Таня Димитрова: Заразно добро

Животът й е отдаден в помощ на хората с увреден слух, а най-тежката диагноза – рак, се превръща в спасителен пояс за нея и семейството й. Благодарение на болестта, Таня се научава да цени красотата на мига, а дъщерите й намират своя житейски път. Историята на това необикновено семейство е превърната във филм, който може да гледате на НВО

Текст Мина Узаничева

Таня Димитрова и до днес не може да забрави шока, преживян преди 4 години, когато търси личния си лекар заради слаба кашлица, а й откриват рак. В онзи миг целият свят рухва за нея, а животът й е завладян от паника, страх и отчаяно лутане в търсене на изход. Налага й се да се бори не само за себе си, но и за своите две дъщеря, за съпруга си и за десетки деца с увреден слух, които посещават центъра за рехабилитация, създаден от нея през 2009 г. В него Таня, която е слухово-речеви рехабилитатор, помага на малчуганите да се научат да чуват и говорят. Но ракът я изпраща в САЩ в търсене на лечение. По-голямата й дъщеря, тогава само на 20 години, поема нейната работа с цялата й тежест и отговорност.

По стечение на обстоятелствата това е записано от камерата на най-добрата й приятелка, която е режисьор. А днес историята на Таня Димитрова – вече излекувана, може да се гледа в 23 държави в Европа – навсякъде в Стария континент, където оперира НВО. Обаятелната дама и дъщерите й – Кати и Яна, са главни героини в „Тихо наследство” – първата българска документална копродукция на НВО Европа от 10 години насам. Филмът у нас ще бъде със субтитри, така че да може да се гледа и от глухи хора.

Година преди премиерата Таня става най-разпознаваемият жестов преводач в страната ни. Тя е първата, която превежда за хората с увреден слух брифингите на премиера и Националния оперативен щаб за борба с коронавируса. Вярва, че доброто е заразно, също като болестта. И че ракът е бил най-ценният й урок.

Шокиращ обрат

Режисьорката Петя Накова решава да прави филм за Таня с идеята да снима работата й с деца с увреден слух в нейния център „Яника”. Двете са близки още от училище. Таня не се притеснява от присъствието на своята приятелка и нейната камера. По онова време Петя се бори с рак и работата по филма й дава сили. Но малко след като се излекува, тежката диагноза е поставена и на главната й героиня. Това преобръща целия й живот. Логично, филмът също поема в нова посока, а краят му не е известен за никого. Всички се надяват да приключи с хепиенд, но прогнозите на лекарите в България са ужасяващи. Таня решава да търси медицинска помощ в САЩ.

„Всичко, което се случи с мен тогава, беше чудо. Онкологията е скъпо медицинско приключение, особено в САЩ, но там намерих своя път. Беше страшно! Не знаехме дали ще приемат застраховката ми, дали ще могат да ме лекуват. Заминах с реплика от български лекар: „Ако не се оперираш до 2-3 седмици, край!”. Но там се оказа, че имам два отделни тумора без метастази. Когато говорих с хирурга си в САЩ, бях паникьосана и отчаяна. Казах му, че ако не побързаме с лечението, ще умра. Той хвана ръцете ми и каза: „Ти просто ще живееш! Разбери го! Но ако не ми вярваш, няма как да стане!”. Звучи като утопия, но му повярвах! И изведнъж парите се намериха и всичко се подреди”, спомня си Таня.

Тя и съпругът й прекарват в САЩ месеци, в които двете им дъщери са сами в България. Върху плещите на 20-годишната Кати пада цялата тежест на грижите за децата с увреден слух в „Яника”, за заплатите на работещите там и за по-малката й сестра Яна. Рехабилитатори от центъра започват да напускат, родители местят децата си в други заведения, бюджетът изтънява. А престоят на Таня и мъжа й в САЩ се удължава.

„Децата ми се справиха прекрасно, но не беше лесно. Заминаването ни беше проверка за хората около нас. Някои си тръгнаха, други останаха, трети намериха начин да помогнат на центъра да продължи да съществува. Много горчивини трябваше да преживеем, но когато погледнем назад, виждаме, че си е заслужавало”, разсъждава Таня.

За болестта с благодарност

Дъщерите се опитват да крият от майка си проблемите, пред които ежедневно се изправят. Но е невъзможно. Тя знае как да чете техните емоции. Научила го е от своите родители, които са с увреден слух. От тях научава и езика на жестовете. „Да си дете на глухи родители не е лесно. Но около 20-та си година видях, че това, което съм получила от живота с тях, е привилегия, която мнозина нямат. То ме е направило изключително богата, знаеща, можеща и много по-мъдра. Бях голям човек от съвсем малка. Когато казват, че гледат децата си, глухите хора ги гледат в буквалния смисъл. До днес не мога да излъжа майка си. Ако й кажа „Добре съм!”, а после преглътна, тя разбира, че имам проблем. Самата аз се вглеждам много повече в нещата от живота и не се оставям да бъда лъгана от думите”, споделя Таня.

Без нея дъщерите й порастват за няколко месеца. А от позицията на вече излекуван пациент майката гледа на болестта си като на спасителен пояс. „Струва ми се, че благодарение на нея започнах да обичам себе си повече. Моят голям проблем е работохолизмът. Работя до изтощение. Забравям себе си. Това не е геройство. След болестта си дадох сметка, че никой от хората, които обичам и с които работя, не го изисква от мен. Вкарах малко здравословен егоизъм, осъзнах, че мога да живея по-бавно, за да обърна внимание на нещата, които не бих забелязала, минавайки като скоростно влакче. Имах проблем с делегирането. Не можех да си представя, че нещата ще се получат добре, ако ги свърши друг. Но когато болестта ме изхвърли и се наложи да живея далече от всичко, което съм правила, екипът пое моята работа и се оказа, че се справят чудесно. Благодарение на рака осъзнах, че не съм началото и краят на знанието. И започнах повече да се обичам и ценя.”

Таня е успешна и в работата, и в личния си живот, реализирана, умна, обичана и красива. Нима е възможно да е имало момент, в който не се е обичала? „Когато започнах да осъществявам своята мечта – „Яника”, всичко беше идеалистично, красиво, бях убедена, че няма начин да няма начин. Но се сблъсках със стена от административни, финансови, кадрови и всякакви други пречки. Рискувах бюджета на семейството си, свободното си време, работният ден започваше на съмване и приключваше нощем. Завъртайки се в тази центрофуга, забравих себе си, приятелите си, хората, които имат нужда от мен и ме зареждат. Мисля, че Бог ме спря навреме, за да се реорганизирам и да подредя приоритетите си. Дадох си сметка, че никой не е очаквал да изпепелявам себе си. Това е житейски урок, който се радвам, че научих”, споделя терапевтката.

Тя е убедена, че ракът е дошъл при нея с мисия. „Бях натиснала бутона на самоунищожението. На хиляди километри от дома си дадох си сметка, че ако не беше болестта, щях да експлодирам. От друга страна създаде възможност за дъщеря ми Кати да намери пътя си. Тя вече беше започнала да учи логопедия, а сега продължава по моите стъпки.”

Семейство с кауза

Цялото семейство на Таня е посветено на идеята за помощ на децата с увреден слух. Съпругът й работи в центъра с нея и голямата й дъщеря. По-малкото момиче е обещало също да помага. Но то ще поеме в различна посока – рекламата. Отсега се грижи за имиджа на „Яника”. Майката смята, че замиването й за САЩ се е отразило най-ползотворно именно на по-малкото й дете. „Докато ни нямаше, Яна израсна и разцъфна!”, радва се Таня.

Разговорите за децата с увреден слух запълват не само работното време, но и почивните дни на семейството. Непрекъснато се обсъжда напредъкът на възпитаниците им, а всяка нова тяхна дума е повод за огромна радост. „Понякога човек се изморява и започва да се пита: „Искам ли всъщност да правя това? Нямам сили!”. Но си спомняш децата и осъзнаваш, че има смисъл, че ще оставиш следичка след себе си в тях. Преди време работехме с 8-годишно дете със сидром на Даун и слухово нарушение. Когато едно от момичетата след многократни опити успя да го накара да каже първата дума в живота си – „мама”, изпитахме неописуема радост! Момичето го водеше от стая в стая, детето казваше „мама” отново и отново, емоцията беше прекрасна! Тези победи няма как да не те правят щастлив!”, усмихва се Таня.

Когато гледа на екран собствената си история в „Тихо наследство”, тя си припомня колко голямо значение имат малките моменти, от които е изградено голямото й щастие. „Това е урок, който никога не бива да забравям”, убедена е чаровната дама. В същото време обаче не крие притесненията си, че хора в цяла Европа ще надникват в едни от най-интимните кътчета от живота й по всяко време, в което решат, в онлайн стрийминг платформата НВО GO. „Ако изиграеш нещо актьорски, можеш да кажеш „Не съм такъв човек, това е образ”. Но аз съм точно такава, каквато съм във филма. И се притеснявам как ще бъде прочетено това от зрителите. Надявам се да го гледат с позитивно чувство, защото самата аз, когато се разболях, бях забранила да гледаме филми, в които хора умират, и не позволявах да се говори за смърт. Реших, че ако мисля за смъртта, ще я предизвикам. Това беше моят луд момичешки начин да се спася. Запознах се с хора, които въпреки рака продължават живота си. И днес, когато вече съм добре, споделям историята си, за да вдъхна кураж на други болни”, разказва Таня, убедена, че дори и само на един да вдъхне надежда, ще си е заслужавало всички усилия и тревоги. 

„Тихо наследство“ е копродукция на HBO Европа и Контраст филмс. Филмът е наличен с български субтитри за гледане и от глухи хора в стрийминг платформата HBO GO.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Тилапия по гръцки

Продукти: 4 филета от тилапия 4 с.л. масло 1 яйце ¾ ч.ч....
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ