Номерацията „висши” сладоледи Gelato Collection е вдъхновена от парфюмерийния бизнес, а първият магазин в Барселона прилича на бижутериен бутик. Най-големият хит досега е сладолед от прясна череша със зелен шамфъстък
Сладолед № 5 представлява фюжън от шоколад и маракуя. № 7 e микс от малини, личи и роза. № 12 е сладоледен вариант на пиня колада с Bacardi. Зад сладоледаджийницата Gelato Collection на най-известния булевард „Ла Рамбла“ в Барселона (и съвсем наблизо до прочутия пазар „Ла Бокерия“, откъдето се снабдяват с голяма част от продуктите) стоят известният готвач Алберт Адриа (по-малкият брат на гуруто на авангардната кухня Феран) и уругвайският сладкар Алфредо Мачадо. Двамата от десет години работят заедно, а идеята за сладоледите се ражда някъде по време на глобалната пандемия. Тогава идва и тенденцията на силно специалзираните заведения, сред които такива само за пица, за сандвичи или хамбургери, което позволява да бъдат намалени разходите, разказва Алберт Адриа по време на Pastry, сладкарския раздел на международния кулинарен конгрес Madrid Fusion.
По ред на номерата
Водени от дългогодишния си опит във висшата и експерименталната кухня, двамата започват да тестват най-различни варианти на „висши“ сладоледи, в които ползват само най-добрите сезонни продукти и прилагат използвани и в солената кухня модерни техники. Успешните резултати кръщават с номер подобно на процеса при създаване на парфюми. Идеята им е да създадат банка от рецепти, която постоянно да обогатяват и „в бъдеще хората да запомнят, че шоколадът е № 22, а кафето № 16“. Друга прилика с парфюмите е, че използват също билки и (предимно цитрусови) етерични масла. От своя страна естетиката на първия магазин в Барселона е вдъхновена от много изчистения, сериозен, неокласически дизайн на луксозните бижутерийни магазини, както и от „ледения свят“. Първоначалната идея е новият проект да се казва „Алфредо“, но при опит за патентоване се оказва, че това наименование вече е регистрирано.
Печен сладък картоф със сок от мандарина
В продължение на три месеца изпробват всички сладоледи, които им хрумват. Решават в началото да не предлагат прекалено странни вкусове, защото са наясно, че за да бъде този бизнес успешен, трябва да продават много сладоледи.
„Това не означава, че не можеш да си позволиш да правиш и доста странни неща. Има време да направим и от пармиджано реджано, от моцарела, от манго с жълто ахи или от сос Хойсин (сладко-солен тъмен сос от кантонската кухня, използван най-често за глазура на месо)“, казва Алберт и признава, че не обича десерти, а само плодове и сладолед. И все пак известна вкусова провокация е част от идеята им, защото „ако правим само това, което хората искат, elBulli (легендарният вече ресторант на Феран и Алберт Адриа, който е в основата на съвременната кулинарна революция) нямаше да съществува. Ако хората са свикнали да ядат печен шамфъстък, ние им предлагаме да пробват суров.“ Сред сезонните успехи е сладоледът от печен сладък картоф със сок от мандарина, както и сорбе съответно от нар, смокиня, кайсия. Изобретили са също как да ползват кората на цитрусите, избягвайки традиционния горчив вкус.
4 семейства сладоледи
Сладоледите са разделени на четири семейства: традиционни (ванилия, шоколад, кокос, ягода и т.н.), сезонни (предимно плодови и билкови), авторски (оригинални комбинации от съставки) и „за възрастни“ (с алкохол, на практика сладоледени коктейли). Всички сладоледи и сорбе се „готвят“ бавно и се приготвят в съответния ден, нищо не се пази за следващия. Интензитетът на сладост умишлено е намален чрез заместването на захарозата с друг подсладител – трехалоза.
Цените са в границите на 3,80-5,80 евро (кутия от 500 г за вкъщи струва 15 евро). Казват, че няма как да бъдат еднакви, след като иранският шамфъстък е четири пъти по-скъп от бадемите. Според Алберт сладолед от истински черен трюфел може би ще струва 12 евро. Алберт и Алфредо препоръчват клиентите сами да изпробват свои комбинации. Досега най-големият хит е прясна череша със зелен шамфъстък, следван от бадем с праскова.
