Катрин и Филип винаги са готови да спорят за каквото и да било – балканският барут е в кръвта им. Неговият дядо е от Костур, нейният прадядо е грък от Истанбул, а баща ѝ е роден в Битоля.
„Докато работя, Филип не се бърка. Дори не влиза в ателието ми, не понася силната миризма на боите. Безумно енергичен е, по-земната съм аз. Понякога той е в паника, друг път аз се тръшкам, че този път изложбата няма да стане, а Филип ме успокоява, че е готова. Перфектно реди изложби. В рутината на битовизма
рисуването ми е щрих от всекидневието
но не е събитие, а начин на живот. Работохолик съм, чакам картината да изсъхне, навивам я на руло и започвам следващата. Понякога работя едновременно по две-три неща. Така че на Филип не му се падна домакиня. Не е за мен да пазарувам и да готвя, въпреки че го правя, естествено. Сложно е да разделя художничката от жената. Често съм адски изморена и едното страда за сметка на другото. Всяка жена творец ще го потвърди. Няма как да бъдеш едновременно артист, съпруга и майка – съчетаването е някаква магия. Най-голямото ни удоволствие е, когато вечер тримата обсъждаме изложби, автори, явления… Също толкова безценни бяха неделните обеди с Любен, който сладкодумно ни разказваше за хора, паметници и учебници.“
Свежарката в семейната компания е Андреа, която завършва изкуствознание и в момента работи по докторантурата си в Художествената академия. Като малка е много добра с молива и дядо ѝ Любен я обявява за „роден график“. „По-късно тя се отказа, стига толкова художници. Художник къща не храни, моят свекър беше изключение. Андреа винаги е обичала да пише. На пет измисляше истории, илюстрираше ги и си правеше малки книжки. По наследство непрекъснато чете – от едната страна баба и дядо литератори, от другата – баба поетеса, Богдана Зидарова.“
Неочаквано, но Катрин Томова не е образец на екстравагантната суета, типична за гилдията – не дефилира с изчанчени арт тоалети и сини кичури в косите. Нито пък се стреми към награди. Особено ценна ѝ е тази от БНР, откъдето я провъзгласяват за посланик на българската култура заедно с Греди Асса, Теодосий Спасов, Мирела Иванова.
„Стана ми много приятно, но смисълът не е в отличията. Чрез изкуството общуването ми със света е наистина необикновено, чрез него съхранявам виталността, любовта към живота. А това тук и сега е крайно необходимо, въпреки че този хаос, който цари, го има не само в България.“
