Идеята цветята да служат не само за украса, а и за храна звучи странно и е чужда на нашите кулинарни традиции, фокусирани върху прагматизма и хранителността. Но в глобален мащаб ядливите цветя имат дълга история. Да вземем за пример най-скъпата подправка в света – шафрана, който се прави от тичинките на минзухара – още древните гърци и перси го добавят в храната си, а египетските жреци го използват в еликсири и отвари за религиозни ритуали. За тази цел минзухарът е култивиран от векове.
В древния Рим за храна се употребяват цветовете на синапа, мащерката и пореча. В Библията се споменават глухарче, водна лилия и цвят от тиква. Не са нещо необичайно и в Европа – Карл Велики например консумира цветове от лук, които според него са източник на сила.
От XV в. нататък в английската кухня се включват цвят от пореч, маргаритка, виолетка, роза, невен, латинка, хризантема, маточина. Интересното в случая е, че цветята са част от менюто на бедните. Чак 200 години по-късно си проправят път нагоре по класовата стълбица и се разполагат на аристократичните и кралските трапези.
Мишел Брас и Марк Вейра, двама френски готвачи с по три звезди Мишлен, легитимират употребата на цветя в съвременната кулинария през 90-те години на миналия век. Заедно с микрорастенията и бейби зеленчуците те стават хит и се превръщат в неразделна част от гурме блюдата. Днес ядливите цветя се възприемат не само като украса на чинията, а като част от вкуса и текстурата на ястието. О, да – и изглеждат много добре в Instagram.
Красиви и полезни
Ядливите цветя не само са перфектна декорация, но крият и многобройни ползи за здравето. Някои от тях са витаминни бомби – глухарчето е богато на витамин C, цветът от тиква на витамин D, розата на витамин Е, лавандулата на витамин А. Освен това съдържат елементи като калий, калций и желязо.
Невенът и цветът от бъз подпомагат храносмилането. Калифорнийският мак, лайката и лавандулата намаляват нивата на стреса и допринасят за здравословен сън. Хибискусът е едно от най-полезните цветя с много високо съдържание на антиоксиданти. Виолетките пък имат противовъзпалителни свойства и облекчават дихателната система. Флавоноидите и антиоксидантите, които се съдържат в цветовете, действат като профилактика срещу рак, инфаркт и инсулт, понижават холестерола и удължават живота.
Бране и съхраняване
Никога не използвайте за храна цветята, купени от цветарски магазин, или набраните край пътя, от някоя нива или от парка – рискувате да се натровите с пестициди. По света се предлагат отгледани за целта органични цветя, но у нас все още трудно се намират по магазините. Най-добрият вариант остава да си ги отгледате сами – продават се специални селекции от семена за ядливи цветя. Консумирайте само такива, за които сте сигурни, че не са отровни и стават за ядене!
Най-доброто време за бране е рано сутрин, тогава водното съдържание в цветовете е най-високо, ароматите най-силни и цветовете най-ярки. Откъсвайте цветчетата внимателно, с малки дръжки, за да не се разкъсат или смачкат. Измийте ги със студена вода, за да падне прахолякът и да се освежат. Винаги отстранявайте тичинките и плодника, както и бялата част в основата на цвета, която обикновено е горчива. Подредете цветята на един ред върху абсорбираща хартия и ги съхранявайте в затворена кутия в хладилника. Консумирайте колкото е възможно по-скоро след бране.
