
Невена, свирите ли още на пиано? Жана Дреникова беше моята учителка, светла ѝ памет. Преоткрих пианото през пандемията – беше много тежък период, Лора и Лука бяха съвсем малки. Преоткрих го като катарзис и спасение – да върна рефлексите, да потъна в друг свят. Но напоследък не ми стига времето. Когато един ден децата, театърът, мъжът няма да имат чак толкова голяма нужда от мен, ще се върна към пианото.
Пьотр, как се живее с толкова огнена жена? Енергията привлича енергия. Ако Невена нямаше тази сила, как щеше да влиза в кожата на героините си? Ако нямаш позиция, къде остава широкият спектър на визионерството?
Невена: Но е много важно да имаш до себе си човек, който стъпва здраво на земята. Улегнал.
Пьотр: Помагащ, готвещ, чистещ.
Невена: Ние сме изумителни противоположности. За негов рожден ден му бях посветила моя авторска поема. Тя завършва така:
Понякога тайничко си мисля,
че Господ много се е смял,
когато с теб ме е събрал.
Пьотр: Живея с харем – обичам Коко Шанел, Ана Политковская – средна работа, Жана Д’Арк ме дразни. Първата ми работа сутрин е да разбера коя Невена се е събудила, за да се ориентирам как да действам. Защото тя като нищо може да започне деня и наопаки.
Кой кого избра пръв?
Невена: Влюбих се в една пиеса – „Норвегия днес“ на Игор Бауерзима. Получих възможност да я направя като мой проект на камерната сцена в театър „София“. Поканих за режисьор Гаро Ашикян. Но колегата, който трябваше да ми партнира, замина за Благоевград. Гаро ме успокои, че има още един вариант, и доведе Пьотр. Когато излязохме да пушим след третата репетиция, Гаро ни каза почти възмутено: „Вие двамата не трябва да се харесвате. Нещо усещам, че се харесвате, а това не ни върши работа.” Постановката се завъртя само няколко пъти, но това нямаше чак толкова голямо значение, защото с Пьотр се бяхме намерили.
Пьотр: Е, да, но две години – нищо. Една вечер излязох с приятели на дискотека и реших да ѝ се обадя, прииска ми се да я видя. Ами нямам какво да правя, ще дойда, отговори ми тя по телефона.
Разбрахме се в кой бар, но без подробности. Тя седнала на първия етаж, аз на втория. В компанията на диджея, на когото се жалвах, че ми е вързала тенекия. Тя пък била убедена, че аз съм ѝ вързал тенекията.
След повече от половин час дойде охранителят, който знаеше, че имам среща, и ми каза: „Абе, Пьотр, на долния бар едно момиче те чака отдавна!“ Слязох и я заварих обградена от няколко мъже.
Невена Калудова започва репетиции за нов спектакъл – с Галина Борисова и Елена Димитрова. Отново за „Топлоцентрала“. Трите ще бъдат заедно на сцената, а музиката ще е на група „Каке“, прекрасни и алтернативни млади хора. „Ще е сурова изповедна поезия. Всяка от нас трите разработва своите теми за времето, в което живеем. В самото общуване, в действието ще излезе всичко, което съм натъпкала в себе си – и страхове, и гняв. Може дори Галя и Елена да формулират това, което аз усещам, без да бъде изречено и дефинирано. Рефренът ще бъде „Постмодернистите са виновни за всичко“. Да се чуди човек защо да не си седна върху класическите пиеси. Даже все още не знам в какво точно съм въвлечена и това е най-любопитното. Да бъда изкарана от кожата си на драматична актриса. Всичко, което мога и знам, да заработи срещу мен. Неслучайно Иво Димчев призова на Икарите: „Позволете си да се изложите, да се провалите.“ Съгласна съм, че това е най-голямата смелост.“
