Режисиран от носителя на „Оскар“ Стивън Спилбърг, по сценарий на носителят на „Пулицър“ и награда „Тони“ – Тони Къшнър, „Уестсайдска история“ разказва класическата история за ожесточени съперничества в гето в Ню Йорк и раждането на една млада любов в края на 50-те години в Америка. И е класика. Истинска златна филмова класика.
Най-трудният филм за Стивън Спилбърг
„Този филм е може би най-страшният в кариерата ми. „Уестсайдска история“ е може би най-великата партитура, писана някога в театъра, и това не е загубено за никой от нас“, казва Стивън Спилбърг, когато го питат защо е решил да направи нова версия на една класика в киното и музикалният театър. Това е първият мюзикъл в кариерата му.
„Много е плашещо да вземеш един шедьовър и да го направиш през различни очи и с различна чувствителност, без да нарушаваш цялостта на това, което обикновено се счита за най-великата музика, писана някога за театъра. Но вярвам, че страхотните истории трябва да се разказват отново и отново, отчасти за да отразяват различни гледни точки и моментите през които се минава.“
„Обичам оригиналния филм, направен от Робърт Уайз с Джеръм Робинс. Уайз беше мой близък приятел дълги години и аз съм говорил с него за този филм много пъти. А Уолтър Мириш, който продуцира първият филм „Уестсайдска история“ през 1961-а, е друг скъп мой приятел, който ми разказа всякакви страхотни истории от създаването на филма.“
„Това, което според мен е толкова прекрасно в тази история, е, че колкото и да се променя светът около нас, уроците и прозренията, които ни се предлагат, не се променят. Това е история, която завладява публиката от десетилетия, защото не е просто любовна история, но и културно значима творба с централна предпоставка – че любовта надхвърля предразсъдъците и нетолерантността. И това е история, която не е загубила своята актуалност с течение на времето. „Уестсайдска история“ означава толкова много за толкова много хора и аз съм развълнуван, че имам шанса да й дам нов живот и да я споделя с нова публика.“
От сцената на големия екран
Мюзикълът „Уестсайдска история“ е нещо повече от класически филм и историческа, основополагаща продукция на Бродуей. Това е американски културен символ, обичан от широката международна общественост още с излизането си на Бродуей през 1957 година. От тогава до днес, мюзикълът е възраждан непрекъснато, както професионално, така и в аматьорски продукции в страни по целия свят.
Стивън Спилбърг, който прави най-новата му версия на екран и втора за киното, казва: „В театъра „Уестсайдска история“ се играе по целия свят, от гимназиите през обществените театри до Бродуей. Част от силата му е способността му да бъде поставян отново, и отново и преосмислян.“
„Уестсайдска история“ е мюзикъл създаден от четирима безспорни гении – режисьорът и хореограф Джеръм Робинс, композиторът Ленард Бърнстейн, текстописецът Стивън Сондхайм и драматургът Артър Лорентс. Мюзикълът прави премиера на Бродуей на 26 септември 1957 година в Winter Garden Theatre и прави точно 732 представления.
Преди да се случи обаче шоуто има дълъг път от идеята до сцената. Джеръм Робинс за първи път замисля мюзикъла през 1949-а, работейки със сюжет, написан от него и Ленард Бърнстейн, който засяга конфликта между ирландско католическо семейство и еврейско семейство, живеещо в Долен Ийст Сайд, Ню Йорк. През 1955-а, след среща с Артър Лорентс, драматургът и сценарист излага сценарий за две тийнейджърски банди в Ню Йорк, едната от които са новопристигнали пуерториканци, а другите потомци на европейските имигранти от работническата класа, които са в конфликт за територия.
Именно чак тогава проектът започва да се оформя и започва да все повече да прилича на онова, което познаваме днес. Въпреки че финансирането не е лесно, репетициите започват през юли 1957-а. След опит и малка премиера във Вашингтон, шоуто прави и премиера на Бродуей през септември същата година, а отзивите са отлични. Същата година „Уестсайдска история“ печели две награди „Тони“ – за режисура на Джеръм Робинс и за сценографията на Оливър Смит.
Според Александър Бърнстейн, синът на композитора Ленард Бърнстейн, шоуто не се превръща в моментален хит. „Това се случи, едва когато филмът излезе три години по-късно.“ Филмът е дело на режисьорското дуо Робърт Уайз и Джером Робинс и излиза през 1961-а при това със страхотен успех. Днес „Уестсайдска история“ се смята за един от най-великите мюзикъли в света на киното. И това е едва началото от появата на мюзикъла като културен феномен.
Рита Морено – от Анита до Валентина
Рита Морено печели „Оскар“ за ролята на Анита в класическата адаптация на „Уестсайдска история“ през 1961 година. Днес тя се завръща в чисто новата версия на Стивън Спилбърг с една тотално различна роля…
„Стивън Спилбърг ми се обади. Казах му: „О, боже, наистина съм поласкан, но знаеш ли, аз не правя малки гост роли. Мисля, че да се снимам в епизодична роля, особено в този филм, би било голямо разсейване и вероятно само ще навреди на филма. А той каза: „О, Боже, не. Това е истинска роля. Тя има име. Тя има работа. Тя се казва Валентина. И аз казах: „Валентина, какво красиво име“. И Стивън продължи: „Никога не бих ти се обадил за малка гост роля. Мога ли да ти изпратя сценария? Заинтересована ли си?“ И аз казах: „Да, така мисля“. И тогава получих сценария.“
Има само 16 члена на клуба EGOT – изключителната група от артисти, които са печелили „Еми“, „Грами“, „Оскар“ и „Тони“. Рита Морено е една от тях и всъщност е една от само трите, които също са спечелили и награда Peabody. През 1961-а тя пее, танцува и е горещата Анита в оригиналия „Уестсайдстка история“.
„Фактът, че имаше човек, който играеше пуерториканец в огромен, успешен мюзикъл, беше достатъчен, за да бъдат развълнувани много латиноамериканци – и не само пуерториканци – в тази страна. Това беше изключително, изключително преживяване във всеки възможен начин.”
Сега Морено се връща към историята, но вече в друга роля. За чисто новата адаптация на Стивън Спилбърг, Морено играе Валентина, вдовицата на Док – който е образ от оригиналния филм. Образът на Морено 3е гласът на разума и опита към съперничещите си банди „Ракетите“ и „Акулите“.
„Стивън Спилбърг е един от великите режисьори на всички времена. Той е най-кинематографичният човек, който съм виждал. В този филм има кадри, които ще предизвикат настръхване на зрителя. Има неща, които е направил с филма, които наистина ще ви развълнуват.“
Когато оригиналния филм излиза през 1961-а превръща всичките си актьори в звезди и се причислява към една от най-великите адаптации на класиката „Ромео и Жулиета“. Защото „Уестсайдска история“ е точно това. Рита Морено си спомня за снимките на оригиналния филм. „Беше чудесно. Всички прекарахме прекрасно, защото знаехме, че правим нещо наистина специално. Това беше брилянтна концепция. Ромео и Жулиета в испанското гето. Всички бяхме изключително възхитени и развълнувани, но бях убедена, че няма да спечелим пари от това. Връщах се към съблекалнята си на площадката на Sam Goldwyn Studios с Джордж Чакирис, който играе ролята на Бернардо през 1961-а, и му казах: „Трябва да те подготвя за нещо, защото изглежда не го разбираш. Този филм няма да бъде голям хит.“ Смятах, че това не е като другите мюзикъли по никакъв начин. В него е тъмно и костюмите не са лъскави и красиви. А хората пеят с оперни гласове.“
„Мисля, че най-важното нещо за „Уестсайдска история“ е, че носи ново съзнание за общност, която изобщо не е съществувала в умовете на хората. Това е изящно напомняне. В много отношения е трагично. Ще плачете. Аз плаках. Така че мисля, че има много важно място в историята не само на киното, но и на обществото.“
„Уестсайдска история“ е по кината от днес.
