Каква е историята на старинното тесте карти, което преминава от майка на дъщеря във фабулата?
То е напълно измислено – от това как изглежда до начина за редене на картите от Юстина. Тестето с карти също е символ. За мен то беше най-подходящият инструмент, който можех да използвам, за да пресъздам нагледно едно от най-важните неща, които искам да кажа в книгата. А именно, че човекът има свободна воля да избира стъпките по пътя си, но много често те се отклоняват от плана на душата му и тогава в тази бездна, която се отваря между личната му съдба и земните му решения, зейва вратата към собствения му ад. Оттук тръгваме по онзи път на въпросите и темите за знаците на съдбата, за езика на сърцето, за това познава ли човек наистина себе си, за равновесието между светлината и тъмнината у него.
Жените в повествованието отново са по-силни от мъжете – не се ли страхувате, че ще ви обявят за отявлена феминистка?
Не мисля, че жените в романа са по-силни от мъжете. Те просто са малко повече на брой, казано в рамките на шегата. Има ги Борис и Коста, съпругът на Юстина – Георги, има го мъдрият зевзек бай Милан, а те са все прекрасни мъже, силни и достойни. Дори Петър, този обезличен и изцяло усвоен от жена си мъж, слабохарактерен, страхлив и подчинен, извървява своя път до мига на собственото си събуждане и до края на човешките си илюзии и слабост. Няма слаби и силни хора, били те мъже или жени. Има хора на път, хора по пътя. Не само в романа, а и в живота.
Във всяка сцена, във всяка реплика прозира вселенското противоборство – Бог срещу Дявола, раят срещу ада… Има ли според вас възможност в крайна сметка доброто да победи?
Нашият свят се крепи върху напрежението между тези две неща – тъмно и светло, ад и рай, демон и ангел, грях и добродетел. Те са плюсът и минусът на батерията, която произвежда ток. Ако един от двата полюса изчезне, няма да има ток. Няма да го има този живот. Няма да ни има и нас – такива, каквито сме. В книгата всичко това е описано като личната представа на Юстина за противоборството между доброто и злото. Тя вярва в равновесието в този наш човешки свят. Аз също.
Шегувате се, че който прочете за втори път “Живот в скалите”, се развежда. Какви са досега сюжетите, провокирани от “Пасиансът на архангелите”?
Тази шега наистина стана нарицателна, но живият живот я доказва много често, та взех да се плаша. Нека мине малко време и ще видим какъв е ефектът от това да прочетеш два пъти „Пасиансът на архангелите“. Може би ще се роди още по-забавна шега.
Какви са най-странните и абсурдни писма, които сте получавали от читатели?
От предложение за брак до жестоко съскане срещу книгата. Но преобладаващата дума е „Благодаря“.
Защо сте убедена, че “Благодаря” е повече от “Обичам те”?
Защото не може да си благодарен, без да изпитваш чувство на обич. Просто не можеш. Чисто енергийно, чисто духовно. Но чисто човешки можеш и ние, хората, затова сме измислили израза „Задължен съм ти“, което невинаги означава благодарен. „Признателен съм ти“, което също невинаги означава благодарен. Благодарността се превежда като „Разбирам, оценявам, изпращам ти любов, давам ти най-светлото, което нося в себе си, щастлив съм, че те има, щастлив съм, че те срещнах“. В благодарността има смирение и божественост. Ние, човеците, доста сме изопачили съдържанието на „Обичам те“. Обикновено си го превеждаме като „Ти си мой“. Има огромна разлика между търговията с емоции и удобства и любовта като мироглед и божествен принцип. Но сме на пътя. Вярвам, оптимист съм.
Все още ли животът ви се струва прост, както казвате в стихотворението си „Безусловна любов“ – като риза на ангел, като детски въпрос, като водка без лед, като валс без посока…
Да. Непрекъснато се убеждавам, че изчистените линии, простите изречения, честните хора, точката и окръжността са опорните точки на красотата в човешкия живот.
