ВСИЧКО НАПУК
„Никой никога не ме е одобрявал“, разсъждава Жаклин. И това не бива да предизвиква учудване, защото тя определено не е типичната графиня. Никога не е искала да се грижи само за къщата. А изискванията на новото ѝ семейство бързо достигат и до гардероба ѝ. Мадам Дьо Риб е инструктирана да дари за благотворителност всички дрехи, престояли в гардероба ѝ няколко години. Съпругът ѝ обича да се шегува с мащаба на колекцията ѝ. Казва, че когато се запознали, имала само две рокли, „но после стандартът ѝ на живот малко се вдигна и сега има 200“. Но камериерът им Доминик, на когото веднъж било възложено да направи инвентаризация, твърди, че в най-добрите ѝ времена роклите били поне два пъти повече. Тя дори притежава чифт
обувки и колан на Мария Антоанета
„Благодарение на благотворителността млади момичета можеха да облекат хубави рокли за дебюта си в обществото – разказва Жаклин. – Но ми беше много трудно да се разделя с роклите на Balenciaga.“ Като имаме предвид невероятните творения на висшата мода, които испанецът Кристобал Баленсиага твори през този период, не е учудващо, че мадам Дьо Риб се е чувствала така. „Запазих два тоалета на Dior, но почти нищо от 50-те и 60-те.“
Жаклин определено разбира от мода и не я възприема като нещо повърхностно. Нещо повече – обожава дрехите и умее да ги съчетава така, че да подчертават аристократичното ѝ излъчване. Знае как да създава вълнение и как да накара хората да я гледат в захлас, без да стига до театрална помпозност. През деня се облича удобно и елегантно, но вечерта е времето, когато заблестява. Изважда най-новата висша мода от гардероба си без значение от нейната предизвикателност. „Харесвам причудливи и странни дрехи или пък ужасно строги“, споделя тя. И като Лейди Уисълдаун навремето пише анонимно за периодично издание. В нейния случай е рубрика за сп. Marie Claire, озаглавена „Как да бъдеш шик за два франка”.
Родена в благородническо семейство в Париж, Жаклин също не е лишена от привилегии. Майка й Пола е писателка и интелектуалка, която превежда Хемингуей. А баща ѝ граф Жан дьо Бомон е пилот на изтребител и олимпийски стрелец, „съблазнител и чаровник с фантастично тяло“. Според негов приятел той почти удвоява семейното богатство на съпругата си, първоначално придобито от инвестиционната им къща Rivaud Group. Сред най-печелившите от 100-те предприятия на разширяващата се фирма са каучуковите, банановите и палмовите плантации в Африка, Индонезия и Индокитай. Богатството на семейството обаче не предпазва Жаклин от детство, белязано от нацистката окупация на Франция. „Гледах как откарват английската ми гувернантка в трудов лагер“, спомня си Дьо Риб. Освен това родителите ѝ не изразяват обичта си към нея. „Майка ми ме е целувала само веднъж в детството ми – споделя тя. – В семейството ми никога не са ми казвали, че съм красива. Точно обратното. Никога не съм вярвала, че съм хубава, защото се притеснявах от носа си. Мислех, че е прекалено голям и заострен. А майка ми в продължение на години ми натякваше, че не знам как да ходя.“ И когато в детството ти липсват любов и внимание, впоследствие от живота искаш точно тези неща, и то на всяка цена. И като много момичета в подобна ситуация Жаклин намира утеха в модата.
В съзнанието ѝ са ярко запечатани и пробите на баба ѝ. Шестгодишната Жаклин е очарована от кутюрните техники, разкриващи се пред очите ѝ. Как карфиците се поставят около тялото, как пада платът и как го манипулират, за да застане по най-красивия начин. Вдъхновена от процеса, създава от чувал за картофи пола с ресни. Друг път използва чаршафи, за да ги превърне в древногръцки хитон. На десет години Жаклин мобилизира цялото домакинство на дядо си – електротехници, коняри, дърводелци, прислужници, за пиеса, за която специално създава костюмите и сценария и играе със сестра си. Това е отчаян опит да разведри дядо си, който е болен от рак. „Единствено той ме обичаше – разказва Дьо Риб пред Vanity Fair. – Когато почина, бях съкрушена. Тогава започна войната и аз едва не се зарадвах, защото си помислих, че сега и другите ще са тъжни като мен.“ Но бавно и постепенно за Жаклин
ЕЛЕГАНТНОСТТА СЕ ПРЕВРЪЩА В ПОВЕДЕНИЕ
Начин на мислене. Интуиция, отказ, взискателност, проучване, знание. Не се съгласява с Кристиан Диор, според когото една жена не може да бъде елегантна и секси едновременно. Тя казва: „Просто е по-трудно – това да си секси не е свързано с показването на повече плът. А е в начина, по който тялото се движи, както и в усмивката и очите. А стилът ти те отличава от всички останали, той е посланието ти към света.“ Жаклин не само има вкус, но създава собствена естетика и визия за живота, която прилага във всичко.
Освен това, противно на всички забрани да се откроява, типични за аристократичните семейства, графинята се снима за модни списания. Даяна Врийланд, тогава моден редактор на Harper’s Bazaar, забелязва необичайната красота на Дьо Риб по време на обяд в нюйоркски ресторант през 1955-а. Журналистката, която впоследствие ще стане главен редактор на Vogue, предлага на графинята да застане пред обектива на именития фотограф Ричард Аведон. За снимките на следващия ден Жаклин идва със специален грим и прическа. Когато я вижда, Врийланд заявява: „Искам да изглеждаш като вчера!“ Маха изкуствените ѝ мигли и сплита косата ѝ в дълга плитка. „Даяна Врийланд ми помогна да бъда автентична. Научи ме на увереност“, споделя Дьо Риб. А черно-белият кадър става един от най-известните ѝ портрети. Жаклин е в профил, черната плитка се спуска по дясното ѝ рамо, вратът ѝ е издължен, а очите ѝ – подчертани от заострената очна линия. Но аристократичността на профила е привнесена от леко гърбавия ѝ нос, в който Аведон се влюбва и нарича абсолютно съвършен. Жаклин обаче остава най-добра в това да
