Део за стендъпа и живота

Фотография: Мира Дерменджиева

Някои от нас са пораснали с Део още от вермето, в което водеще безапелационно култовото предаване на БНТ „Джубокс“. Много вода изтече от тогава. Ние сме се променили и донякъде Део. Телевизионер, водещ, актьор, публична личност, а от няколко години и горд баща. В началото на септември обаче, мъжът с най-руса и стърчаща коса в родния ефир, на когото искахме гаджетата ни да приличат, ще влезе в ново амплоя – това на стендъп комик.

Автобиографичният спектакъл ще се състои на 4 септември на сцената на Sofia Summer Fest, под името „Как се стигна дотук!?“. Ако още не сте си взели билети – направете го. В него той честно и открито ще сподели за професионалния си и личен път. Ще потопи зрителите в история за преодолените зависимости, за всичките си успехи и провали, за брачния си живот, както и за предизвикателството да бъдеш родител.

За да подгреем предстоящото шоу ние се срещнахме с Део и говорихме за живота и комедията.

Как се стигна дотук?

Със солидна доза късмет, търпение, лоялност и добронамереност.

Как се реши да направиш стендъп шоу?

Идеята тлееше в мен от доста време, но Борко Чучков беше основният двигател това да се случи.

Защо автобиографично?

Защото животът е по откачен от всяка една щуротия, която се опиташ да измислиш.

Кои са нещата, които вдъхновиха „Как се стигна дотук!?“

Лични преживявания и  усещанията ми за тях.

Най-големите ти успехи и провали?

Като успех отчитам стабилната семейна среда, в която живея. Като провал- загубеното време и пропиляни възможности за реализация, поради мързел, липса на инициатива и неадекватност в определени моменти от живота ми.

Най-големите предизвикателства?

За момента възпитаването на две щури момчета.

Кои са моментите, които те направиха това, което си днес?

От всичко преживяно до момента, за моите 45 години осъзнах, че няма нещо,което човек не може да преживее, стига да остане жив и здрав. И най-тежките ситуации отминават и се превръщат в блед спомен. Така че с усмивка напред.

Любимият ти комик?

Харесвам руската школа – Жванецки, Петросян, Михаил Задорнов. От по-младите Максим Галкин. Иначе ми пълнят душата – Дейв Шапел, Еди Мърфи, Ричард Прайър, Бил Бър и Джо Рогън.

Най-добрата смешка?

Някоя, която си е уцелила точния момент.

Как се прави добра комедия?

Знам ли? При мен в тези кратки мигове, в които някои от смешките са ми се получавали и е имало топла обратна реакция от хората, са били мигове на свобода, бърза мисъл и липса на его. Това по скоро е свързано с предния въпрос, но мисля, че в основата на добрата комедия стоят тези неща. И може би да има и малко драма.

Кое ти липсва от преди и от кое се лиши с лесна ръка?

Радвам се, че се лиших от вредните си навици. Липсва ми повече свободно време за каране на уиндсърф.

Предизвикателството да си родител?

Най-голямото. Всичките ти идеи, концепции и представи за това какъв страхотен и готин родител ще си се разбиват на пух и прах пред едно тръшкащо се на пода и изпаданало в истерия дете.

Кои са нещата от твоето детство, които искаш да предадеш на своите деца?

Имах чувство на спокойствие, безметежност и радост като дете. Иска ми се и при тях да е така.

Какви уроци научи от своите родители?

Че „Бийтълс“ са една от най-великите банди и че добронамеренето отношение към света дава резултат.

Твоята концепция за безгрижие?

Заспали навреме деца. С жена ми дремем на дивана с някой любим сериал.

Кое е онова, което ти предстои?

Тиражи на тотото, премиера на 4 септември и ако всичко е наред годишна отпуска след това.

Какво е бъдещето, както го виждаш ти?

Както го описах в горния въпрос. Плюс трета бустерна доза ваксина, ако се налага.

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Behind her eyes: Истината е някъде там
Ако още не сте дали шанс на трилър мистерията на Netflix –...
Read More
0 replies on “Део за стендъпа и живота”