Ясен Атанасов: Просветлен след пълно объркване

Мие чаши и прави бургери, преди да се развихри на сцената, където са “живели” и баба му Виолета Бахчеванова, и дядо му Васил Стойчев, и баща му Атанас Атанасов

Привидната му небрежност е увертюра, способна да заблуди всеки, който няма ухо, за да чуе верните ноти в нея. Доскоро е Малкият принц в една от най-известните арт династии в България, но откакто се дипломира през 2021 г. в НАТФИЗ, работи от сутрин до вечер. Не дава никакъв повод за съмнение, че е наясно с това, което е задължително да осъществи „за честта на фамилията“. Внук е на Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев – кралицата на Народния театър и нейният съпруг си отидоха един след друг малко преди Ясен да започне  маратона под прожекторите. Син е на избралата академизма пред суетата на сцената Десислава Стойчева  и на Атанас Атанасов, който успешно ги съчетава. Той е по-малкият брат на Алиса Атанасова, която влезе в киното като Петя Дубарова.  Леля му Биляна пък преподава занаята на семейството в Щатите. Сложно е, когато се предполага, че повечето от погледите са вперени в теб с очаквания в различен подтекст.              

Но Ясен – макар и „вчерашен“, въобще не маркира, че се страхува от подтекстове и подкастове. Възпитаван в свободата на добрите желания, той е приключенец от хлапе. Няма друга дефиниция за 8-9-годишно момче, което си партнира с Тодор Колев в нашумелия мюзикъл „Оливър“ в Младежкия театър. „Много по-късно осъзнах какво всъщност ми се е случвало“, връща лентата той. После го взимат и в „Страхотни момчета“ – един от най-дългогодишните хитове на трупата, носеща името на легендарния Николай Бинев. Там пък е до Стефан Мавродиев и в огромна компания. Той е от децата в британската комедия, докато гласът му започва да мутира. И докато си изясни, че бизнесът на рода не го привлича достатъчно и е нещо като хоби – магия няма, защото е израснал сред известни актьори. Докато заляга над учебниците в Първа немска, се интересува и от изкуство, и от екология, и от хамалогия, участвайки в строежа на сцената за „Рамщайн“. Прави планове  – като целия му клас, разбира се – как ще вземе дипломи от високостандартните държави в Европа, където няма никакви езикови бариери. И се качва на самолет за Германия, за да учи аудиовизуални дисциплини. Но се оказва, че трябва да преглътне информатиката, математиката и програмирането. В династията му се чудят – не е тайна, че въпросните „предмети“ са твърде далеч от неговата стихия. Но насърчават поне да се пробва. Пробва се, но с тези „тегави работи“ няма как да му се получи. Добре, че е кинознанието, та да си напълни душата. Поне за първия семестър. После е „ауфидерзеен“ и „гут морнинг“, Лондон. Прекрачва в една от най-престижните арт академии – наивен, смел, та чак нагъл. Експериментът с кандидатстването в нея логично пропада и Ясен се прибира в София. Работи в ресторант за бургери и се заблуждава, че „неговото“ вероятно е туризмът, дори изкарва някакви сертификати. Влиза с туризъм в Единбург, но едното му око все гледа към Амстердам. Лети до Венеция за още интервюта – и там го приемат. Предплаща семестъра и квартирата, без да подозира, че одисеята му е към финала си. Защото тъкмо през онова лято Ивайло Христов взима клас в НАТФИЗ. Ясен влиза в учебното заведение, запазвайки и мястото си в Холандия. Няма очаквания от НАТФИЗ, но още след първи курс объркаността му, която до този момент го лашка из Европа, се избистря. “Това, което ставаше в онзи период от живота ми, беше шоу. Кой знае – някой ден може да го превърна и в сериал“, шегува се сериозно Ясен пред D!VA.

„Да се изгубиш нарочно“  

На опасния ръб между веселяшкото тийнейджърско безхаберие и задаващата се двусмислена зрялост трима юнаци тръгват из България, за да открият предизвикателствата на пътя. Ясен Атанасов, Крис Захариев и Анастас Шипков скиторят с подходящата техника в ръце, за да се появи уебсериалът „Да се изгубиш нарочно“. През локдауните Ясен „отваря“ подкаста „Ти да видиш“. Първо на шега, после обаче му гостуват личности като Стефан Вълдобрев, Юлиан Вергов, Койна Русева, Светлана Янчева. И дори му правят комплименти за идеята и реализацията. Ако машината на времето би могла да му услужи, щеше да си поговори с Франк Синатра, Дийн Мартин и Луи дьо Фюнес. Всеки от тях – и много още титани на световния арт – го вдъхновява. Затова не се е отказал да продължи, но сега му е “малко лудница“. Нужен му е анализ на икономическите обстоятелства, а няма човек да движи маркетинга и рекламата му.

Всъщност първата, която го нахъсва в тази акция, е Алиса. Като че ли тя го усеща най-добре. Те вече се появиха и в един и същи филм – „Петя на моята Петя“, където всеки от двамата участва в своята сюжетна линия. Засичат се „само за десет секунди“, но въпреки това е стимулиращо да бъдат паралелно пред камерите. Ясен винаги пита Алиса за мнението й за изявите му. Каката го критикува градивно. „Но само за добро, а не за да ме сдуха по някакъв начин“, откровен е той. Дори не търси обяснение защо предпочита оценката на дебютиращата Алиса пред тази на професор Атанас Атанасов и на доктора по театрално и филмово изкуство Десислава Стойчева.  

Романтичният Кристиян в „Сирано дьо Бержерак“

Ясен Атанасов играе на сцената на Военния театър по дарба, а не по наследство – въпреки че баща му сезони наред получава овациите си там. Той е безпаметно влюбеният Кристиян дьо Ньовилет в „Сирано дьо Бержерак“, абат Дьо Кулмие в „Маркиз дьо Сад“, умният и беден Джерълд Арбътнът в „Жена без значение“ на Оскар Уайлд, най-младият съпруг в „Балдахинът“, рецитира стихове в представлението, посветено на Иван Вазов „Урок по български“. За всяка роля чете всичко, което намери за епохата и нравите. 

Ясен се определя като човек, който понякога е адски „подробен“, друг път е готов да сграбчи мига. Но непоколебимо е лаком за театър. Когато режисьорът Денислав Янев го кани за „Скъперникът“ в Русе, вкъщи му подхвърлят: „Само си направи добре сметката с тая твоя гъста програма!“ На него само това му трябва – някой да го предизвика. И надбягването стартира – сутрин репетира край Дунав, шофира четири часа до София, изкарва си представлението в Армията и през нощта обратно към Русе. Скоро започва репетиции с Владлен Александров в Театър 199. Ще бъде младият Ван Гог, но не иска предварително да изпада в детайли. Затова пък не крие, че все по-настървено търси смисъла в абсурдния свят с цветни хора. Иначе се учи да свири на акордеон – сравнително бързо се оправя, тъй като сяда пред пианото още като малък. С още двама колеги от НАТФИЗ са направили бенд. „Свирим по сватби на приятели – хората ни от НАТФИЗ започнаха един по един да се женят. Големи купони падат. Не, не, не взимаме пари“,  уточнява Ясен.

Spread the love
Публикувано от
Още от Албена Атанасова

Павел Иванов носи Мастера в себе си

Актьорът от Народния театър и от сериала „Татковци“ се колебае между спорта...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ