От славното минало през телевизията и риалити форматите оперният бас Юлиан Константинов мечтае за завръщане на голямата сцена и сглобява самолетчета в усамотение
Да загърбиш миланската „Ла Скала“, „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Метрополитън“ в Ню Йорк, „Театро Колон“ в Буенос Айрес, когато си на върха на бляскавата си международна кариера, звучи като музикално самоубийство. Може да го направи само много силен, инатлив и талантлив човек, готов да рискува. Човек със сърце на Лъв. Човек като световноизвестния български бас Юлиан Константинов.
След като загърби блясъка на международните участия, Константинов, разбира се, продължи да пее, но нетолкова активно като преди. И се насочи към телевизията. Гледахме го във форматите „Байландо“, „Биг Брадър“, патриотичното шоу „Аз обичам България“, предаването „Сблъсък“. От септември 2018 г. е сред панелистите в предаването „На кафе“, а през есента на 2019-а го видяхме и като участник в предаването на Нова телевизия “Маскираният певец”.
На 30 години пяхте ролята на Филип в Дон Карлос – нещо недостижимо за такава възраст. Защо не продължихте в операта?
Продължих още десетина години, но много обстоятелства ме накараха да прекъсна по собствено желание. Отказах ангажименти за повече от две години напред, тъй като в един момент не исках повече да пея. Пял съм в Миланската скала, виенската Щатсопера, „Ковънт Гардън”, „Метрополитън”, в „Бастилията“ в Париж, „Лисео“ – Барселона, театро „Реал“ в Мадрид, в Дойче опера в Берлин, операта в Мюнхен, в Атина, В Буенос Айрес – Театро Колон, в Рио де Жанейро, в Сау Пауло, в Токио, в Австралия. Сега продължавам да пея. Даже наскоро участвах в концерт, посветен на рождението на Руслан Райчев, в Софийската опера.
Как минава един ваш ден обикновено?
Ставам раничко – към 6.30, заради предаването „На кафе“, в което участвам. Отивам до студиото, свършваме си работата там, пием по кафе с колегите. Прибирам се вкъщи, преглеждам какво имаме за следващия ден. Задължително пея всеки божи ден различни неща. Сам си вземам тон от пианото, но ходя и при пианист – корепетитор. След това спортувам по малко вкъщи. Занимавам се с любимото ми хоби – сглобяване на пластмасови самолетчета. В градинката до бул. „Заимов“ имаше един магазин „Есперанто“ с такива самолети и бях страшно запален по тях още като дете. При едно преместване баща ми ги сложи малко по-грубо в няколко кашона. Само прашасваха отгоре върху гардероба… А след това изчезнаха от нашите магазини. После като 27-годишен пак имаше и правех известно време, а сега, през последните две-три години се запалих наново. Вечер понякога съм с приятели, понякога вкъщи. Обща взето – нищо неординерно.
Суетен ли сте и в какво се изразява суетата ви?
Ако тръгна да ви казвам в какво се изразява моята суетност, няма да ни стигне времето, а и хората ще си кажат: „А, то пък въобще не му личи! Какво толкова е суетен.” Но точно така искам да изглеждам, сякаш всичко е небрежно. Всъщност не е съвсем така. Няма артист, който да не е суетен.
Коя е любимата ви музика за слушане, тази, която ви отморява?
Музиката не ме отморява. Музиката ми носи изключителна наслада и изключителни емоции. Харесвам рок музиката, блус рока, от 60-те, 70-те, 80-те. Лед Цепелин, Крийм, Дийп Пърпъл. Харесвам и Челентано, Джани Моранди, италиански парчета, пак със задна дата. Класическа музика не си пускам толкова често, тъй като тя предполага едно друго мислене. Ангажира ме повече, отколкото е необходимо.
Игра ли е животът?
Страх ме е да го възприемам като игра, защото ако кажа това, още утре той ще ми покаже, че не е така.
