Касиел Ноа Ашер е българска и израелска актриса. Режисьорските ѝ проекти през последното десетилетие включват „Театър, любов моя!“ по Валери Петров, „Метхилд“ от Оливър Буковски, „Нощта на покера“, „Обещанието“, „Сад. Игри по време на апокалипсис“ – филм спектакъл по пиесата на Юкио Мишима „Мадам дьо Сад“, „Представление и Наказание“ в Топлоцентрала, в която Касиел Ноа Ашер отново е режисьор и актриса.
1. За вкуса на любовта… Писмо от зрител, което получих след премиерата на „Представление и Наказание“: „Не зная колко беше сценарият и колко импровизация, но аз плаках с вас, смях се с вас, радвах се с вас и исках да убивам за вас. Беше истинско! Благодаря за огъня, за мълниите, за ранената и красива душа. Благодаря за истината, пролята от дъното на сърцето, благодаря за плътта, за думите… тази вечер ние бяхме ангели и демони… А вие бяхте Сибила и Агон – вълшебници и магьосници! Благодаря! Че утолихте жаждата! Гладувах за това.“
2. За Камино ди Сантяго… Мечтая си всеки талантлив човек да осъзнае, да уважава и да се поклони пред дарбата си. Да има хъс да я покаже пред света. Трябва само смелост, непокорство, готовност за скок. Това е личният поход към Камино. Към красивото.
3. За играта на покер… Прави това, което трябва, пък да става каквото ще. Royal Flush, наречен Съпротива срещу фалшив морал, конформизъм, стадния дух не само в Обществото, но и в правенето на Изкуство.
4. За духовните зарядни устройства… Тренирам спокойствие и смиреност всяка сутрин. Когато лежа на зелената трева, се чувствам превъзходно. Или гледам зимното море от терасата на някой гръцки остров. Обичам добро вино и хубави филми. Въображението на сина ми Зуи Ицхак крие несметни богатства. Той просто е великолепен и ме вдъхновява с разказите, които пише, с възгледите си за света, политиката, Космоса. Важно е да се движа, да възбуждам духа си, важни са домът, семейството. Също раждането и болката, и радостта, а после и смъртта. Великото предизвикателство на живота е да прецениш кое е важно и да се абстрахираш от всичко останало.
5. За свободата и освободеността в секса… Абсолютната свобода е опасна. Трябва да знаеш какво да правиш с нея, без да се загубиш. Ще заменя думата секс с „еротизъм“. Все повече чувствам, че истинското привличане не е в близостта, а в дистанцията. Търся седефа и прасковения цвят, изгубената невинност. Това ми е наистина еротично. Иска ми се мъжете да се възбуждат от глезена на жената, а не от силикона ѝ. Защото силиконът е всъщност липса на Жена.
6. За еднополовата любов… Не деля хората на еднополови, двуполови… и ФрансисКополови. Не причинявай болка никому, обичай, прегръщай се, споделяй течности и чувства и остави другите да се кефят на същото до безкрай.
7. За адресите на милостта… „Милост“ свързвам с Мама. Тя винаги безусловно ме прегръща, подкрепя, приютява ме дори когато съм най – виновна. Никога не ми спестява истината, но винаги изгражда стълба, за да продължа напред по-силна и мъдра.
8. За нормалността в глобален план… Не подреждам хората по народност, цвят или вероизповедание. Деля ги на посредствени/бездарни и талантливи/гениални. Дори не на красиви и грозни. Дори не на добри и лоши, няма изключително добър човек, няма изключително лош. Това е нормалност за мен. Ясно е обаче, че в нашия свят трима ще правят гениални открития, а други триста ще унищожават и ще взривяват. Такава е действителността. Обратна на „нормалността.“
9. За опиянението… Изкуството е безсрамие. То е опияняващо като инфарктна кардиограма. Без покрив и закон. Да поддържаш това усещане у себе си и у публиката, е израз на вяра, смелост, безкрайност. Във век, който е готов да унищожи тайните си една по една, тези пътувания в театъра са самата мистериозност. Игра вабанк с опасността. Не знаеш какво те чака накрая – насилие, любене с дъжда, морето и земята. Опиянението е да сме свършили добре работата си като артисти, които разказват незабравими истории, и от салона излизат променени към добро човеци.
10. За изкушението да изиграеш себе си на сцената… Аз притежавам тяло на жена и чувства на дете. Необходимо условие, за да играеш на сцена или пред камера. Нямам амбиции да играя себе си. Мама ме е учила на това – да се отстраня от себе си, да дам възможност сама героинята да слага цветове и форми върху лицето и тялото ми.
11. За чувствеността в изкуството… Сцената е място за „любовна среща“ на Героя с теб. И там попадаш във фантастичен сън. Каниш и публиката да сънува с теб. И повярвайте, това е по-чувствено от всички други любов и секс, съществуващи в битието ни.
12. За взирането в бездната… Не искам да загубя таланта си. Не искам да правя компромиси, за да бъда приета, харесана, не искам егото ми да ме подведе. Най-много се страхувам да не се заблудя, да не се надценя или подценя. Знаеш ли колко енергия се хаби, колко болести идват от това борене с лакти, нокти и зъби? Колко много се натоварваш за нещо, което, като получиш, разбираш, че дълбоко в себе си не го искаш. Ето това е Бездна. Затова най-голямото ми желание е да остана здрава! Само и единствено здрава! И да издържа.
13. За границите на добрия вкус… Да не забравяме, че понякога една глупост се превръща във велики дела. А творби на доста гении са били неразбирани, хулени, отричани, защото са „излетели“ далеч във времето напред с новаторството си.
14. За изкуствения интелект… Силно старомодна съм. Вярвам в потенциала и несъвършенството на човека.
15. За бъдещето… Живей с надежда! Бъди съзидателен и любопитен в един свят, който се отваря все повече. Не се ограничавай в срещите с различното! Пази този свят мирен. Бъди с другите, ако това те прави щастлив, или намери ъндърграунда в сърцето си. Отвори очите си широко и живей.
