Никсен – северното изкуство на нищоправенето

Нов тренд е на път да измести хюга в постигането на вътрешно благополучие

В DIVA сме писали и преди за начините, по които хората по света се справят със стреса и съумяват да запазят душевния си баланс, защото смятаме темата за особено важна. Тези практики варират в зависимост от културата и народопсихологията и си имат своите особености – японският икигай (ikigai), датската хюга (hygge), шведският лагом (lagom) са само част от тях.

През последните две години темата е още по-важна. Пандемията и социалната изолация се отразиха на психиката ни многопосочно, а последствията тепърва ще се разкриват. Необходимостта да съхраним устойчивостта и здравия си разум е точно толкова голяма, колкото и да запазим физическото си здраве.

Не е чудно, че голяма част от уелнес концепциите идват от северните страни. Не че ги няма и на юг – всички сме чували за испанската сиеста (siesta) и италианското долче фар ниенте (dolce far niente), но там те са по-скоро естествена и климатично обусловена част от живота. На север обаче, където недостигът на слънце провокира депресии, умението да направиш живота си приятен може да е животоспасяващо.

От север, и по-точно от Холандия, идва и новият тренд никсен (niksen), който е на път да измести хюга по популярност. Разликата между двете е, че хюга, най-общо казано, е усещане за уют, комфорт и радост от малките неща, докато никсен се фокусира върху изкуството да не правиш нищо и се доближава повече до долче фар ниенте.

Какво е никсен

Буквално това означава да не правиш нищо, да бездействаш или пък да се занимаваш с нещо, от което няма практическа полза. Тук може да се изброят неща като излежаване, слушане на музика, мотаене навън или зяпане през прозореца. Ключовият момент е да няма цел – това означава, че гледане на филм, четене на книга или ровене в телефона не е никсен. Идеята е умът да бъде оставен да се рее свободно, без да се съсредоточава върху нищо конкретно. Различни механични еднообразни движения с ръцете – като плетене например, също може да помогнат в освобождаването му, стига да са наистина механични, а не да се фокусирате в това, което правите. Няма универсален подход за постигането на никсен, всеки сам открива какво работи добре за него (за мен това е гладенето на чаршафи).

Какви са ползите

Исторически погледнато, в Холандия думата е била натоварена с негативен смисъл като синоним на мързел или непродуктивност. Но с увеличаване на стреса в глобален мащаб значението на нищоправенето подлежи на преосмисляне като успешна тактика за справяне с тревожността и превенция на бърнаут състояния. Всъщност освен ползите за психиката изследванията сочат подобрения и на чисто физическо ниво като забавяне процесите на стареене и повишаване на имунитета.

Друг плюс, който не е никак маловажен, е насърчаването на креативността. Дори когато привидно не правите нищо, мозъкът все още обработва информация. Немалка част от блестящите идеи хрумват тъкмо по време на разходка, почивка или някакво друго неангажиращо занимание. Изследванията показват, че извършването на прости задачи, позволяващи на ума да блуждае, може да насърчи творческия подход и дори да подобри способността за справяне с проблеми, които са изглеждали нерешими. В дългосрочен план пък никсен може да даде по-ясна перспектива за постигане на бъдещите цели.

Как се практикува никсен

За голяма част от хората да не правят нищо не е толкова просто, колкото звучи. Всъщност може да бъде цяло предизвикателство да седнат и просто да гледат през прозореца. Възпитани сме с максимата „Залудо работи, залудо не стой“ (със сигурност я има в различните култури под една или друга форма) и нищоправенето ни изглежда някак грешно. На всичкото отгоре вътрешният ни мотор работи на много бързи обороти през по-голямата част от времето и принудителното му спиране причинява дискомфорт. Дори когато уж си почиваме, сме заети с нещо. Кога за последно сте лежали на плажа с часове, без да правите нищо (ама наистина нищо), освен да слушате вълните? Аз също не си спомням.

Цялата ни съвременна култура е построена около идеята за продуктивността. Отвсякъде ни бомбардират съвети как да бъдем по-ефективни, по-организирани, по-самоусъвършенствани и още, и още… Дълбоко в нас е вкоренена нагласата, че трябва да положим усилие, за да получим награда. Дори в хюга е заложено усилие – създаването на уют си е трудоемко занимание. Цялото това пазаруване на свещи, пухкави одеяла и вълнени чорапи, готвенето и посрещането на гости, пък и документирането му за социалните мрежи може да бъде доста изморително. При никсен този акцент върху материалното и външната изява го няма.

Сама по себе си продуктивността не е нещо лошо, разбира се. Все пак тя движи света напред. Но е важно да се научим да изключваме и да оставяме мозъка да си почине –  както го правим с тялото. Това не означава да се превръщаме в зеленчуци с блуждаещ поглед, които са абдикирали от всичките си задължения. Никсен не може и не трябва да бъде постоянно състояние и житейски модел, а глътка въздух, почивка и рестарт. Да, ще ни бъде трудно в началото, ще потропваме с крак и ще подскачаме като пренавити пружини, докато се опитваме да не правим нищо. Но ползите си заслужават усилието.

Психолозите съветват да проявим постоянство и всеки ден да отделяме по няколко минути за никсен, като постепенно увеличаваме времето. А веднъж седмично да освободим цялата си вечер от ангажименти и задължения. Да си позволим да бъдем мързеливи и безделни, да изключим бутоните за контрол и активност и да оставим живота да следва естествения си поток поне за малко.

Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

Тоня Хардинг и Нанси Кериган: войната на леда

В спорта съперничествата са много по-често срещани, отколкото във всяка друга сфера....
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ