Чантата Клео е продукт на генетичната лаборатория Prada, клонираща архивите за нов живот
Текст Галина Друмева
Моделът Prada Cleo, представен едва през 2020 година в първата съвместна колекция на Миуча Прада и Раф Симънс за едноименната италианска модна къща, е съвкупност от отличителните характеристики на поколения чанти Prada, създадени десетилетия преди нея. Като новородено, носещо чертите на своите предци, Клео е едновременно свежа и нова, но също и одухотворена от историята – със символа на лукс и качество – триъгълното лого на модната къща, което я украсява като бижу, и с непреходните опростени ретро форми, живеещи още от 1979 година, когато се появява първата съвременна колекция чанти на бранда. Така младата Клео, буквално прегърната от инфлуенсъри и стилисти, възкресява своите предшественици – класическите найлонови и кожени чанти на модната къща с трапецовидна или обла форма – на все по-разрастващия се пазар за препродажба на луксозни дизайнерски стоки. Всичко това превръща Клео още от раждането й в класика и модна инвестиция, част от униформата на съвременния лукс, за която през цялата си кариера се бори Миуча Прада.
Парола Мария Бианчи
Година, място и кралска корона са трите отличителни символа от легендарното триъгълно лого на Prada, което с гордост носи и Клео. Първият представя вековната история на модната къща, основана преди повече от век през 1913-та, вторият – точката на създаване Милано и по-конкретно първия магазин на Fratelli Prada (братя Марио и Мартино Прада) в престижния търговски пасаж Галерия Виторио Емануеле, а третият – признанието на Кралския двор, който обявява Prada за „официален доставчик на стоки за кралското домакинство“. Стартирал като бутик за луксозни кожени изделия, куфари и аксесоари, брандът придобива популярност заради изключителното качество на произведенията си, но през 70-те години под ръководството на второ поколение Прада се оказва в задънена улица. Борейки се за оцеляване, след като тежките пътни куфари губят приложимост, и с пазарен дял, свит до този от създаването й, а именно един-единствен бутик в Милано, модната къща не съумява да впише идентичността си в съвременното пазарно търсене. В този критичен момент е нужна спешна промяна и тя идва с името Мария Бианчи. Тя е управител на последния оцелял бутик на марката, пъстра птица, разкъсвана между любовта към изкуството като сертифициран мим в миланския Teatro Piccolo и доктор по политически науки от Университета в Милано, феминистка и едновременно член на Италианската социалистическа партия. Но не само това. Тя е внучка на Марио Прада и така пряка наследница на семейния бизнес. Мария Бианчи е всъщност цивилното име на Миуча Прада, която през 1978-а е призована от семейния дълг и застава начело на компанията, наследявайки майка си Луиза. Като добра актриса тя бързо се преоблича в нова идентичност, прегръщайки артистичния си псевдоним Миуча и извоювайки си фамилията Прада с помощта на неомъжената си леля, която й дава името си, осиновявайки я през 80-те години на миналия век. Така новосъздаденият моден супергерой Миуча впряга цялата си креативност в съживяването на семейния бизнес. Първо като си намира стабилен бизнес партньор в лицето на бизнесмена Патрицио Бартели, собственик на фабрика за кожени изделия, и второ – като изобрети нещо неочаквано, което да изстреля фамилията й отново на челно място в италианския моден свят. Само година след като застава начело на бранда – през 1979-а, Миуча скандализира модното общество с колекция, едновременно стъпваща на фамилното наследство и крещящо революционна. Тя се състои от черни раници и чанти, толкова опростени, че остават култови за Prada и днес – всички с триъгълното лого и изработени от черен найлон – абсолютно необичайна за целта материя, устойчива и непромокаема, използвана до този момент за производството на парашути и палатки от италианската войска, както и от Марио Прада – за направата на водоустойчиви калъфи за куфари.
Наричай ме Миуча
С времето чантите от найлон стават скъпи като кожените, които се предлагат на пазара, „защото тогава ни отне три-четири години да се научим да работим с материята съвършено, трябваше сами да създадем техниката за това“, казва Миуча в интервю за Vogue. В началото на кариерата си тя открива фабрика, която изработва специфичен вид найлон Pocono – за военни цели, и го осиновява за модната си линия. „Той беше по-скъп от коприна, защото влакното му е много тънко и нежно“, допълва още тя. Vela – първата раница, изработена от него и представена на пазара през 1979-а, наподобява войнишка мешка. Тя е лека, устойчива и забавна и е последвана от по-малкия модел Rucksack и от унисекс чанти с дълга дръжка – всички с изчистени правоъгълни или обли форми. Практичността и унисекс същността на моделите се противопоставя на общоприетата по това време ексклузивна идея за лукс. Така те постепенно намират своята пазарна ниша – като символ на престиж и емблема за заетия, работещ, мобилен градски човек. Миуча Прада и Бартели отварят още бутици в Милано, Флоренция, Париж и Мадрид – всички със специфична престижна локация. Найлонът и минимализмът на дизайна се налагат на пазара с разширяване на продуктовата гама на Prada – през 1984-а е въведена линия обувки, а през 1988-а – ready-to-wear облекла. Всички създадени от бранда продукти се отличават с „перфектна изработка и красота на дизайна, които привличат купувачите”, посочват от Vogue. Нещо повече – от 90-те години до днес продуктите на бранда се превръщат в специфичен „антистатус“ символ, зареден с „революционната енергия на Миуча Прада, чието влизане в модната индустрия изпраща сигнал към света, че е дошло време за преосмисляне на цялата идея за лукса“, допълват още от списанието.
Раждането на Клео
„Перфектен синтез на класицизъм и футуризъм, чантата Prada Клео интерпретира по нов начин иконичен дизайн от архивите на марката.“ Така от модната къща описват новото си творение, представено в колекцията пролет-лято 2021 – първата създадена съвместно от Миуча Прада, дългогодишния мозък на модната къща, и гениалния дизайнер и перфектен минималист Раф Симънс. Макар да се дистанцира от найлоновото си наследство, коженият модел носи гениално опростените форми на своите предшественици, подвизава се в различни размери и цветове и разполага с функционална разгъваща се дръжка, която я прави подходяща и за мъже, и за жени и й дава свойствата на хамелеон – да се носи в ръка, на рамо или кръстосана. Модерната й интерпретация налага и разширена палитра – освен в черно и бяло Клео съществува още и в небесносиньо, бебешко розово, ментовозелено и червено. „Напълно изчистена и съблазнително опростена, Клео е като съвършен резултат от дългогодишно занаятчийско усъвършенстване“, посочват от L’Officiel. Елегантните извити линии, специфичното обемно дъно и липсата на каквито и да е декорации правят чантата да изглежда почти двуизмерна. Тя е част от новата Prada униформа, представена от Миуча и Раф Симънс, състояща се от елементи, които надмогват преходността на тенденциите. Тя е „елемент, с който се чувстваш добре, с който можеш да изразиш всичко, което искаш, независимо от сезона“, посочва Симънс в интервю по повод първата си колекция за италианския бранд. Като двойник на минали модели Клео повишава стойността на винтидж продуктите на марката и автоматично печели за себе си статута на класика.
