Първата ѝ изложба на „Шипка“ 6 е по покана на Димитър Фицов от „Аполон и Меркурий“, най-старата аукционна къща в България. „Рисувах в тъмна стаичка на последния етаж в кооперация на „11 август“, срещу редакцията на вестник „Земя“. Още оттогава съм художничката от малките ателиета с големите картини. Фицов дойде, видя и отсече: „Веднага редим на „Шипка“. Изпаднах в шок, но той ми даде кураж. Веднага след това ме приеха в СБХ.“
Кодът на Катрин е в нейния космополитизъм – абстрактната живопис има свой международен език, разбираем от ценители и колекционери. Дори пестеливият на похвали Светлин Русев ѝ казва, че където из Европа да подреди произведенията си, те имат реален шанс да бъдат избрани. Доказват го и гастролите ѝ – от старото палацо в Мурано, където работите ѝ са на втория етаж, а на първия гостуват духачи на стъкло, до Ереван.
Вездесъщият Светлин Русев я брои за
една от маестрите в общността
въпреки че той е от тези, които преди години ù пишат четворка на кандидатстудентските изпити в Художествената академия. „Светлин харесваше абстрактната ми живопис, затова през 2015-а го поканих да открие първата ми изложба голям формат в галерия „Юзина“. Като художник нямам нищо общо със стила и светоусещането му, но той уважаваше тези, които не бяха като него. Не отхвърляше различното. Каквото и да се е изговаряло за личността му, беше далеч от баналното.“
Въпреки че Катрин не се изживява като феминистка, отговорно твърди, че има женско и мъжко рисуване – при дамите то е по-спокойно и по-осъзнато. Нейните високоволтови абстракции обаче я родеят със стила на „врага“. Мастити експерти казват за картините ѝ: „Никога нямаше да предположа, че са на жена!“ Самият Иван Кирков някога възкликва: „Ама ти рисуваш като мъж!“
Любовната история на Катрин и известния изкуствовед Филип Зидаров, един от малкото утвърдени ерудити в съсловието, протича по правилата на жанра, но без пръска боя тривиалност. „Знаех кой е, разбира се, но нищо повече. Запознахме се „официално“ на изложба. Веднага поиска номера на телефона ми. Филип беше на 42, аз – на 28. Голяма разлика, но никога не се е усещала. Родителите ми като широко скроени хора знаеха, че в артистичните среди всичко е възможно. Е, мама все пак препоръча да си помисля, но вече бях решила. Между нас стана
бързо, сериозно и за дълго
Първо ме запозна с баща си в едно кафене – доста се притесних, по-късно се видях и с майка му. Никога не съм предполагала, че ще вляза в семейството на Любен Зидаров.“ А когато един от най-изявените доайени в гилдията вижда портретите, етюдите, голите тела и пейзажите на бъдещата си снаха, подхвърля: „Ти защо правиш абстрактна живопис, след като можеш да рисуваш – тя е за тези, които не могат!“ Винаги е щедър на емоции към нея, обича цветността ѝ. На някаква обща изложба колега пита Любен Зидаров: „На Катрин ли е тази картина?“, а той му отвръща: „Ако беше нейна, щеше да е два пъти по-голяма.“ И понеже е наясно с капризите на пазара, често се притеснява дали Катрин ще продаде двуметровите си платна. Сега, две години след като Любен Зидаров си отива на 100, тя казва с тъга: „Надявам се, че беше доволен от мен като снаха, майка на внучката му и художник.“
