Сергей Полунин, демоничният прелъстител

За да придобиеш звезден статус, вече не е достатъчно само да си най-добър в професията. Нужна е и ярка харизма, и умение да удивляваш преситената от зрелища публика, и скандална репутация, както и никога да не се осланяш на вече постигнатото. Всичко това, че и повече го има звездата на балета Сергей Полунин.
Ако името му не ви говори нищо, седнете и изгледайте танца му на парчето на Hozier Take Me To Church (2014), който го превръща в истинска световна знаменитост. Видеото става супервайръл – само за два месеца достига 10 милиона гледания в YouTube. Дори тези, които не се интересуват от балет, започват да следят изявите на татуирания феномен. А те не са само на сцената и често са определяни като скандални.
Последният му балетен спектакъл “Распутин”, чиято премиера бе в Лондон, е посрещнат възторжено от публиката и хладно от критиката. Юка Ойши създава хореографията, имайки предвид Сергей Полунин, отдавна дал заявка, че се откъсва от класическия балет в полза на съвременния танц. И ето го в ролята на човека, смятан от някои за светец, от други – за демон. С тази дуалност, присъща и на самия Полунин. И с цялата мощ на таланта на определяния като наследник на Рудолф Нуреев и Михаил Баришников, наричания Джеймс Дийн на балета Сергей Владимирович Полунин.
Танц с един бял дроб
Роден е в Херсон, Украйна, на брега на Днепър, на 20 ноември 1989 г. Eдва 4-годишен, родителите му го записват в школа по гимнастика. Там преподавателите му забелязват, че освен с перфектно телосложение момченцето е надарено с много добър слух, музикална дарба и изключителна пластичност да „пресъздава музиката“ с движения. Родителите са посъветвани да го преместят в хореографска школа.
Като ученик в класа по гимнастика Сергей боледува от тежка пневмония. Лекуват го месец и половина, но го изписват, без да е оздравял напълно. Така че започва учението по хореография с един работещ бял дроб.
На девет години вече е в Държавното хореографско училище в Киев, където скоро става най-добрият ученик. Майка му е с него, а баща му заминава на работа в Португалия. По-късно родителите на Полунин се разделят и той го преживява тежко. Но трудът и жертвите им не са били напразни.

Преодоляване на гравитацията
На 13-годишна възраст украинският танцьор печели награда на Международния конкурс за балетни артисти и хореографи „Серж Лифар“. И година по-късно се премества в Лондон, за да продължи обучението си в Кралското балетно училище с подкрепата на фондацията на Михаил Баришников. През 2006-а достига до финалите на международния конкурс Prix of Lausanne. На 17 години вече е част от трупата на Ковънт Гардън, а 19-годишен става най-младият й премиер балетист.
Възлагат му огромни надежди. С ръст от 180 см 65 килограмовият Сергей леко се издига във въздуха, сякаш пренебрегвайки гравитацията. На 22 години обаче той скандализира света, напускайки балета, защото бил „все едно и също“. С течение на времето е все по-разочарован от него. Затова по време на репетиция излиза от залата и никога повече не се завръща в Кралския театър. Заглавията във вестниците интерпретират нестабилната му психика и употребата на незаконни субстанции, което Сергей не крие.
Полунин обяснява, че е уморен от „твърде тежката атмосфера“. И иска „…пълна свобода, много пари, да плавам с яхта в морето, да се снимам в реклами и в киното, накратко казано – да бъда знаменитост”. Планира да се премести в Америка, но поради репутацията му на „лошо момче“ вратите на всички известни трупи са затворени за него. В онзи момент Сергей решава, че е завършил кариерата си, но през 2012-а се мести в Москва, където става премиер на балетната трупа на Театъра на Станиславски и Немирович-Данченко, след като не успява да попадне в Болшой театър. Представленията на “Дон Кихот”, “Жизел”, “Лебедово езеро” му връщат статута на звезда, който е имал в Лондон.
Пътят в киното
Филмовите му изяви започват с биографичния документален филм Dancer през 2016 г. Дело на режисьора Стийв Кантор, лентата е заснета по житейската история на украинското момче от обикновено семейство, което постига бърз успех с таланта си, а в хрониките за него режисьорът се заравя дълбоко в образите на балетната звезда, която е и лошо момче, и гений.
През 2017 г. балетистът дебютира като граф Андреви в игралния филм „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, в който в главните роли са кумирът на Сергей Джони Деп (споделя, че едва не си е татуирал и образа, и името му), Пенелопе Крус и Мишел Пфайфър.
Забележителна във филмографията на Полунин е работата му в биографичната драма „Нуреев. Бялата врана”. Лентата е режисирана от Ралф Файнс, известен с любовта си към руската култура. Сергей се появява във филма като Александър Пушкин, преподавател в Ленинградското хореографско училище. Интересното е, че самият Файнс озвучава героя, четейки текста на руски.
През 2018 г. е открита първата страница в историята на сътрудничеството между балетната звезда и модната къща Balmain. Заедно с Летисия Каста е заснет за календара на Pirelli. Следващото му появяване на екран е в музикално видео през 2019 г. към песента „Ще стана ли по-щастлив“ на продуцента Макс Фадеев.
През февруари 2021 г. излезе еротичната драма „Обикновена страст“, базирана на романа на Ани Ерно. Филмът е режисиран от Даниел Абрид. На екрана се разигра вълнуваща история за фаталната „наркотична“ страст на французойка, преподавателка в Сорбоната, и руски държавен служител, който случайно се озовава в Париж (в ролята Сергей Полунин).

Spread the love
Публикувано от
Още от Вида Пиронкова

„Ръцете“ на Лоренцо Куин – послание за спасение на Венеция

Лоренцо Куин е италиански скулптор, бивш актьор и петият син на легендарния...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ