Маргарет Атууд: Дума след дума след дума е сила

Ето какво разказва Атууд за него: „Един издател ми писа, че желае да види мой роман, ако имам такъв. Завърших този роман и го изпратих. Писаха ми, че искат да го издадат, но последва мълчание. Издадох стихосбирка, спечелих награда и от издателството ми писаха пак как прочели във вестника, че имам неиздаден роман. „Може ли да го видим?“ „Та вие го гледате от две години!“ Като най-сетне излезе, първото даване на автографи бе в сектора за мъжки чорапи и бельо на „Хъдсънс Бей Къмпъни“ в Едмънтън, Албърта. Издателката вероятно е решила, че мястото е добро, понеже е близо до ескалатора. Влизаха мъже за покупки, виждаха ме и препускаха с гумените си ботуши в другата посока. Продадох две книги. Беше интересно бойно кръщение.”

Какво предпочита мъжът? Бъркани яйца с бекон или чисто обожание? Различно – зависи доколко е гладен.

Маргарет Атууд е омъжена от една година за Джим Полк, когато с “Ядливата жена” стартира писателската й кариера. Двамата се разделят след пет години брак, но и до днес са приятели. „Отдалечавахме се един от друг. Аз исках кариера в академичните среди, а тя – не. Не можех да си намеря работа. Лошо е за мъжа да няма никаква работа”, обяснява причината за развода Полк. С втория си съпруг – писателя Греъм Гибсън, се запознава на парти, след като нейна стихосбирка печели награда за литература вместо негова новела. По онова време и двамата са женени, но не един за друг. Аферата им продължава дълго и в крайна сметка прераства в брак, от който имат дъщеря Джес. Греъм Гибсън спира да пише в един етап от живота си, но придружава Маргарет на всичките й пътувания и четения. През 2019-а умира, след като години наред страда от деменция.

“Да бъдеш личност е ужасно сложно.“

Афинитетът на Атууд към неудобни теми, в чийто център задължително стои жена, се запазва много години след появата на „Ядливата жена“. Атууд и до днес участва във форуми и помага с каквото може за опазването на околната среда – от океаните до пчелите и птиците. Тя и мъжът й Греъм са любители орнитолози и една от последните творби на съпруга й са есета, посветени на птиците.

Между „Ядливата жена“ и „Разказът на прислужницата“ през 1985-а Атууд издава още четири романа, в чийто фокус е жената. Surfacing, „Ясновидката“, преведен у нас през 80-те, Life Before Man, който става финалист за Наградата на генерал-губернатора на Канада, и Bodily Harm. 

„Беше десетилетие на противодействието. Хората се противопоставяха на феминизма от 70-те, казваха неща като: „Не съм феминист, но…“ Както и: „Постигнахте целите си. Какво още искате?“ Казваха също: „Това стигна твърде далече.“ В районите с религиозни фундаменталисти в САЩ настояваха, че мястото на жените е у дома. Правилото ми за книгата беше да не включвам нищо, което не се е случвало в реалния живот някъде някога. Затова събирах толкова материали при проучването. Не исках някой да каже, че имам извратено, ненормално въображение и съм си измислила тези ужасни неща. Не съм си ги измислила. Това е от средата на 80-те години. Последователите на религиозна секта с 1100 членове държат жените в подчинение, не одобряват контактите с външни хора, уреждат бракове, жените на координаторите се наричат „прислужници“… В Румъния Чаушеску е разпоредил жените да имат по четири деца. Преглеждани са всеки месец и ако не били бременни, трябвало да обясняват защо. Съответно са раждали деца, които не са можели да гледат, и са ги давали в дом. При Хитлер е имало биологични съпруги. Ако си есесовец, може да имаш повече от една жена, за да се родят повече деца за СС.”

Животът е пълен с оръжия, ако ги търсиш…

„Разказът на прислужницата” превръща Атууд в световна знаменитост. Пет години след излизането си за първи път романът е направен на филм, адаптиран от Харолд Пинтър, а сериалът на Hulu е неговата десета и най-успешна адаптация. Много години по-късно се появява и чаканото продължение.

Още с излизането на „Разказът на прислужницата“ и последвалата я близо 10 години по-късно „Наричаха я Грейс“ – другият роман на авторката, превърнат в сериал, който може да откриете в Netflix, Атууд се превръща в много силен международен глас. Години по-късно се появява и документален филм посветен на нея – „Дума след дума след дума е сила“, който може да гледате на HBO GO.

Един от съвременните литературни критици пише: „Тя пише за своето време и принадлежи на своето време, но е актуална за всички времена. Тя ще е част от пантеона на великите писатели на нашето време. И ще бъде четена винаги.“

„Заветите“ – продължението на „Прислужницата“, е обявен от авторката през 2018-а и излиза през 2019-а. Романът включва историите на три жени, които се развиват петнадесет години след събитията в първия роман. Книгата почти веднага излиза и на български, както впрочем и завършената през 2003 година „Орикс и Крейк“, финалист на наградата „Букър“ и удостоен с Наградата на генерал-губернатора на Канада.

„Времето ни заедно започва, скъпи ми читателю. Сигурно тези мои листове за теб са чупливо ковчеже със съкровище, което трябва да отвориш много внимателно. Сигурно ще ги разкъсаш или ще ги изгориш – така става с думите.“

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Вайръл стихове за секс и драма

Добре дошли в света на Антония Антонова и Цветелина Вътева – двете...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ