Шарл Азнавур: Не съм звезда, а работещ човек

Едно интервю на Георги Тошев специално за DIVA, направено малко преди гостуването на легендарния певец в България през 2018 г.

Денят му минава в работа – свири, композира, чете, гледа филми, разговаря с приятели. На 93 години той е един от тримата световни изпълнители (заедно с Хулио Иглесиас и Нана Мускури), изнесли концерти в целия свят. 

Шарл Азнавур е легенда. И е от малцината, за които това определение не е пресилено, защото има милионни продажби на албуми, създал е песни, които ще се изпълняват винаги, заснел е 80 игрални филма, партнирал си е с най-красивите и талантливи европейски актриси. И е единственият французин със звезда в Алеята на славата в Лос Анджелис.

Срещам го в къщата му, която се намира на 50 км от Марсилия. В имението си с маслинови дръвчета той посреща есента, след което се прибира в Швейцария, където се е установил през последните години. Енергичен, приветлив, Азнавур е готов да сподели времето си с българския екип на чаша отлежало червено вино от лимитираната колекция на Ротшилд. 

Как сте, мосю Азнавур?

Добре съм, благодаря! Даже много добре. Есента е красива и бавна… Харесва ми, когато сезоните се сменят плавно, а не става изведнъж от топло – студено. 

Кой е любимият ви сезон?

Обичам ги всичките, защото аз съм научен да се радвам на естествения ход на времето. Но пролетта и есента имат една привлекателност, която ги прави специални за мен. Поне през последните години.

Как се чувствате точно днес?

В момента, в който се събудя жив, аз вече се чувствам фантастично!

Знаете ли кой сте в света на музиката?

Да. Знам кой съм. Аз съм работещ човек. Занаятчия. Не съм звезда. Има занаятчии, които извършват работата си с уста като мен, и такива, които се трудят с ръце. Разбрахте ли това?

Да. Вие сте работник. А спомняте ли си детството?

О, да. Всеки ден си спомням моето семейство – баща ми, майка ми… Невъзможно е да забравиш близките си, да загърбиш миналото. Лошо или добро, то е част от теб.

Доколкото знам, от малък сте харесвали театъра и музиката?

Да. Спомням си, че писах на директора на един детски театър, за да му кажа, че искам да работя при тях. Майка ми, разбирайки това,се изплаши, но аз отидох да се срещна с господин Блум. Попита ме какво мога да правя. Отговорих, че мога да изпълнявам руски танци лесно. И разбрах, че в театъра имат нужда  от момче като мен за един празник, който предстоеше. Това се случи през 1933 г. Първите ми стъпки на сцената…

Толкова много години оттогава…

Да. 

Сцената ли предпочитате днес  или звукозаписното студио?

Сцената, разбира се. Когато пея по телевизията, никога не е като наистина. Но държа да не пея на плейбек.

Никога?

Абсолютно никога. 

Защо това е важно за вас?

Защото не искам да бъда като риба в аквариум. Аз пея! Това е нещото, което правя най-добре. Годините го доказаха.

А как се чувствате в киното? 

Направил съм 80 филма за киното и 82 за телевизията, но реших напоследък само да пея. Не искам да правя повече филми. Когато ме поканят, вече казвам „не”. Може и да ми се случи да склоня някой ден отново, но много ще трябва да ми хареса сценарият, а днес трудно се правят филми за 90-годишни. 

Вие сте работили с големи имена на европейското кино като Трюфо например. Как се чувствате преди началото на снимките?

Прекрасно. За мен снимките винаги са били нещо лесно.

Наистина ли?

Да.

Без сърдечни сътресения, без притеснения?

Какво значи притеснения?! За мен те бяха обичайни, когато не бях известен и ме беше страх. Но в момента, в който усетих публиката, забравих за всичко това. Сега аз съм като със семейството си, така чувствам публиката! И се радвам при всяка среща с нея. Очаквам с нетърпение отново да видя българската публика на 30 ноември.

И ние ви очакваме с нетърпение. Но нека ви питам за една друга нация. Вашите родители са арменци, вие чувствате ли се такъв?

Баща ми беше арменец от Грузия. Майка ми – арменка от Турция. Сестра ми е арменка от Гърция. А аз съм френски арменец.

Чудесна смесица сте във вашето семейство!

Да. Днес внукът ми е евреин, а неговата годеница е мексиканка. Аз пък съм женен за протестантка.

Шведка.

Да, шведка. И всичко е фантастично, изобщо нямаме религиозни или езикови  проблеми. Някой от нас трябваше да научи езика на другия. Принудих жена ми да наблегне на френския.

Вие говорите ли много езици?

Не. Справям се, не ги говоря реално. Английският ми е развален, както и испанският и италианският.

А руският?

Той е двойно развален! Руският е много труден език. Красив, но изключително сложен.

Как се чувствахте преди първия си концерт?

Не си го спомням. Първият, който помня, беше в Ню Йорк. Нямаше хора, които да ме наемат, да ме ангажират да пея. Затова наех залата сам, с мои пари. Всеки казваше: „Но теб никой не те познава!“, а аз отвръщах: „Все едно. Ще опитам.“ Когато пристигнахме в Ню Йорк, имаше стачка на вестниците. Моя приятелка познаваше служител от театъра и му каза, че иска две места, за да чуе един френски певец. А той й отговори: „Мога да ви дам цял ред.“ След това обаче се върна и каза, че няма места. Тя го попита дали се шегува… Така започнах аз! Никой не ме познаваше. 

Твърдите, че за вас текстът е много по-важен от музиката. Защо?

Защото текстът разказва история, а музиката после те омагьосва. Важни са и двете, но никога не съм писал първо нотите. Започвам с текста, за да имам свобода. От друга страна, аз боравя с думи, които никой друг не използва. Моята съпруга възразява: „Не, ти няма да кажеш това!“ А аз й отвръщам, че щом нещо го има в речника, значи ми е позволено да го използвам. В песните ми аз говоря за всичко. Няма табута.

Повечето ви песни за любов ли са?

Не. Аз не пиша така наречените докосващи песни. Имам само няколко такива. За мен винаги е важна силната история – нещо, което може да се случи на всеки. Хората ми свикнаха вече; знаят, че моят начин е този. И никой не пише историите, които аз разказвам. Винаги се опитвам да намеря най-трудния ъгъл. Написах например песен, която се казва L’instant présent (“Настоящият момент“). Всъщност той не съществува, затова можеш да напишеш всичко с такава сюжетна линия! Е, направих го. И се получи. Три минути да не казваш нищо и да бъде интересно – това е моето предизвикателство.

Какво ви вдъхновява истински да пишете?

Всичко. Телевизията, вестниците. Това, което хората споделят за реалния живот. Аз съм като крадец – мога да открадна историята и на твоя живот! Така се получава добрият текст на песен.

Spread the love
Tags from the story
More from divamagazine.bg
Сър Шон Конъри – една легенда в снимки
Днес светът загуби една легенда – на 90 години в съня си...
Read More
0 replies on “Шарл Азнавур: Не съм звезда, а работещ човек”