Тя е една от най-красивите жени, които съм срещала на живо – Едит Танева. От известно време рисува изумително красиви големи абстрактни пана, които привлякоха допълнително вниманието ми. За да разбера, че и при нея няма нищо случайно – нито в кариерата ѝ на модел, нито в опитите ѝ да се занимава с изкуство.
Едит е наследничка на художника Наньо Танев, завършил „Мода“ в Москва. Дипломната му работа била едно кожено палто, което купува Мая Плисецкая. Той не продължил с модата, когато се връща в България, а работил като приложник. Майка ѝ – Едит Пафф, била манекен към ЦНСМ и „Рила“ и 12 години правила Фестивал на висшата и авангардна мода.
Едит приема себе си като бунтар и черна овца. Винаги се е чувствала различна за добро или лошо. Като дете рисува и има намерение да кандидатства в Художествената гимназия заради баща си, но не го прави. А когато е на 17, баща ѝ умира.
Тогава тя, вече забележителна красавица, влиза с пълна газ в пубертета и животът е само дискотеки. Започва работа в магазин за дрехи, за да си изкара пари за морето. И си казва, че няма смисъл да учи. Забелязва, че хората около нея, които изкарват пари и са добре, нямат образование, а високообразованите са принудени да работят не по специалността си и в ограничения. Израснала с италианската музика и Сан Ремо, благодарение на майка си, която – освен че обожава всичко италианско, е ходила многократно в Италия и е носила вкусни спомени и впечатления от Ботуша. Един ден приятелка на Едит, която живеела в Италия, я поканила на гости. Знаела само 20 думи на италиански, но смело тръгнала.
Намира си работа и квартира и се отделя да живее сама в Порденоне, малко градче на 70 км от Венеция. Там работи като барманка и сервитьорка, чисти след работното време, зарежда бара.Тогава все още има визов режим и тя на всеки три месеца се прибира, за да подновява визата си.
Намира си и калабрийско гадже, което след шест месеца заменя с неаполитанец, за когото се и омъжва. Не защото толкова много иска да е булка, а по-скоро да си осигури статут за пребиваване в страната на музиката и любовта, морето и слънцето. Осем месеца след сватбата осъзнава грешката си. За свободолюбива жена като нея да не може да слезе до кафенето пред блока, ако мъжът ѝ не се е прибрал, е свръхнепосилно и отнемане на личната свобода. И до ден днешен се чуди как е изтърпяла и тези осем месеца брак.
След известно време се развежда, но не и преди неаполитанецът да поревнува малко, като не ѝ дава развод три години от страх тя да не му поиска полагаемата се на всяка разведена италианка годишна издръжка.
Прибира се в България с идеята да има магазин за дрехи, нейна собствена марка. Едит е била и манекен до своята 25-а годишнина. През 1996-а става „Лице на годината“, снима календари, каталози, дефилира на модни ревюта. Иска да прави своя колекция, но отчита като грешка, че не е завършила интериорен дизайн. Отваря магазин за конфекция. Две години се опитва да го разработи, не е доволна и отваря същия магазин, но онлайн. След време наема и магазин в Студентския град. Но идва пандемията и Студентският град се изпразва. Няколко месеца тя не вярва на своя малшанс, но накрая, след като почти се разорява, затваря.
От дългото седене вкъщи и неправене нищо по време на пандемията един ден чува вътрешния си глас, който ѝ казва, че е време да започне да рисува. Да потърси себе си в детството.
Когато я питам защо чак сега се отприщва това желание да рисува, почти като при Пол Гоген, който в зряла възраст зарязва всичко и става художник, тя отговаря, че е трябвало да се случи. Неин приятел я свързва с художник, който ѝ помага с напътствия откъде да се снабди с материали. В началото Едит си купува малки платна и започва да ги запълва със своята фантазия. Първият ѝ опит е и първата откупка. Окуражена, тя работи с паста, акрил, златни листове и платното добива релеф. Златните елементи са ѝ любими. Докато рисува, изключва с дни за външния свят. Изморява се, но е щастлива. Не е правила изложба. Прави презентация и кани хора, които биха харесали и купили творбите ѝ, във фоайето на един софийски хотел. След това отива в друг хотел в Студентския град и показва работите си за една вечер. Прави си страница във Фейсбук. И там редом с нейните снимки се появяват и платната ѝ, които нарича бижута за стена.

Едит полага много грижи за това, което Бог ѝ е дал. Прави си две пластични корекции, когато е съвсем млада – на 17, и преди няколко години. “Външният вид е важен за мен. Израснала съм с Наоми Кембъл, Клаудия Шифър и съм възхитена от тях. Харесвам хора, които се поддържат. Уважавам и тези, на които не им пука, и се радвам, че те имат тази свобода. Защото да се поддържаш винаги във форма е и голям затвор.”
Винаги е била много емоционална и страстна. Вярна. Не може да се раздвоява. Ако е влюбена, е само с един. Преди години се влюбва често, дори и приемайки последващите разочарования. Важното е да преживее тези 2, 3, 8, 20 месеца щастие и след това е готова да си понесе страданието. А сега ѝ е трудно, дори намира живота си за скучен. Нещата са се обърнали. Тя вече има база за сравнение и знае какво иска. От девет години обаче е сама. Предпочита да е сама, вместо да се примирява с неща, с които не е окей. “Тази самота е болезнена. Едва ли ще съм повече щастлива, защото осъзнах какво за мен е щастие. Всички казват, че човек трябва да го намери вътре в себе си. Но не мисля, че човек може да е щастлив само вътре в себе си. Зависи и от външен фактор, който трябва да те допълни – другата половинка. Навремето беше много лесно да се самозалъжа, сега не е. Всичките ми мъже са ме научили да бъда в следващата връзка по-добра. И ако сега има някой, който да преодолее тази бариера, поредицата от стени, които съм сложила, ще получи суперосъзната адекватна жена, която колкото и травми да има, знае как да се държи в отношенията си с другия. За семейство с дете съм спряла да се надявам, но за връзка – защо не? Егоистично е на моята възраст вече да мисля за дете. Да търся партньор тепърва и да раждам и това дете да има баба и дядо, вместо майка и баща – това са глупости. Ако е трябвало, е щяло да ми се случи. Реалист съм, когато става въпрос за някой друг, защото не искам да го наранявам.“
За красиви жени като нея винаги се носят слухове, че са жрици на любовта, на нея също са ѝ задавали този въпрос, на който тя отговаря така: “На всеки, който си въобразява нещо за мен, казвам, че ще му платя, ако ме види на поръчана среща. Още навремето слушах какви ли не неща за себе си, защото много ходех по дискотеки и ми обясняваха как съм компаньонка. Първите три години се филмирах, срамувах се, не излизах, чувствах се зле заради това. Чувствах се виновна за нещо, което не съм направила. Докато един ден реших, че няма да страдам заради измишльотини. Казвам на всеки, който предполага, че съм компаньонка, да опита, да видим дали ще отида. На каквато иска цена да ме поръча, само да има смелостта да го направи.“
По повод на провокативните снимки, които качва във Фейсбук, тя отдавна не се интересува как я възприемат хората и предимно мъжете. Това е вид себеизява за нея. Както сега се изразява с рисуване, така го е правила с различни визии във времето. „На 14 години имах нормален апарат, който имаше таймер след колко време ще щракне. Сядах на пода и започвах да се снимам. Имам една снимка в черно-бяло, където съм толкова мила и невинна. Страстта ми да се запаметявам в момент, в който се харесвам, е още отпреди да има Фейсбук, Инстаграм. Много обичам да се снимам. Винаги искам да видя другата си страна.“