Маестро Найден Тодоров – фантастични истории, разказани с палка и писалка

Сбъдвате ли мечтите си? Откакто съм във Филхармонията, сбъдвам много свои детски мечти – да познавам лично мои кумири в музиката, да ги водя тук и да покажа на хората, че звезди от такъв ранг могат да дойдат и в България. Когато човек много иска нещо, може винаги да го направи.

А каква е цената на сбъднатата мечта? Когато искам нещо, интересувам се каква е цената му, дали съм в състояние и дали имам желание да я платя. И повечето избори, които съм правил в живота си, колкото и  странно да звучи, са били не на база какво искам, а дали искам да платя тази цена.

Живеят ли в разбирателство диригентът и писателят? Писателят спасява диригента, а диригентът осъществява мечтите и фантазиите на писателя. Музиката може да предава всичко, без да го каже с думи. А когато не си го казал с думи, не обиждаш никого. Аз като диригент мога да си позволя да откривам себе си тотално пред хората, спокоен, че те така или иначе няма да го разберат. Те го усещат, но не го разбират. Като писател обаче мога да кажа с думи онези неща, които с музиката хората биха ги усетили, но не и разбрали. Има нещо чисто битово като проблем, в който писателят наистина спасява диригента. Работейки с хора, ми се налага непрекъснато да ги убеждавам защо моето мнение е важно и защо бих искал нещо да стане по този начин. Когато работиш с много хора и трябва да убеждаваш всекиго… понякога, дори и да тропнеш по масата, е много уморително. Често ми се е искало да остана сам със себе си. И в тези моменти ме спасява писателят, защото когато пиша, съм сам. Отивам някъде, където ми харесва (много се влияя от средата), красиво място, сядам и започвам да пиша мислите си на хартия.

Пръчицата на магьосника ли е диригентската палка? Точно това е. За нея разказвам в „Палката“. С нея предавам и овладявам енергията на музиката и оркестъра. Неслучайно там описвам и цената за използването на пръчицата. Защото може да ти коства живота. Разликата между един генерал и един диригент е, че генералът може да си позволи да каже, че това ще бъде така и то ще е така, защото той го е казал. В армията не можем да си позволим да имаме мнение. Когато правим изкуство обаче, когато творим и пресъздаваме музика, е много важно хората да го правят с убеждение. Това е трудното и прави ролята на диригента в днешно време още по-трудна. Да успееш да наложиш себе си, като ги убедиш, че твоята идея е интересна и могат да те последват.

Смехът ви къде остана и случват ли ви се весели истории? Все по-малко от преди и с все по-малко хора. Кръгът се стесни. Вече се пазя. Смехът ми си е на мястото, но не мога често да си го позволявам, за съжаление. Неслучайно обичам да прекарвам всяко свободно време във Виена, защото там имам приятели, които не са музиканти, с които нямам допирни точки като диригент и сме равни. Там се отпускам и мога да си позволя да бъда истинският аз.

Спасявало ли ви е и в какви ситуации чувството ви за хумор?Да, във всякакви ситуации – на репетиция, при делови разговори, когато искам да кажа нещо важно, без да обидя човека отсреща. Но имам доста саркастично чувство за хумор и много внимавам, когато се шегувам, хората срещу мен да са на моята вълна, за да не ги обидя. Близките ми приятели са изпитвали най-черното ми чувство за хумор. За щастие, познават ме добре и не се обиждат.

Писали ли сте някога поезия? Писма пишете ли? Не, поезия не съм писал. Пиша все повече имейли и все по-малко писма на хартия. Но това е добра идея. Благодаря!

Как намирате време за всичко? Трудно. Пиша в самолета, докато пътувам за концерт. Уча партитурите нощем. Някак си успявам да излъжа денонощието, че не е 24 часа. И се получава.

Модерно ли е артистът да съчетава няколко изкуства? Не знам дали е модерно, а и не мисля, че аз съм „модерен“ човек. Дори си мисля, че съм по-скоро консервативен. За мен това са просто начини за себеизразяване. Не бих посмял да се нарека писател. По-скоро разказвач на фантастични истории – на белия лист и на сцената.

Лесно ли се живее с жена балерина и балетен режисьор? Как делите пространството си? Двама артисти под един покрив е взривоопасна комбинация, но някак сме успели да се съхраним толкова години, като уважаваме личното пространство на другия. Графиците ни са доста натоварени и понякога е предизвикателство дори да се видим. Но ето ни – заедно сме, значи може.

Къде и как срещнахте съпругата си? На едно турне едно красиво момиче от балета дойде при мен и каза: „Аз ще се омъжа за теб!“ Бях толкова шашнат, че отвърнах: „Добре!“ Тя се оказа пророк и след години наистина се оженихме.

Кой свири първа цигулка в семейното ви трио? Определено дъщеря ни. Не се оплаквам.

Кого от вас двамата наследи дъщеря ви? Тя има своя път и струва ми се, че той ще бъде съвсем различен от нашия. Все още е на възраст, в която се колебае накъде да поеме. Чакам с интерес да видя коя е нейната пътека. Самостоятелна личност е със собствено мнение. Тя е спасението ми от всичко. Когато се прибирам изтощен, тя ме посреща със своя проблем и изведнъж всичко се изчиства от главата ми и се занимавам с нея. Но редовно крадем време и отиваме някъде заедно. Последно я взех с мен във Виена и обикаляхме улиците, до Пратера ходихме, до Зоологическата градина и това време с нея ме изчиства от отровата, която се наслагва в мен.

Разбрахме, че сте запален геймър. Така ли си почивате? За съжаление, остава ми все по-малко време за игрите, но да, имало е години, в които не заспивах,  без да „поцъкам“ малко.

Дали бихте дирижирали класически концерт в дреха, различна от фрак? Бихте ли нарушили дрескода? Дирижирал съм с тениска на рок група, със зелен фрак, по риза… Има концерти и програми, които позволяват такива експерименти, и на публиката ѝ е интересно и забавно. Ако обаче трябва да дирижирам строга класическа програма, предпочитам фрака – той не е само етикет, а и уважение към колегите на сцената, към композитора и към публиката.

От колко време не сте хващали тромпета? Твърде дълго. Липсва време, ситуация, инструмент… Престанах да свиря след една неприятна случка, в която ми откраднаха любим инструмент.

Как се забавлявате, освен с компютърни игри? Ходя на кино с дъщеря ми. Запален киноман съм и за щастие споделяме обща страст към киното.

Обичате ли да танцувате? Да, личи ми и на подиума, когато дирижирам.

Как поддържате физическа форма извън дирижирането, което отстрани изглежда като тежък физически труд? Обичам да ходя пеша. Изминавам по около 10 километра, вървейки. Това е времето, в което обмислям планове, водя служебни разговори, решавам проблеми.

Spread the love
Tags from the story
More from Вида Пиронкова
Лени Кравиц на български
Лени Кравиц е от онези пораснали момчета, които винаги ще ни вълнуват...
Read More
0 replies on “Маестро Найден Тодоров – фантастични истории, разказани с палка и писалка”