Изложбата „Дали-Фройд: Една обсесия“ във Виена навлиза в общия интерес на двама от най-влиятелните хора на ХХ век към скритите дълбини на човешката психика
На 19 юли 1938 г. в Лондон Салвадор Дали се среща със Зигмунд Фройд за първи и последен път. Така най-колоритният и провокативен от всички сюрреалисти успява да разговаря със своя кумир, чиито теории е попивал с истинска страст в продължение на близо двадесет години.
Голямата изложба „Дали-Фройд: Една обсесия“ до 29 май 2022 г. в музея „Белведере“ във Виена фокусира както върху тази важна среща, така и върху магнетичното влияние на Зигмунд Фройд върху изкуството на Салвадор Дали. Над сто и петдесет картини, скулптури, фотографии, филми, книги, списания, писма и документи хвърлят светлина върху връзката между две от най-важните движения на ХХ век. Основните мотиви на сюрреализма, почерпани от подсъзнанието и света на сънищата, са очевидни препратки към психоанализата. Според Стела Ролиг, директор на музея „Белведере“, изкуството на Салвадор Дали е „немислимо“ без теориите на Зигмунд Фройд. Дали допринася към историята на изкуството, като пресъздава в образи света на подсъзнанието, разкрит от теориите на Фройд. В картините си художникът редовно изследва себе си и семейството си на базата на психоанализата. „Някои творби, като например „Великият мастурбатор“, са много очевидно отражение на сексуалните тревоги на Дали и включват символи, които Фройд цитира при интерпретацията на сънищата“, казва английската изследователка Дон Ейдс. Изложбата разказва и за други влиятелни срещи в живота на художника, например с поета Федерико Гарсия Лорка и с режисьора Луис Бунюел в Мадрид. Както и с хистолога и носител на Нобелова награда Сантяго Рамон и Кахал. Неговите рисунки на нервна тъкан се превръщат в пореден катализатор за сюрреалистичните произведения на Дали.
Фройд, моят баща
Когато ексцентричният каталунски художник и виенският лекар се срещат в Лондон, където Фройд живее в изгнание, „двамата ги делят езикова бариера, възрастова разлика от четиресет и осем години, но също и много различно отношение към изкуството. Обединява ги обаче дълбокият им интерес към скритите дълбини на човешката психика“, пише Стела Ролиг в увода на голямата книга, съпътстваща изложбата. Дали проявява силен интерес и към други научни сфери. Подобно на артистите от Ренесанса той мечтае да обедини науката и изкуството, а в творчеството му намират място големите постижения на неговото съвремие, като теорията на относителността, ядрената физика, квантова механика, но също иновации в областта на математиката и биологията.
Салвадор Дали се потапя в теориите на Зигмунд Фройд в началото на 20-те години на миналия век. От 1926 г. той изследва и поезията на сюрреализма, създавайки нов живописен език, който завинаги определя уникалното му творчество. „Фройд е моят баща“, пише Дали. Той прави няколко неуспешни опита за директен контакт с него във Виена. Срещата в Лондон е уредена със съдействието на австрийския писател Стефан Цвайг и английския меценат и артист Едуард Джеймс. Цвайг представя Дали освен като „фанатичен почитател“, също и като „вероятно единствения гений в съвременната живопис“.
Двама гении без искри
Ексцентричната личност на Дали, както и неговата картина „Метаморфоза на Нарцис“ от 1937г., която носи със себе си, не само впечатляват Фройд, но го карат и да промени своята идея за сюрреализма като движение. На следващия ден в писмо до Стефан Цвайг той му благодари за срещата. „Бях склонен да гледам на сюрреалистите, които явно са ме избрали за свой покровител, като на абсолютни (да кажем 95 процента, като алкохола) откачалки. Младият испанец обаче със своите откровени фанатични очи и неоспоримото си техническо майсторство ме накара да преосмисля моето мнение. Всъщност би било много интересно да се проучи аналитично как е нарисувал подобна картина.” Зигмунд Фройд обаче умира на следващата година.
Години по-късно в телевизионно интервю Дали споделя, че всъщност основното му желание тогава е било Фройд да прочете неговата теза за „параноично-критичния метод“. От своя страна Фройд бил заинтересуван повече от картината. „Той се връщаше към картината, а аз се връщах към научната си теория. Накрая ударих с юмрук по масата: „Искам тази нощ да я прочетете.” Остана доста втрещен, а на Стефан Цвайг каза, че никога не е виждал по-ясно прототип за испанец. Истински фанатик.“ В мемоарите си Дали пише за тази среща: „Двама гении се срещнаха, без между тях да прехвръкнат искри!“
