика?
В сравнение с нюйоркската, парижката или берлинската – да, по-консервативна е. В големите американски градове и европейски столици слушат какво казваш и гледат как го правиш, а не се вълнуват дали си на токчета или си без гащи. Фокусът на тази публика не е върху голотата, секса или границите на пола.
Как ти се струва медийната среда у нас?
Предполагам, за собствениците на повечето медии има огромно значение народът да бъде непрекъснато уплашен, засрамен, с ниско самочувствие и най-вече партийно пристрастен. Но е логично той да е точно такъв.
Защо?
Защото ние влачим с нас историята си. Мъкнем на гърба си и личния си избор, и този на нашите родители.
Наричат те „провокатор“. Кое за теб е провокацията, къде са границите й?
В провокацията няма граници. Има само личен избор – докъде можеш да стигнеш в упражняване на свободата си, и решение дали това може да ограничи свободата на другите. Ако провокацията, или по-скоро представянето на необичайна гледна точка към определен проблем или тема, прекоси границите на споделянето и се превърне в насилие, тогава съм против нея.
Генерално обаче в изкуството няма граници. Теса самоотносителни орнаменти, които очертават във времето и пространството определено парче красота.
Вярваш ли в божествената искра и мислиш ли, че я носиш?
Не вярвам в таланта, а по-скоро в осъзнатото и целенасочено търсене, копаене, добиване, канализиране, отглеждане и споделяне на божественото.
А вярващ ли си въобще? Изповядваш ли някаква религия?
Кръстен съм. И в православна, и в евангелистка църква. И в двата случая … страшна тъпотия. Сексът е къде-къде по-религиозно събитие в историята на съществото ми. Като ти гръмнат всички чакри, иди разправяй, че не си усетил Светия дух.
