Те са лошите момичета на музиката, бунтарки, дръзнали да нахлуят в една традиционно мъжка територия. Животът им често е хаос от алкохол, наркотици и безразборен секс, но музиката им остава за поколенията. В новата си поредица D!VA представя легендарните диви на рока
Половин век след смъртта си Джанис Джоплин все още е непомръкваща икона на блуса и психеделичния рок, а краткият ѝ, изпълнен с горчивина и слава живот, проблясва като метеор над музикалната сцена на Сан Франциско. Наричана от феновете си Pearl (перла), Джоплин изгрява през 60-те, а участието ѝ в легендарните поп фестивали в Монтерей и Уудсток превръща и нея самата в легенда. Сценичното ѝ присъствие е специфично, почти хипнотизиращо и оставя дълбок отпечатък в музикалната култура за десетилетия.
През 1970 г. Джанис умира от свръхдоза хероин, присъединявайки се към трагичния „Клуб 27“. 27 години, белязани от ексцесии, пристрастявания, болести, тежко детство, душевни сътресения, любовни драми и много музика – единственото, което ѝ дава усещане за смисъл.
Джанис и Порт Артър – нелюбовна история
Джанис Джоплин е родена на 19 януари 1943 г. в Порт Артър, малко градче в Тексас. Баща ѝ е инженер в Texaco, а майка ѝ – администраторка в колеж. Още от малка тя се увлича от блус – музика, свързвана тогава основно с афроамериканците. В обкръжението от заможни бели хора, сред които момичето расте, на блуса не се гледа с добро око, меко казано, а Джанис се чувства изолирана и отчуждена. Всъщност дълго време Порт Артър не признава връзката си с Джоплин, а фактът, че е умряла от свръхдоза, утежнява допълнително нещата за малката общност от бели англосаксонски протестанти. Трябва да минат цели 18 години от смъртта ѝ, за да я припознаят като своя гражданка, макар днес да ѝ отдават почит с билбордове, брошури и ежегоден концерт в нейна памет.
В училище нещата са още по-зле. Джанис страда от наднормено тегло и акне и съучениците ѝ я тормозят безмилостно. През 1970 г., само няколко седмици преди смъртта си, тя се връща в Порт Артър за годишнина от завършването на гимназията. Този път е придружена от медиите, небрежно заметнала боа от пера, и е дошла само за да натрие носовете на бившите си съученици. „Исках да видя тези деца, които все още работят на бензиностанциите и карат камиони, докато аз изкарвам по 50 000 на вечер“, заявява певицата. В завещанието си тя изрично е написала, че не иска да бъде погребана в родния си град. Това отношение и резките ѝ изказвания в пресата никак не допринасят да се превърне в любимка на съгражданите си и местна гордост. Не че на нея ѝ пука.
Здравей и довиждане, Сан Франциско
Джанис Джоплин копнее да се махне от Тексас и го прави при първа възможност. През 1963 г. заминава за Сан Франциско и отсяда в квартала Норт Бийч, известен днес като люлката на хипи културата. Там започва музикалната си кариера със спорадични ангажименти като фолк певица. Започва и любовната си връзка с наркотиците. Влечението ѝ към хероина, съчетано с влечението ѝ към уискито Southern Comfort, не се отразява никак добре на комфорта ѝ – нито физически, нито психически. Пухкавото момиче се стопява до 44 кг и заприличва на скелет, а приятелите ѝ са толкова притеснени, че събират пари и през 1965 г. си я връщат обратно в Порт Артър.
Това е „началото на много положителен период“ в живота на Джанет според сестра ѝ Лора Джоплин. Тя спира алкохола и наркотиците и се записва в университета Ламар, където учи антропология. Не се отказва от музиката обаче – често пътува до Остин за участия в барове. За съжаление този „праведен“ живот не продължава дълго. Джоплин се връща към алкохола и дрогата. Връща си и наднорменото тегло, а с него и тормоза, този път от състудентите. Дори я обявяват за „най-грозния мъж в кампуса“. Светът на музиката се превръща за нея в бягство от реалността, тя пише песни една след друга и бавно, но сигурно започва да намира собственото си звучене.
В любовта нещата също не вървят добре. В Сан Франциско Джанис се запознава с Питър де Блан. Връзката им е много емоционална – основно поради факта, че неговата зависимост от наркотиците е по-силна и от нейната. Когато тя се връща в Порт Артър, той пък заминава за Ню Йорк. При една от визитите си в Тексас Питър иска ръката на Джанис от баща ѝ. Подготовката за сватбата е в ход, но само след няколко месеца всичко отива по дяволите – младоженецът е забременил друга жена и се жени за нея.
Останалите връзки на Джоплин също не са особено щастливи. Личният ѝ живот остава извън светлината на прожекторите, но е известно, че има отношения както с мъже, така и с жени.
Гласът ѝ се чува
През 1966 г. стар приятел на Джанис от Сан Франциско я издирва и я кани за вокалистка на групата, която менажира по това време – Big Brother and the Holding Company. Певицата е съсипана от историята с провалената сватба и ѝ е дошло до гуша от подигравките на състудентите, така че не се колебае дълго – нищо не я задържа в Порт Артър. Тя се връща в Сан Франциско в разцвета на хипи движението – време на психеделия, рок музика и наркотици, в което бохемският начин на живот изглежда единственият възможен.
Неособено популярни дотогава, Big Brother правят големия си пробив на сцената на поп фестивала в Монтерей. Вокалното изпълнение на Джоплин – кавър на Ball and Chain на Big Mama Thornton – се превръща в легенда. За тях все повече ще се говори. Особено за нея.
Big Brother and the Holding Company издават втория си и най-успешен албум – Cheap Thrills, през 1968 г. Суров, страстен и силен, Cheap Thrills изважда най-доброто от гласа на Джанис и таланта на останалите членове и се превръща в едно от музикалните събития на годината с над 2 милиона продадени копия и 8 седмици на върха на класациите.
Джоплин пък става една от най-разпознаваемите и значими певици на десетилетието. Но в Big Brother вече ѝ е тясно – едва няколко месеца след излизането на Cheap Thrills тя напуска групата и започва солова кариера.
Перла в калта
Джанис Джоплин сформира собствена група – Kozmic Blues Band. За жалост, тя среща хладен прием, а първият ѝ албум не се доближава дори малко до успехите на Big Brother и Cheap Thrills. На всичкото отгоре зависимостите на Джанис се задълбочават все повече. През 1969 г. тя харчи по 200 долара на ден за хероин. Тежката злоупотреба с дрога, както и фактът, че почти непрекъснато е пияна, започва да се отразява на изпълненията ѝ. И на фестивала в Уудсток, и на сцената на Madison Square Garden по-късно същата година тя е толкова пияна, надрусана и извън контрол, че е на ръба на психозата. В края на 1969 г. Kozmic Blues Band се разпада.
С новата си група Full Tilt Boogie Band през 1970 г. Джоплин започва записите на нов албум, който ще излезе с името Pearl. Заедно с продуцента на Doors Пол Ротшилд те подготвят десетина парчета, включително акапелно изпълнение на Mercedes Benz, един от хитовете ѝ.
Pearl е лебедовата песен на Джанис Джоплин. През 2012 г. той заема 125-о място в класацията на Rolling Stone за 500-те най-добри албума на всички времена. В него има особена интимност, сурова сила и концентриран звук, различни от изпълненията ѝ с Kozmic Blues Band. Албумът оглавява класацията на Billboard в продължение на 9 последователни седмици и става четворно платинен. Но Джанис няма да доживее успеха му.
На 4 октомври 1970 г. Джоплин трябва да отиде в Sunset Sound Studios в Холивуд за записи по албума. Когато не се появява, Ротшилд изпраща до мотела, в който е отседнала, един от мениджърите. Колата ѝ, прочутото Порше кабриолет, изрисувано с психеделични мотиви, е паркирана отпред, а завесите са дръпнати. Когато разбиват вратата, я откриват бездиханна на пода, с окървавени устни и счупен нос, с пакет цигари в едната ръка и дребни монети в другата. Официалната версия за смъртта ѝ е свръхдоза хероин в комбинация с алкохол. Певицата е кремирана, а прахът ѝ е разпръснат над Тихия океан.
След смъртта си Джанис Джоплин получава повече признание, отколкото приживе. Тя се превръща в икона на хипи поколението – бунтарка, искаща да вкуси от всичко в живота и пътуваща в скоростната лента, но и крехко и чувствително момиче, което дори на върха на славата си остава самотно и неразбрано. И един великолепен дрезгав глас, който се раздава докрай.
