Джон Ъпдайк: В този автор има толкова добро настроение

Хенри Бек и литературното алтер его

Фразата, че „когато човек говори за другите, всъщност говори за себе си“, важи с най-голяма сила за Ъпдайк. Голяма част от неговите образи са повлияни от лични ситуации и чувства. От Заека до литературното му алтер его – Хенри Бек, чрез който Ъпдайк преразказва част от живота си и приключенията си в Източния блок. „Мисля, че има нещо демонично у писателя, да. Мисля, че идеален  мил човек вероятно не би станал писател. Опитвам се да пиша приятно правдиво – правдиво, повече от приятно. Чувствам, че има много неща в живота, които са плашещи и неприятни, и че ние сред другите неща сме жестоки същества. Всичко това, цялата тази сенчеста страна на себепознанието на човек, разбира се, се пренася в писането и по някакъв начин му дава енергия. Дава енергията да се захващаш с тази фантастична дейност всяка сутрин.“

Първата книга за Хенри Бек като алтер его на Ъпдайк се появява десет години след големия му успех – през 1970-а. Последната книга от поредицата излиза през 2001-ва и събира всички истории за приключенията на Бек, появявали се на пазара в продължение на две десетилетия. У нас „Книгата на Бек“ излезе в критичната 2020 година. В голяма част от нея Джон Ъпдайк описва обиколката си в Източния блок през 60-те години на XX век. Тогава американският писател официално е посрещан като посланик на изкуството в Русия, България и Румъния, където творбите му вече са превеждани, а името му е добре познато. Вследствие на тази обиколка Ъпдайк създава един от най-обаятелните си текстове, в който описва знаменитата си среща с Блага Димитрова –  публикуван за първи път в Тhe New Yorker, той му носи награда „О‘Хенри“. Разказът се нарича „Българската поетеса“. В „Книгата на Бек” и през погледа на страничен наблюдател, който е той самият и някак не е, Джон Ъпдайк създава богата картина на културния живот на Изтока и Запада. „Писателят е човек, който се опитва да каже истината, нали? И собствената му стойност пред обществото е онази известна готовност, с която той рискува, като бъде честен.“

Заека се завръща
Тази година, когато се навършват 90 години от рождението на Ъпдайк, той е всепризнат като един от най-значимите американски писатели в модерната литература. Има множество награди за работата си – две „Пулицър“ получава за тетралогията за Заека – за третата и четвъртата част.

Младият Хари Енгстръм-Заека, бивша баскетболна звезда от малък американски град, се чувства като затворник в свят, към който не принадлежи. Женен, с малък син и второ дете на път, той е притиснат между егото си и обществото, семейните задължения и собствените си желания. Заека решава да избяга с убеждението, че когато ти стиска да бъдеш себе си, друг ще плаща за твоите грешки.

Джон Ъпдайк рисува портрет на обикновения човек от 50-те години в САЩ, но прави и моментна снимка на американското общество. В романа се забелязва умението на Ъпдайк детайлно да навлиза в психологическия свят на героите си и едновременно с това да рисува по-голяма картина. Вижда се контрастът между натуралистичните сексуални сцени и дълбоките философски прозрения. Екранизиран през 70-те години, „Заеко, бягай“ се оказва и вдъхновение за филма с Еминем от 2002-ра „Осмата миля“, чийто сценарий започва с цитат от книгата.

В следващата книга – „Заека се завръща“, Ъпдайк придава нов щрих към образа на своя герой, представяйки живота му десет години по-късно: в края на 60-те, когато светът е парализиран от Студената война, човек стъпва на Луната, САЩ водят война във Виетнам, хипи движението е в пика си, а Америка е залята от расизъм и насилие. В този свят героят на Ъпдайк се опитва да намери стабилност и да постъпи правилно, докато междувременно приютява в дома си тъмнокож наркодилър и млада бегълка.

Самосъзнанието и мемоари

Когато в края на 80-те излиза мемоарът на Ъпдайк  Self-Consciousness: Memoirs (Самосъзнание: Мемоари), са минали много години от онези първи есета, поезията и дори Заека е остарял. Но публиката, увлечена по стила и острото перо на Ъпдайк, очаква книгата с интерес. Освен писането на Ъпдайк само по себе си, любопитството към автобиографията е и друго – през целия си живот авторът се опита да запази сравнително нисък публичен профил. Той е забавен, умен и ироничен в коментарите и писането си, но изключително сдържан, когато стане дума за личния му живот. „Малко преди първото от тези лични есета да бъде съставено, но няколко години след меката пролетна нощ в Шилингтън, която описвам, ми казаха, може би на шега, че някой иска да напише моята биография – да ми отнеме живота, моя товар и онези купища спомени. Идеята ми се стори толкова отблъскваща, че бях стимулиран да я отхвърля веднага. Винаги гледам с известно колебание и отвращение на хората, които пишат биографии. Те записват това, което им се струва важно за собствения им живот, и се опитват да третират този живот като образец на живот – представителен в своята странна уникалност за всички странно уникални животи на този свят. Моята цел беше един поглед на безличен егоизъм – опит да бъда честен до най-малките подробности и да го направя с научно безпристрастие и любопитство.“

Подобно на Заека и на Хенри Бек, Ъпдайк страда от своя лична криза – той и съпругата му Мери се развеждат в периода, когато авторът е в пика си – в средата на 70-те. Три години след развода си Ъпдайк се жени за по-младата от него Марта Ръгълс Бернхард, с която остава до смъртта си през 2009-а.

Днес наследството на Ъпдайк се държи от четирите му деца и седемте му внуци. А талантът? Талантът е вечен и книгите му ще останат за поколения напред. А когато свършите със „Заеко, бягай“ или може би с „Книгата на Бек“ – горещо препоръчвани – може би ще се потопите в лепкавия свят на „Вещиците от Истуик“ и тяхното продължение „Вдовиците от  Истуик“, която излиза година преди смъртта му и в която Ъпдайк среща читателите отново с познатите три вещици, но 30 години по-късно, а главните му теми вече са старостта и смъртта. Иронично, би казал авторът. „Става дума за писането като освобождаване. Като вид самотерапия. Мисля, че писателите, които имат каквато и да е социална санкция за дейността си, са единици, защото когато пишеш за нещо по странен начин, това е и начинът ти да се освободиш от него.“

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Behind her eyes: Истината е някъде там

Ако още не сте дали шанс на трилър мистерията на Netflix –...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ