Мат Смит: Обречен на успех

След четири години най-голямото приключение за Мат Смит приключва с неизбежно сбогом, което се превръща в трагедия за феновете, но очертава нови хоризонти пред актьора. Пътят му поема в различна посока – образа на принц Филип в „Короната“, другия сериал, който променя играта за Смит. Като младия принц Филип той стои перфектно до кралица Елизабет II на Клеър Фой. Ролята му носи и номинация за „Еми“.

„Бях тъжен, когато Филип почина, да. Когато получих ролята, дядо ми, настроен срещу кралските особи в Англия, ми каза: „Ти няма да играеш този проклет глупак, нали?“ Винаги съм изпитвал антипатия към тях, предполагам. Но у Филип имаше смелост, предизвикателство и чувство за хумор, което му навличаше доста беди, и понякога беше неправилно преценяван, но поне беше себе си. И господи, не е ли това освежаващо в днешно време? Че той беше себе си, а не някаква излъскана версия на нещо друго.“

Други успехи в кариерата на Мат Смит са добре приетата му роля като ужасен гадняр и мениджър на таланти в стилния хорър трилър на Едгар Райт „Последна нощ в Сохо“, както и нишовите проекти – като нахлуващото  американско артхаус кино, към което спада „Изгубената река“ на Райън Гослинг. Междувременно на сцената Мат Смит играе ролята на Патрик Бейтман в сценичната адаптация на „Американски психар“ и се събира отново с Клеър Фой за интимната постановка Lungs.

Но както Мат Смит казва – има добри, има и лоши роли.  Очевидните тръни в кариерата му до момента са „Терминатор: Генезис“, неговият холивудски блокбастър дебют заедно с Арнолд Шварценегер и Емилия Кларк, който се оказа доста скъпа грешка. Както и „Морбиус“, определян като пълен провал. Въпреки че Мат Смит като основен антагонист – вампир инвестиционен банкер – успява да излезе сравнително невредим от останките. „Да, тези два филма бяха обречени. Но когато това стане, човек просто трябва да продължи напред. Какво друго можеш да направиш? Това е филм, в крайна сметка не спасяваме животи. По някаква причина не се е получило съвсем… Просто е, каквото е!“

Образите в истинския живот

Роден в Нортхамтън, където прекарва първите 18 години от живота си, Мат Смит мечтае за кариера в спорта. Още като дете със слабо тяло и удивителна бързина е насърчаван от родителите и приятелите си да се заеме с футбол. Играе за младежките отбори на „Нортхемптън Таун”, „Нотингам Форест” и „Лестър Сити”, като дори става капитан на младежкия отбор. Сериозна травма на гърба обаче го спира. Мат Смит зарязва спорта за сметка на курс към Националния младежки театър, а по-късно продължава образованието си в областта на драмата и творческото писане, завършвайки обучението си в университет в Източна Англия. Оттам насетне започва да си търси късмета с постановки и безкраен цикъл от кастинги за роли. И до днес казва, че сестра му Лора, която го подкрепя напълно, е неговият източник на вдъхновение и човекът, който му помага по целия път нагоре.

Макар да не говори за личния си живот, не е трудно човек да забележи, че за последните години Мат Смит първо излиза с модела Дейзи Лоу, а после се впуска в петгодишен романс с актрисата Лили Джеймс. Днес учтиво отказва да обсъжда връзки, минали или настоящи, но споделя: „Един ден със сигурност бих искал семейство!“ В момента е свободен или поне отникъде не се чува да е зает. В Амстердам на премиерата на „Домът на дракона“ беше сам.

Но освен жените друга важна част в живота му са приятелите. „Винаги съм имал доста локализирана група приятели. И до днес имам двама най-добри приятели, които познавам цял живот. Израснахме на една улица. Всичките ми приятели са около 10 или 15 момчета от Нортхемптън. За тях аз съм просто Смити, хлапето, на което се подиграваха, че има големи уши.“

Мат има и силна връзка със семейството си, макар майка му и баща му да са разведени от години. Често излиза със сестра си Лора, а само преди няколко месеца се появи на Уимбълдън с майка си Лин, която е най-големият му фен.  „Аз съм късметлия, че я имам. И това е, което искаш за майка си, нали? Да се гордее с теб.“

Тази година през октомври Мат Смит навърши 40. И ето какво казва по този повод:  „Чувствам се добре. Започвам да приемам, че минавам в средната възраст. Имам добро семейство и добри приятели. Чувствам се щастлив, че правя това, което правя. Можеше да бъде и по-лошо, нали!“

Spread the love
Тагове
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Дневниците на принцесата

Когато Кари Фишър намира дневниците, които е писала по време на снимките...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ