Как да изберем лекар, на когото да имаме доверие

Текст Мария Петрова

През последните години лекарите бяха сатанизирани в медиите и в общественото съзнание – една от негативните последици на вечно недовършената здравна реформа. Представата за алчните и пренебрегващи човешкия живот зверове в бели престилки стана натрапчива.

От една страна, жадни за рейтинг, информационните канали наблегнаха на единичните случаи, в които лекарските грешки са видими. Дадоха трибуна на отчаяни близки, които търсеха виновници за трагедиите си.

От друга страна, стана ясно, че лекарите, по презумпция най-хуманните хора на света, са притиснати от реалността, която ги оставя непризнати, бедни и заринати във всичко друго, освен в признателност и финансова стабилност.

Куп други фактори още доведоха до отчайващия факт – днес доверието към лекарите у нас е в една от най-ниските си точки от Средновековието насам. Страховете на хората за здравето им се превърнаха в страх от тези, които са призвани да го пазят и възстановяват.

Последствията от тази масова психоза са опасни – днес е златно време за хомеопати без сериозна подготовка; антиваксърите набраха инерция, което доведе до забравени епидемии.

А всичко опира до отсяване, до предварителен избор, който може да намали рисковете и да върне на хората доверието в истински добрите български лекари,

легендарна прослойка отпреди двайсетина години.

Те съществуват и днес. Не всички са заминали, за да реализират знанията и уменията си на Запад, където им е осигурено достойно заплащане. Някои от тях, донкихотовци от изчезващ вид, все още са тук. Работят тихо и кротко, без реклама, самоотвержено. Срещат се и сред джипитата, и сред специалистите. Има ги в ДКЦ-та и в големи болници. Просто трябва да знаем как да ги открием.

Един от начините да се ориентираме е, разбира се, да попитаме препатили. Често в приятелския ни кръг има хора, които имат опит с лекари в сферата. Всъщност почти всички обичайно прибягваме до подобно проучване. Проблемът е, че то винаги, ама винаги, е субективно, тоест – не съвсем вярно.

От познати можем да научим без съмнение само колко дружелюбен и добър като човек е един лекар. Да се информираме за отношението към болния, за времето, което отделя, и за начина, по който обяснява състоянието. Може да разберем дали иска допълнително заплащане, но и на тази информация не може да се доверим изцяло – често пациентите не са наясно дали заплащането е необходимо, или е просто опит да им бъдат измъкнати допълнителни средства. Хората са по-склонни да си мислят второто, а то невинаги е вярното. „Мен ме излекува“, не е аргумент за уменията на лекаря. „Не ми помогна“ – също. Всеки отделен случай е различен, лекарят не е магьосник и не владее заклинания.

Презастраховка е проверката в интернет. Във форуми и в социалните мрежи се търкалят често имена на лекари, герои на всякакви истории. В интернет важат същите неща, както и при приятелите, но има още един фактор. Няма как да знаем дали коментиращите в интернет наистина мислят това, което пишат – враговете и приятелите на съответния лекар често се включват за сриване или вдигане на имиджа му. Мненията във форумите невинаги почиват на реални ситуации.

Разбира се, има ситуации, в които рейтингът на конкретен лекар е чист от външни необективни намеси – при споменаване в сериозните специализирани сайтове, в регистъра на лечебните заведения или

при изрична препоръка от колега-специалист,

който няма пряк финансов интерес от връзката.

Но доверие се гради трудно. И основно: очи в очи.

След предварителната селекция на няколко имена най-добре е да запишем час и да наострим сетива, за да разберем на какъв лекар сме попаднали.

Преди двайсетина години, още преди системата на личните лекари, обикаляхме с болната ми дъщеря по педиатри и нито един лекар не можеше да постави точна диагноза. Случайно попаднахме на смела млада жена, която предположи вярното – мононуклеоза. Оказа се, че в България все още не е имало научни публикации по темата, нито се е преподавала в университета. Тази жена, която и до днес е личен лекар на цялото семейство, беше чела допълнително. Следеше публикациите в научните списания, без това да е част от нейните задължения. Тя излекува дъщеря ни, а доверието, което изградихме тогава, е живо и до днес.

Така че ако искате добър лекар, постарайте се да разберете дали е в час с най-новото в медицината. Дали знае чужд език и дали използва знанията си, за да запълва празнините. Добре е да има допълнителни курсове и специализации – това ще се види в дипломи по стената му, а и със сигурност ще е готов да отговори на въпроса ви за тях, ако има такива.

Освен това е важно да познава традиционните, изпитани във времето лечения. Новото често е примамливо, но недостатъчно, за да гарантира излекуване. Добрият лекар няма нищо против да прилага традиционно лечение, ако то не е отречено или вредно.

Специалистът, който заслужава доверие, ще потърси първо начин да излекува болежките ви, без да ви вкарва в излишни разходи. Примерно ще ви даде обикновен аналгин за главоболие, вместо веднага да ви прати на ядрено-магнитен резонанс, който струва 300 лв. и е в кабинета на негов близък приятел. Ако е убеден, че имате нужда от скъпо лечение, ще ви обясни подробно защо. Но

първо ще опита с по-простичкото.

Лекарят, на когото може да се доверите, няма да се притесни, ако му кажете, че искате второ мнение. Дори ще ви посъветва да го направите. Сам ще поиска консултация с колеги, ако не е сигурен в диагнозата или лечението.

Добрият лекар не иска от вас да стоите в болница, за да запълните дните по клинична пътека. Нито настоява да напуснете болницата, ако реши, че вече няма полза от вас. Първо ще предложи при възможност консервативно лечение, а чак после – операция, ако не става дума за животоспасяващи случаи. Ще бъде любезен и емпатичен, понякога циничен (да, това е професионално изкривяване), но никога – зъл и груб.

Добрият лекар, заслужаващ доверие, не е като еднорозите. Той наистина съществува. Въпросът е да имаме очи за него и най-вече – да сме благодарни. Защото благодарността на пациентите е духовната храна за истинския, призвания лекар. За появата на другия тип сме виновни отчасти и ние самите –  обвиняващите и недоверчивите.

Spread the love
Тагове
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Бекъм с колие от зъби

Признаваме, че тази история не ни е любима, но всеки има своите...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ