Романът на Кристофър Ишъруд, филмиран от Том Форд, излиза за първи път у нас
Винаги ми е била странна идеята за филм и книга – едното вдъхновено от другото, но консумирани в обратен ред. Така се случиха нещата обаче със „Самотен мъж“ – филм, който дизайнерът Том Форд направи през 2009-а. Тъжна история за самотата и ненадейната изненада от смъртта и за живота, който независимо от всички трагедии продължава с пълна сила и с пълни чаши.
„Самотен мъж“ е минимализъм в пищност, като освен че е дебют за Том Форд като режисьор и потвърждава изключението, че понякога хората просто ги умеят нещата, е дебют и за Колин Фърт – по онова време е почти на 50 години, на наградите „Оскар“. Той получава първата си номинация за ролята на покрусения от смъртта на партньора си Джордж.
Близо 10 години след като публиката се запознава с филмовата версия на „Самотен мъж“, книгата се появява и на български. Романът на Кристофър Ишъруд – писателя-вдъхновител на Холивуд, тъй като по негови истории са още филмите „Кабаре“ от 1972-ра и „Големият грешник“ от 1949-а, е публикуван в Америка през 1964 година и до днес е смятан за най-доброто му произведение.
Сюжетът на „Самотен мъж“ ни запознава с Джордж – университетски професор на средна възраст, потънал в отчаяние след внезапната смърт на житейския си партньор. Ишъруд проследява Джордж в един-единствен ден от неговия живот. Вгледан в себе си, той следва обичайния си начин на живот – преподава на студентите, посещава позната в болницата, среща се с приятелка, изоставена от мъжа си, но във всяко негово иначе тривиално действие се усеща почти болезнената липса и настаняването на самотата. 58 години след появата си, „Самотен мъж“ продължава да поразява с актуалността на своите теми – преодоляване на болката, аутсайдерство, приемане на различния от теб човек. Не е тайна, че романът включва отражения от живота на автора си. Ишъруд познава добре загубата на любим човек още от младостта си. През 1932-ра бъдещият световен писател е 24-годишен и опознава живота сред баровете и кабаретата на Ваймарски Берлин – откъдето е вдъхновен и „Сбогом на Берлин“, послужил за основа на мюзикъла „Кабаре“ на Боб Фоси. Една вечер бъдещият автор среща Хайнц Недермайер и между тях припламват силни чувства. През май 1933-та бягат от нацистка Германия и обикалят Европа в търсене на място, където да заживеят заедно. За англичанина Кристофър, наследник на влиятелна фамилия, няма проблем. Но Хайнц не е допуснат на територията на Великобритания. В продължение на четири години двойката често сменя дома си – живеят на Канарските острови, в Копенхаген, Брюксел, Амстердам. Накрая се установяват в Синтра, Португалия, и се надяват Хайнц да получи гражданство и паспорт. Щастлив край обаче няма – агентите на Гестапо арестуват Недермайер за бягство от военна служба и той изчезва от света. За Кристофър Ишъруд остават болката и самотата. За да се откъсне от тях, през януари 1938-а заминава с приятеля си от училище Уинстън Хенри Одън в Китай. Година по-късно излиза книгата им в рими и проза Journey to a War. Скоро след това решават да емигрират в САЩ. Често без най-болезнените случки в живота ни нямаше да сме това, което сме днес. Това важи с пълна сила както за живота и творчеството на Кристофър Ишъруд, така и за романа му „Самотен мъж“.
