Любовна история в седем вълни е нарекла втория си роман Анете Биерфелт, която за мен поне изтрепа рибата с „Когато животът ти изпрати хипопотам“, излязла у нас през 2022 г. „Пътуващото кино на мистър Сайто“ носи същия светъл оптимизъм, присъщ и на героите от хипопотамската история, че и повече. При това в него дори и смъртта е лека, красива и с изключителни ползи за живите.
Анете Биерфелт
„Пътуващото кино на мистър Сайто“
Издателство „Колибри“, 2024
Историите на датската писателка Анете Биерфелт лекинко препращат към разказите на Исабел Алиенде, но в тях няма и грам мрак, а за сметка на това висок полет на въображението и мило чувство за хумор. Как иначе би могъл да се роди домът за гости „Витлеем“ на канадския остров Голяма Сайра, приютил изхвърлените от товарен кораб нелегално напуснали Буенос Айрес майка и дъщеря? Как би се извисила пред очите на читателя черквата, не изографисана, а татуирана с русалки и морски чудовища, с образ на опулена риба в олтара? Как би се пръкнал един второстепенен герой, наречен Хемороида, защото куца с единия крак? Или Ветеринаря, който твърди, че на старонемски Arbeit означава предсмъртна агония, и се опиянява от записи на сърдечен ритъм. Или местната проститутка, отдаваща „каютата“ си на всеки, който я пожелае…
Разказът в „Пътуващото кино на мистър Сайто“ всъщност започва в Аржентина, където пред портите на манастир е оставено в кутия от обувки бебе. Монахините го наричат Фабиола, но не тя е основното действащо лице в повествованието, а нейната също незаконно родена дъщеря Кармелита. Между тях са обувките – Фабиола, която е пристрастена към тях и към тангото, обяснява на момиченцето си, заченато по време на танц, че неговият баща е Бугати. И всичките ѝ по-нататъшни увлечения са по мъжки обувки с различен номер.
Малката Кармелита съвсем не е нещастна от това, че в живота ѝ не присъства баща. В албум лепи изрезки с мъжки образи, представяйки си всеки от тях като възможен Бугати. На острова, където всяка седма океанска вълна е по-гръмовна от предишните шест, се сприятелява с дъщерята на собствениците на дома „Витлеем“ – глухата Уна. Така пораства – сред моряците и техните семейства, докато Фабиола ги учи да носят обувки, различни от ботуши и груби чехли, успявайки да продаде дори чифт балетни туфли.
Най-очакваното събитие на острова всяка пролет е пристигането на мистър Сайто с неговото пътуващо кино. На простодушните местни жители не им омръзва да гледат едни и същи филми, но от кинопрегледите научават новините от широкия свят. А Кармелита и Уна от година на година навлизат все повече в света на киното, отначало по детски с първите си опити за монтаж и звукозапис, а после и като истински талантливи професионалистки. Оказва се, че мистър Сайто е написал завещание, с което им оставя цялото си имущество, състоящо се не само от прожектора, а и къща, и работно студио…
Щастливият край на историята включва и нови мембрани в ушите на Уна, заместили имплантираните от Ветеринаря свински мехури, и нова любов за Кармелита, страдаща по отпътувалия към Шотландия моряшки син с кехлибарени очи, и мирна и кротка смърт на Фабиола с малиновите обувки за танго, останала на острова в прегръдките на един-единствен мъж…
