Все повече хора днес търсят удоволствие и смисъл в простичките неща, които може да се видят и да се пипнат
В епохата на клавиатурите и измислените професии, от които никой няма реална нужда, да създадеш нещо с ръцете си звучи донякъде анахронично. Поговорки като „Учи, за да не работиш“ са възпитали поколения от чиновници с чисти нокти, но и с някакво неясно чувство на неудовлетворение. Уви, колкото и да сме напреднали с технологиите, все едни и същи неща ни движат и ни мотивират – да видим резултата от труда си, да се чувстваме полезни и необходими. Може и да не спасяваме чак животи, нито да ги променяме из основи, но и една искрица радост в нечий чужд поглед прави чудеса.
През последните десет-двайсет години все повече хора се обръщат към занаятите било като работа, било като хоби, в търсене на точно това първично удовлетворение. Не е случайно – работата с ръцете е вид медитация, която успокоява стресирания и претоварен ум. За да държиш мисълта свободна, ръцете трябва да правят нещо – така казват будистките монаси, а те разбират от тези работи. Колкото и да не ви се вярва, дори рутинни домакински задължения като гладенето понякога помагат да изчистим стреса. А когато създаваме нещо с въображение, творчество и любов, става много по-добре.
Докато разговарях с нашите три героини, останах поразена колко обичат работата си и колко се гордеят с нея. Как влагат цялото си сърце и душа в това, което правят, и то им се отплаща многократно. Когато застанат до работните си плотове, те не се трудят, а свещенодействат. Вещици на приложната магия, които вземат захар, метал и конци и ги превръщат в чиста радост. Да си призная, завидях им. Не че аз не обичам работата си, обожавам я, но при тях има едно чувство за смисъл и реалност на друго ниво.
Запознайте се с Гергана, Ирена и Светлана, за които понятия като работа, хоби и работно време са абстракция, а майсторството е всичко.
