Как създаваш спектаклите си? Не ти ли е тъжно, че те изчезват, разтварят се във въздуха, след като слезеш от сцената?
Спектаклите ми са взаимно свързани, всеки следващ компенсира нещо, което ми е липсвало в предишния. Гордея се много със събирането на всичките ми сценични проекти в книгата Stage works 2002-2016. Години наред се опитвах да започна този проект, накрая се престраших. Създаването му ми отне цяла година и почти цялото свободно време извън турнетата по света.
Обаче сега всички образи и драматургични текстове, които съм създал, са между страниците и това ми носи едно странно вътрешно спокойствие. Може би, защото си давам сметка колко ефимерно е сценичното изкуство, а сега знам, че всичко е съхранено и заковано, дори и само в един различен хартиено-мастилен формат.
Според теб изкуството и моралът трябва ли да имат нещо общо?
Произведенията обикновено отразяват морала на автора. Но аз морал нямам. Да, претендирам, че имам – основно извън сцената, и то за да не вляза в затвора, но практически нямам абсолютно никакви задръжки. Понякога съжалявам за това, но после си казвам: „Какво да се прави, такъв съм си!“. Моралът е костюм – обличаш, събличаш, купуваш, продаваш.
Моралът не е задължително „облекло“ май само в детството. Липсва ли ти нещо от него?
Не, нищо. Не обичам да живея в миналото. Може би ми липсва единствено свободното време за четене. В горещ летен ден да се закопая в библиотеката на нашите.
Какво те кара да плачеш?
Понякога плача, докато пиша песен, защото не съм й свикнал и действа върху емоциите ми. Някои думи, изречения и мелодии излизат от устата и пръстите ми и още топли пробиват сърцето ми. Промъкват се на места, в които понякога не е влизано с години, и от присъствието им боли, но по благороден и красив начин. После свиквам с тях и се превръщам в техен глашатай, защитник, воин.
ДЖОБЕН ФОРМАТ
Иво Димчев накратко
Без какво не можеш?
Без пиано, сцена, секс, гора, кола и кисело мляко.
Какъв искаш да си в следващия си живот?
Космически кораб.
Кои са твоите защити?
Честността, простотията и лудостта.
Най-големият ти гаф?
Не се отнесох серозно към уроците по пиано в шести клас. Ако бях по-дисциплиниран тогава, сега нямаше да пиша красиви песни, а божествени опери.
Най-голямата ти гордост?
Пишат ми хора от цял свят и ми казват, че песните ми лекуват душите им. Това първо ме шокираше. Сега ме изпълва с тиха и леко болезнена гордост.
Влюбен ли си?
Да, във Вселената.
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
- „Иво Димчев е свободна душа и провокация за тези, които са избрали да живеят спокойни в зоната си на комфорт. Ето защо му е толкова трудно да обясни свободата си на толкова несвободни души“, Васил Христов, БНТ, продуцент в „Денят започва с култура“
- „Иво Димчев e тайна, която трябва да се разгадае“, Георги Тошев, „Преди обед“, BTV
- „Deus ex machina на сцената на световния авторски театър, Иво Димчев е от малкото съвременни артисти, които поддържат баланса между форма и смисъл, и то без да се взима насериозно“, Мариана Христова, филмов критик
- „Иво Димчев е вселена, която се движи в паралелна реалност – онази, в която пробуждането е смисъл“, Краси Генова, журналист
- „Иво Димчев е повече от мъж и повече от жена, защото сам вярва в това. Използва за авторските си спектакли актьорска игра, танц, музика, пеене, физически театър, активността на зрителите, но най-вече метаморфозите на своето тяло като манифест на сценична свобода. За един артист и за неговата публика това съвсем не е малко. В определени моменти на сцената дори е много“, Даниел Ненчев, egoist.bg
- „Иво Димчев е направил огромна услуга на Аспарух, трите морета, киселото мляко и Джон Атанасов, че се е сглобил именно в България. Изобщо не си даваме сметка какъв божествен трансформатор е този човек. На чистата форма през най-мръсния филтър“, Мила Михова, оперна певица
