ВПЕЧАТЛЯВА С ОБЛЕКЛОТО СИ
Графинята не само е редовен клиент, но и сътрудник на най-блестящите дизайнери на своето време. Винаги има какво да каже по отношение на дрехите, отказва да се съгласи безусловно с всички техни решения и често ги моли да променят нещо. Даже си позволява сама да вземе ножицата. „Каквото и да подхвана, мога да го превърна в нещо друго – без значение дали е от пазара в Сен Тропе, роклята на баба ми или висша мода.“ Но благодарение на безупречния си вкус успява да избегне критиките на дизайнерите. Мадам Дьо Риб винаги си представя точно как да изглежда крайният резултат и затова дизайнерите винаги се съгласяват със забележките ѝ. Веднъж обаче не успява да се споразумее с Валентино. През 50-те, преди да изгрее като дизайнер, той ѝ помага, като рисува скици. Идеята е те да придружават роклите, ушити от дизайнера на Джаки Кенеди – Олег Касини. Валентино обаче не се вслушва в съветите ѝ да избягва излишните декорации и продължава да рисува роклите с волани, панделки или цветя. „Нямам пари – казва ѝ Валентино тогава. – Живея на тавана с тоалетна чак на другия край. Връщам се в Рим.“ Но Жаклин не му позволява. Казва му, че за да стане дизайнер, трябва да остане в Париж. Три години по-късно той наистина основава модна къща. Въпреки че изпитва завист, Дьо Риб го посещава в Рим и си купува дрехи от него. Има само един моден дизайнер, срещу когото графинята не се осмелява да се изправи, и това е мадмоазел Шанел.
Голяма рядкост е жена от висшите кръгове да прояви творчество, талант и вкус в такива количества, без да е обременена от скрупули и да се е отдала на безделие. Мадам Дьо Риб вниква в целия процес на изработката още при избора на цветове и плат, но понякога побърква дизайнерите, като им дава едва десет минути за проба. Ив Сен Лоран дори я насърчава да основе своя линия висша мода. Той вижда колко е талантлива и знае, че никой в модната индустрия не я подценява. През 1982 г., когато празнува 53-тия си рожден ден, графинята обявява на семейно събиране, че ще открие собствена модна къща. Заявява на мъжа и децата си, че нищо и никой не може да я спре да осъществи мечтата на живота си. И така Дьо Риб показва първата си колекция (пролет ’83). От първия ред я гледат Пиер Берже и дизайнерите Ив Сен Лоран, Валентино Гаравани и Емануел Унгаро, което е безпрецедентен случай. За ревюто Дьо Риб използва моделите, осветлението и оборудването на Лоран, а дрехите декорира със собствените си бижута. Най-големият хит от колекцията е костюмът, който впоследствие е копиран многократно. Специфичното при него е, че детайлите му отстрани са направени от кадифе, тъй като ѝ свършва туидът. Колекцията е толкова успешна, че дизайнерката подписва ексклузивен договор за три години със Saks Fifth Avenue. „В продължение на три седмици след Великден моите дрехи заемаха всички техни витрини – спомня си тя. – Манекените бяха като мои клонинги.“ Елън Залцман, бивш моден директор на магазина, казва: „По това време дрехите ѝ намират своята ниша – подходящи за зрели жени, без да ги състаряват. Клиентите ѝ са изискани дами, които не държат на помпозността.“ Много известни дами се влюбват в естетиката ѝ и започват да носят нейните модели – Нанси Рейгън, Шер, Джоан Колинс, Барбара Уолтърс. Само две години след основаването бизнесът ѝ носи 3 милиона долара годишно и разполага с над 40 магазина в САЩ.
Така Жаклин движи собствената си марка в продължение на 12 години в период, когато да се обличаш добре е от първостепенно значение. Създава разкошни вечерни рокли, често прави тоалетите с едно рамо, драпира плата асиметрично, залага и на впечатляващи набори и грандиозни панделки (вероятно вдъхновени от Валентино). Но още от самото начало Ив Сен Лоран се притеснява, че заради деликатната си натура Жаклин трудно ще се справи с натоварването. Предчувствието му се оказва вярно: мадам Дьо Риб страда от болки в гръбнака и вследствие на операция губи способността да се движи самостоятелно в продължение на три години – от 1994 до 1997-а. „Вярвам в астрологията и в собствената си религия – споделя Жаклин, която носи златен медальон с Дева Мария и Светия Дух. – Понякога ти се струва, че животът ти е обграден от тъмна сила. Всичко лошо се случва наведнъж.“ След операцията на гърба се появява стомашно-чревно заболяване, години наред диагностицирано неправилно.
ГОСТ НА СЪБИТИЯТА НА ВЕКА
Най-невъзможната задача е да засенчиш нейното присъствие, защото тя притежава всичко – красота, елегантност, финес, силно излъчване и блясък в очите. Жаклин е родена актриса, никога не знаеш коя своя страна ще покаже. Винаги след събитие най-обсъжданата тема са впечатляващите ѝ тоалети, допълнени от ролята, в която се е превъплътила. За прочутия Венециански бал от 1951-ва тя се преобразява като жена от картина на Пиетро Лонги от XVIII век, като дори наема две сходно облечени жени да я съпровождат и да допълват визията ѝ. За друг бал през 1956-а се окичва с невероятна шапка с конструкция от безброй пера. Но графинята е прочута и с невероятната си способност да закъснява. Легендарно е появяването ѝ на Ориенталския бал в една декемврийска вечер през 1969-а. След като херцогът и херцогинята на Уиндзор вече са пристигнали, сервирани са първото и второто ястие, дори десертът, графиня Дьо Риб все още я няма. По някое време се появява в тоалет по свой дизайн. Трансформирала е старите си цикламени тоалети на Guy Laroche и Dior и ги е допълнила с органза от магазин за текстилни остатъци. От кожено наметало с косъм, купено от обедняла балерина, си е направила тюрбан и е сложила малко кожа и на ръкавите. А своя рокля от шифон на Жан Десе умело е превърнала във воал. „Беше истинско шоу“, спомня си дизайнерът Оскар де ла Рента. А Александър Серебряков, син на известната руско-френска художничка Зинаида Серебрякова, дори рисува портрет на графинята същата вечер. Когато погледнете тоалета ѝ, няма как да не зяпнете – все пак Жаклин е създала костюм, достоен за изложба.
През 2015-а, в годината на най-тежкото терористично нападение, извършвано до този момент във Франция, музеят Метрополитън в Ню Йорк организира изложба в чест на графинята като една от най-добре облечените жени на Париж за всички времена. Изложбата Jacqueline de Ribes: The Art of Style включва около 60 тоалета висша мода на дизайнери като Ив Сен Лоран и Валентино и pret-a-porter облекло предимно от личния архив на Дьо Риб, датиращи от 1962 г. до днес. Включени са дрехи от собствената ѝ марка, както и нейни лични творения за маскени балове, сред които и въпросният тоалет от Ориенталския бал. Част от изложбата са също и много фотографии и други предмети, показващи приноса на мадам Дьо Риб в света на модата. „Някой наскоро ми каза, че третирам висшата мода като диджей“, казва тя през смях. Има нещо вярно, защото Жаклин е сред първите, които смесват haute couture с pret-a-porter и винтидж облекло, точно като приятеля си Ив Сен Лоран. Резултатът винаги е удивителен, защото за най-добър и единствен съветник тя възприема собственото си огледало, а не чуждите погледи и езици.
