Фика, или изкуството да се пие кафе

Прави ли ви впечатление, че повечето уелнес трендове идват от скандинавските страни? Концепции като хюга, лагом, никсен и фрилуфтслив добиват все по-голяма популярност и в това няма нищо чудно. В южните страни хората нямат нужда от уелнес, там животът е dolce, без да полагаш специални усилия за това. На север обаче, където слънчевите лъчи са крайно недостатъчни, не можеш да разчиташ на биохимията и ако искаш да се чувстваш добре и щастлив, трябва да си осигуриш това усещане сам. Затова скандинавците са толкова изобретателни в създаването на уют и превръщането на всяко дребно удоволствие в ритуал.

Ритуалът, с който ще ви запознаем този път, се нарича фика. Идва от kaffi, шведската дума за кафе, но с разменени срички. В миналото кафето на няколко пъти е било забранявано в Швеция и затова любителите му са си измислили тайна кодова дума за среща на кафе. Вълнуващо, нали?

Както сигурно сте се досетили, фика означава да пиеш кафе, но акцентът не е върху самото пиене, а върху социалния елемент. Нещо като нашето „да се видим на кафе“, но докато у нас това обикновено означава двама (рядко повече) души, седнали в кафене през свободното си време, фика е кафе-пауза по време на работа със статут на неприкосновеност. Не че не можеш да правиш фика и вкъщи със семейството – можеш, даже е препоръчително. Това са моментите на близост, в които всеки разказва как е минал денят му. На работното място обаче има други важни социални функции. Когато всички се съберат в стаята за почивка и разговарят помежду си, йерархията изчезва. Всички са равни пред свещената чаша с кафе, а шефове и подчинени обсъждат свободно всякакви теми от професионално и лично естество. Този вид скъсяване на дистанцията сплотява екипа и действа благотворно на отношенията в него.

Колко често се практикува фика? Различно, но обикновено кафе-паузи се правят няколко пъти дневно и траят от 10 минути до половин час. За нас, свикнали да обядваме набързо пред компютрите, това може да звучи като разхищение на време и излишна глезотия. Шведите обаче не бързат заникъде, а шефовете им са мъдри и знаят, че това не е изгубено време, а инвестиция в екипния дух, ежедневен тийм билдинг. Нещо повече – отказът за присъединяване към фика заради някаква неотложна работа не е добре приет.

В Швеция убедено вярват, че фика-паузите водят до по-добро самочувствие на служителите, по-добри отношения с колегите, по-прозрачно управление и като цяло повишена производителност на труда въпреки намаленото работно време. И не са далече от истината – по време на фика не се обсъждат само лични теми, а и служебни, и нерядко най-добрите идеи се раждат точно по време на този импровизиран брейнсторминг.

При такъв „национален спорт“ не е чудно, че шведите са на едно от първите места по консумация на кафе в света, изпреварвани само от финландците и датчаните. Ако си спомняте, дори 9-годишната Пипи обичаше да пие кафе. При това не говорим за миниатюрни чашки еспресо, а за солидни големи чаши   по всяко време на деня. Как успяват да са толкова спокойни с такова количество кофеин в кръвта? Мистерия.

Добра компания + черно кафе + канелени кифлички = фика

Канелените кифлички също са ни познати от книгите на Астрид Линдгрен (в случая – от Карлсон). Няма как най-известното шведско лакомство да не е част от фика ритуала, който задължително включва и леки закуски, за предпочитане сладки. Кифличките са на първо място, но освен тях се сервират торти, сладкиши, бисквити, шоколадови топки или сандвичи. Напомня доста на английското five o‘clock пиене на чай, само че доста по-лежерно и неформално, без фиксиран час. Фика може да се прави и сутрин, и следобед, и вечер преди лягане дори, но все пак най-предпочитаното време е около 15 ч., когато умората се е понатрупала и мозъкът има нужда от освежаване.

Независимо дали ритуалът се прави вкъщи, в кафене или на работното място, има едно важно правило: да пиеш кафе сам пред компютъра не е фика. Най-важен е социалният елемент, по-важен и от кифличките, и от кафето дори. Каквото и да говорим за социалната дистанцираност на шведите, май нещата не стоят точно така. Или пък фика се практикува точно за сближаване и разчупване на ледовете. Каквато и да е целта, явно работи добре и си струва да се пробва.

Шведски канелени кифлички (Kanelbullar)

Продукти:

100 г меко масло

360 мл топло мляко

1 пакетче суха мая

640 г брашно

50 г захар

1 ½ ч.л. смлян кардамон

¼ ч.л. сол

За плънката:

100 г меко масло

100 г захар

3-4 ч.л. канела

1 ч.л. смлян кардамон

За намазване:

1 яйце

кафява захар

Приготвяне:

Разтворете маята в топлото мляко и оставете да шупне. В голяма купа смесете брашното, захарта, кардамона и солта. Прибавете млякото с маята и нарязаното на кубчета масло. Омесете меко тесто, покрийте го с кърпа и го оставете да втасва 1 час.

Междувременно пригответе плънката, като разбъркате маслото, захарта, канелата и кардамона до хомогенна смес.

Разточете тестото върху набрашнена повърхност на правоъгълник с дебелина 3-4 мм. Намажете го равномерно с плънката и го навийте на руло. Нарежете рулото на шайби с дебелина 2 см. Наредете кифличките в тава, застлана с хартия за печене, покрийте ги с кърпа и ги оставете да втасват още 20-25 мин. Намажете ги с разбитото яйце и ги поръсете с кафявата захар. Изпечете ги до златисто в предварително загрята на 200 С фурна.

Spread the love
Тагове
,
Публикувано от
Още от Дона Делова

Невинни години

Арт наив като лекарство срещу стреса и загубата на смисъл Наивизмът, известен...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ