Съдбата на художничката бунтарка е белязана от майка садистка и баща педофил, по слава тя гони Пикасо, а по скандалност – Бриджит Бардо и Анди Уорхол
Изкуството е вечно за разлика от живота, но умее и да убива. Две изключителни художнички, родени във Франция, доказват жестокостта му – Камий Клодел и Ники дьо Сен Фал. И ако ученичката и любовница на великия Роден се срива психически, унищожава десетки авторски скулптури и рисунки, а после умира в лудницата, по-младата й колежка попада в капана на психическото разстройство, измъква се от него, но загива заради отровата в боите, с които създава легендарните Нана – хиперболизираните жени, излъчващи изкривена еротика и сексистки бунт. Докато ги има на три континента, никой няма да забрави Ники дьо Сен Фал – лудата светица на хиперформите и скулптурните фантазии, единствената дама в групата на новия мъжки реализъм през XX век. По слава тя гони Пикасо, по скандалност – Бриджит Бардо и Анди Уорхол.
Историята на Ники е живо кино, в което драмите са безкрайни. Но самата тя сякаш от самото начало е наясно, че Господ отрежда на всеки точно толкова трудности, колкото може да понесе.
Граф Андре Мари дьо Сен Фал и американката Джийн Жаклин Харпър на 29 октомври 1930 година стават родители на момиченце – Мари Агнес се ражда в престижния парижки квартал „Нюи сюр Сен“. Голямата депресия, обхванала икономиката на Европа, е не по-малка от тази, която захапва щастливия аристократ и красивата му съпруга. Той е съсипан от краха на фамилната банка, тя – от раждането на петте им деца. На Джийн Жаклин толкова й е писнало от всичко и най-вече от липсата на романтика, че не иска и да чуе за отрочетата си. Майката не е пазителка на домашното огнище, а тази, която го разрушава. Мари Агнес, наричана от всички Ники, е едва на три, когато се качва с баба си на кораба за Ню Йорк, за да се присъединят към фамилията, потърсила спасение в Страната на неограничените възможности. Многодетният баща успява да намери работа в Голямата ябълка, макар и като редови служител във финансова институция. Не след дълго започват кошмарите. Джийн Жаклин редовно бие децата си – тя е прикрита садистка, а съпругът й системно ги изнасилва. Елизабет и Ричард са първите жертви на безумните си родители – сестрата и братът на Ники се самоубиват още в ранната си младост. Трагедията на бъдещата звезда в авангарда започва, когато е само на 12 – тя също се превръща в обект на сексуален тормоз. Много по-късно в автобиографичната книга „Моята тайна“ Ники разкрива, че няколко пъти се измъква от смъртта, но нито веднъж до този момент – премиерата на бруталното четиво е чак през 1995 година, не открива у себе си сили да проговори за перверзиите на баща си, който е отявлен педофил.
Като тийнейджърка в престижно частно училище с желязна дисциплина, което е увертюра към порядките във висшето общество, тя се забавлява, боядисвайки в червено смокиновите листа върху гениталиите на статуите. И тъй като преподавателите отдавна искат да се отърват от странното и непредвидимо момиче, директорът я изключва на мига. Ники все пак завършва през 1947 година в Мериленд. Никой обаче не я пита има ли диплома, когато на 18 позира за корица на списание Life, а три години по-късно и за френското издание на Vogue – много красива и измамно спокойна.
Провал като съпруга и майка
Хари Матюс, с когото са заедно още от хлапета, учи музика в Харвард, когато двамата решават да избягат заедно. Родителите на момчето са протестанти, не одобряват брака му с католичка и лишават сина си от наследство. Ники не се трогва и за минута – тя презира условностите и правилата, винаги е срещу течението, руши стереотипи и отстоява правото си на идентичност. Лицемерната Джийн Жаклин настоява бегълците да се венчаят. За да отмъсти, атеистката Ники изгрява на церемонията с къса синя рокля. С Хари се държат като деца, които не желаят да пораснат най-вече за да не станат като родителите си, превърнали се в роби на грубия материализъм. Новобрачните преживяват толкова бедно, че младоженецът извършва дребни кражби, за да оцеляват. И понеже и за двамата освен храната няма нищо по-важно от книгите, те периодично отмъкват по някое и друго томче. Матюс зарязва диригентството, за да се пробва като писател, а Ники е решила да се посвети на театъра. Започва курс по актьорско майсторство, но слиза преждевременно от сцената заради сериозни ментални проблеми, които се засилват след раждането на първото й дете – дъщерята Лаура. Горкият Хари не подозира за демоните, които разкъсват жена му, когато той заспи. Първо живеят в Париж, подгонени от лова на вещици в периода на Маккартизма в САЩ, а после на остров Майорка. Морските страсти разклащат устоите на примерния съпруг и той изневерява на Ники. Тя пък се нагълтва с приспивателни, за да разбуди явно изтлелите чувства между тях. Хари открива ножове под матрака на леглото им, без дори да разбере към кого Ники ще насочи остриетата им – към себе си или към него. Докато в съответното здравно заведение анализират ума и душата на Дьо Сен Фал, докторите забелязват, че започне ли да рисува, става почти „нормална“. Много й харесва арт терапията, която й изписват заедно с електрошоковете за шизофренията. Започва с колажи от всичко, което попада в ръцете й – от жици до листа от дърветата, като ги пръска с боя. Следват миксове от хартия, ножици, парчета от детски играчки, прежди… През двумесечния си престой в клиниката компенсира липсата на Хари с рисунки върху стените на стаята си – трансформира страха в картини. След като излиза на свобода, Ники осъзнава, че раздвояването й е достатъчно проблематично, за да го натоварва с още превъплъщения, и се отказва от актьорството, за да бъде художник.
Докато са в Испания, Ники открива един друг мъченик в арта и архитектурата – Антонио Гауди. Когато попада в неговия парк „Гюел“ в Барселона, е убедена, че вижда материализирани някои от собствените си сънища и фантазии. Тя е на 25 и прави рязък завой – напуска съпруга си, Лаура и родения след нея Филип, убедена, че семейството и творчеството не могат да виреят заедно.
