От втория път кандидатстване в НАТФИЗ формално и от каляване на характера според историите на майка и дъщеря
Фотография / Йоанна Лязова, Светослав Караджов
Грим и коса / Грета Стефанова
Стайлинг / Ина Иванова, Десислава Кехайова
Локация / Studio DA
Във втория сезон на телевизионния сериал „Вина“ Лилия Маравиля наистина „разбута пешките“ със забележителното присъствие на своята героиня Дария. И това беше поводът да се опитаме за втори път да я снимаме за корица на D!VA след един неуспешен първи…
Е, и от втория път не стана. Но пък изчакването на третия си струваше, тъй като тук вече „играе” и Маравиля-младша – пожелахме я, след като я гледахме в спектакъла „Мислещите тръстики” по стихове на Миряна Башева, поставен на сцената на театър „Сфумато” от проф. Маргарита Младенова. Така че ето ги двете маравили (от италиански – чудо) в разказа на Лилия на тема как се ражда актриса.
Лилия Маравиля е от лицата, които не се натрапват, но няма как да не забележиш, тя е някак си посвоему ярка въпреки своята крехка прозрачност, дължаща се на бялата ѝ кожа, много светлата ѝ коса и грацилна момичешка фигура. Само очите ѝ – настойчиво и непроменливо сини – вадят от дълбокото непреклонния ѝ характер и непоколебима устойчивост. С две думи, тя не е сладка лачена блондинка, а самоизградена завършена дама.
Обеци Zara, Рокля и елек Liviana Conti от MDL Shop
Трябваше да мине време, преди да се превърне в любимка на публиката. Не е тайна, че е една от актрисите, за които сценаристката Ваня Николова пише роли в „Под прикритие“, „Връзки“, „Цялата истина за група „Жигули“, а сега и във втория сезон на „Вина“. Първия заедно с „Под прикритие“ вече може да гледате на HBO. Ако Лилия ви липсва много на екрана, длъжна съм да кажа, че тя продължава да играе в „Театър, любов моя“, за който има награда „Икар“, „Госпожа Министершата“ – спектакли, чиито сезони са доста и все още пълнят салоните.
Това, че Лили има артистична дарба, забелязала нейна учителка и я завела в детската школа на братя Райкови във Варна „Щурче“. Там са се срещнали със сценичното изкуство и Мариус Куркински, и Невена Бозукова, и Мария Сапунджиева. В другата пък – „Златното ключе“, школували таланта си Кръстьо Лафазанов, Галин Стоев, Стефан Денолюбов, с две думи, останалата част от варненското артистично племе.
„Три пъти в седмицата и в неделя бях в школата – разказва Лили. – Още второкласничка, Гриша Островски ме избра за „Опит за летене“, който дойде да поставя във Варна. Трябваше да пея една малка песничка: „Калинке-малинке, къщата ти изгоря, децата ти плачат.“ С нея изкарвах първите си пари. Даже на турне в София ходих, летейки за първи път през живота си със самолет.“
История с ритник в чатала
Макар и толкова малка, Лили била оставяна да се прибира вечер след заниманията в школата сама с автобуса до квартал „Чайка“. Спомня си, че само веднъж била твърде уплашена от някакъв пиян, който чакал на спирката. Тя се присламчила към една възрастна двойка. А когато се прибрала вкъщи и разказала за това на родителите си, реакцията на баща ѝ била: „Ако те закача някой, риташ го в чатала и бягаш!“
Опитвам да си представя каква „калинка“ е била Лили по това време, отчитайки, че дори и сега, когато вече е тренирала бокс доскоро, изглежда като порцеланова статуетка. И си говорим, че нашето поколение наистина беше оставено да играе на улицата до тъмно, да се разхожда с ключа на врата без контрол на всяка крачка. Нещо немислимо за сегашните деца. Лили илюстрира разсъжденията си с пример от личния си бит и семейство – когато тя помолила вече порасналата си дъщеря да отиде до магазина за нещо си, мъжът ѝ – Лука Маравиля, буквално подскочил. Толкова били свикнали Паола като всичките си връстници да бъде придружавана и пазена.
Но за нея – после. Сега разнищваме Лили. Която охотно разказва как още на годинка била дадена на седмична детска ясла, защото родителите ѝ работели и нямало кой да я гледа.
История със синьо око
Бижута Архив на стилиста
Топ и пола (Лилия) Gentry Portofino от Plus Zero Concept Store
Риза (Паола) C&A от codemoda.com
Рокля Mango
Прибирали си я само в събота и неделя, а през седмицата имали право на свиждане, но така, че да не разстройват детето. А то, детето, разбирало, че родителите му са наблизо по това, че нареждайки всички питомци на яслата, а после и на градината, седнали в едно полусутеренно помещение, обектът на наблюдение бивал поставян в средата.
През една дупчица на закрития с пердета прозорец ни гледаха. И когато аз бях седнала в средата, виждах в нея синьото оче на мама. И ми ставаше едно такова топло и хубаво, че тя е дошла да ме види…
Лили толкова била свикнала със седмичната градина, че когато в понеделник баща ѝ трябвало да я заведе там, тя казвала „хайде да ме водиш вкъщи“. Там, „вкъщи“, когато била послушна, ѝ рисували на ръката часовник.
Тръгнала Лили на училище с ключа на ластик на врата. И там, и в школата на братя Райкови попивала знания и умения, които съвсем естествено щели да ѝ трябват за кандидатстването във ВИТИЗ. Били 5000 кандидати. И Лили я спукали още на първия тур и на кукли, и на актьорско майсторство за драматичен театър. Първата ѝ реакция била: „За нищо не ставам!“
История с хубав плажен чадър
Върнала се във Варна покрусена. Трябвало да си намери някаква работа. За да атакува отново театралната академия, било нужно да има поне шест месеца трудов стаж. Затова се записала на курс за хотелски администратори. Завършвайки го, първо поработила в хотел на „Златни пясъци“, а сетне с връзки се уредила в почивната станция на военните на „Дружба“ (сега „Св. Константин и Елена“). „Дъно на дъното“ нарича пребиваването си там Лили. Настанявала „шапкарите“ и само на този, който ѝ бил симпатичен, давала хубав плажен чадър. Библиотекарката на станцията я запознала със Сергей Комитски, писател и режисьор. „Светло му небе, отиде си от ковид“, споменава го Лили с добро. Той започнал да ѝ дава задачи, готвейки я за кандидатстудентските изпити – карал я да се държи и да говори като бабичка, като дете. И явно това било ефикасно, тъй като при повторната ѝ поява пред комисиите във ВИТИЗ я оценил и взел в класа си проф. Крикор Азарян.
Същата била съдбата на Паола, когато атакувала НАТФИЗ с намерението да стане дипломирана актриса – първия път фал, втория – в класа на проф. Маргарита Младенова.
Но преди да проследим нейния път към сцената, да довършим майка ѝ.
Рокли Symetria от Plus Zero Concept Store
Бижута Teodora Nikolova
Обувки Архив на стилиста
История с Коко Азарян
Още преди да се дипломира, Лили играела в представления на Театъра на армията по предложение на Азарян. За „Пандора“, в което влязла като първата студентка на професионална сцена, билети нямало и нямало. Когато обаче Лили, все още Лазарова, завършила, никой никъде не я взел. И тя отново преживяла криза на съмнения и страхове. „Бях съсипана. Въобще не си давах сметка колко трябва да съм щастлива от факта, че по-късно ще съм вече залязла звезда.“ В „Сълза и смях“ я поканил Маргарит Минков. За две години. Когато я освободили, ѝ било чоглаво. Не искала да прелита от театър в театър, затова когато Николай Поляков, който я бил ангажирал за „Мръсни ръце“ в Младежкия, я поканил да се присъедини към трупата на театър „София“, не била много съгласна. Поговорила с професора си и все пак послушала съвета на Коко:
Моето момиче, много е важно да бъдеш на сцената, а не да седиш вкъщи и да се гледаш в огледалото. Опит се придобива на сцена! Затова ще отидеш!
До ден днешен Лили благославя деня, в който подписала договора и започнала да репетира пиеса на Стефан Цанев. После дошъл Стоян Камбарев и направил „Три сестри“ – „най-хубавото нещо в живота ми“, казва изпълнителката на ролята на Ирина. Година и нещо след това истинско събитие в културния живот голямата късметлийка Лилия Лазарова забременяла. И вече като Маравиля пожелава дъщеря им с Лука да има такива срещи по пътя си – смислени хора, режисьори, които да я изграждат като актриса и от които да се учи.
История със сменено име
Докато носела в утробата си бебето, Лили била убедена, че то е момченце – така и до края на бременността ѝ не успели да определят пола му. Била сигурна, че ще е синеоко, галела корема си и си повтаряла „сини очи, сини очи.“ Родила със секцио, тъй като Паола била в позиция на нещо като полушпагат. И когато, вече излязла от упойка, Лили прегърнала вързопчето, което ѝ донесли с думите „честито момиченце“, видяла смугло човече с права черна коса; видяло ѝ се грозно. Лука щастлив ѝ съобщавал, след като виждал бебето, че имат мадама с маникюр, а Лили си мислела: „Ето за какво е яла калция на мама, за да се обзаведе с коса и нокти!“ Свекърва ѝ Мария Пиа била на седмото небе от щастие, че най-после в рода има момиче – самата тя имала седем братя, че и син… Тъй като малката се появила на 29 юни, денят на св. св. Петър и Павел, Лили мислела, че тя е дошла с името си. И изревала голям рев, когато Лука записал дъщеря им Андреа. Ден по-късно обаче се усетил, че в Италия това е мъжко име, и кандисал на Паола Мария.
Бижута Архив на стилиста
Рокля и чехли (Лилия) Zara
Топ Архив на стилиста
Дънки Vero Moda
Чехли (Паола) Elina Linardaki от MDL Shop
„Беше много сладка, цялата на Лука – малка дяволица, страхотно бижу. Много ѝ се радвах и непрекъснато я гушках. Родих на 32 години и стана така, че останахме само с нея…“ Лили връща лентата към детството на дъщеря си, когато започнала да проявява характера и дарбите си. С кастинг я взели в „Бон бон“, по-късно я записали в детската актьорска работилничка „Хлапета“ при Ганди (Ганета Атанасова). Както казва Лили, тя целяла не да прави от децата актьори, а поне добри зрители. От нея научила за Паола, че е много сценична и привлича окото, но няма самочувствие. И може би заради тази констатация била смаяна, когато Паола заявила, че ще кандидатства в НАТФИЗ. И че не иска да я подготвя никой друг освен собствената ѝ майка.
История с момче
Лили нямала никакъв опит. Освен с едно момче, изпратено ѝ от Михаил Билалов с думите: „Не е стъпвал на сцена, но мисля, че има потенциал.“ Маравиля се заела да изпипва заедно с него монолози и успяла до степен той да стигне до първа резерва след успешно преминатите всички турове на кандидатстудентските изпити. Никой обаче не се отказал и Филип Буков – да, това момче било Филип Буков, по съвет на Лили се записал в театралната школа на Малин Кръстев, за да придобие сценичен опит и отношение, та следващата година да влезе в класа на проф. Стефан Данаилов. После в сериала „Откраднат живот“…
С Паола Лили работила по същия начин – първо я накарала да научи монолог и да ѝ го представи. „Оттегли се за няколко дни в апартамента на дядо си. И о, ужас – зарецитира ми точно така, както не трябва!“ Сега, когато вече работи със студенти, Лили натиска върху мисленето – „не декламирай, без да мислиш!“ Така учела и Паола без почивка. И отбелязвала напредъка ѝ, както и силния характер и упоритостта. „Когато схвана какво се изисква от нея, ѝ стана интересно и се получаваше. Един драматичен монолог така го направи, че сълзите ми рукнаха. И се успокоих.“
История с повторение
Паола успешно преодоляла първия тур от кандидатстудентските изпити, но на втория я скъсали. Също както и майка ѝ навремето. Но ако тогава Лилия посърнала и поплакала, сега го преживяла драматично. „Паола бе нещастна, но някак си не го показа. Аз също се държах пред нея, но „зад кадър“ се скъсах от рев. Никому никога не съм се обаждала за нея, зная, че щеше да се обиди. Единственото, което направих, е да я посъветвам да запише специалност Театрална продукция, за да е все пак в тези среди, а не като мен да си губи годината.“
Паола я послушала за това, но не и за подготовката за следващия си опит да влезе в специалност актьорско майсторство – Лили настоявала тя да работи с някой друг, пращала я при колеги. Не само защото била ужасно заета в този период, а и защото искала Паола да срещне и различен ментор от майка си. Девойката обаче настояла, че ще се справи сама. При това не възползвайки се от предимството да започне от третия кръг на изпитите, след като вече е студентка в Театралната академия, а пак от първи. Вървяла брилянтно към актьорско майсторство за куклен театър, но в крайна сметка влязла в класа на проф. Маргарита Младенова. Лили е благодарна за шанса дъщеря ѝ да има толкова добър учител, колкото е имала самата тя в лицето на проф. Крикор Азарян. И отчита, че както при нея самата, така и при Паола влизането от втория път в желаната специалност е потвърждение на максимата всяко зло за добро. За най-доброто, което може да се случи на начинаеща актриса. „Бях сигурна, че щом я хареса добър преподавател, тя ще успее“, казва Лили.
История с колеги
На премиерата на „Мислещите тръстики“ Лилия не можалала да присъства. Обадила ѝ се Стефка Янорова да изрази възхитата си от Паола и да ѝ каже колко много прилича на нея в изразяването. Майчиното ѝ сърце се разтопило от радост, когато Койна Русева, чиито деца също се изявяват като актьори, с нетърпящ възражение тон ѝ съобщила, че вижда в лицето на Паола звезда от първа величина. „Винаги съм я гледала като най-критичен зрител. Но вярвам, че като един умен, чувствителен, голям, мислещ човек, тя ще стане по-добра от мен. Карам я да ми го обещае. Знам колко тежко е да се доказваш, когато родителите ти са известни, но Паола има характер. Има голямо, чисто и добро сърце. Е, понякога е безобразна с високите си критерии, които прилага към всичко и всеки…“
Казвайки всичко това, Лили едва ли си дава сметка, че в някакъв момент от нашите разговори ми е споменавала как самата тя е като питбул към добре написаните реплики в смисъл, че не дава на никого да ги променя. Имала подобни случаи с Ирини Жамбонас, друга една от любимките на Ваня Николова, за които тя пише роли. Налагало се да „играе“ медиатор между тази толкова специална жена и останалите от екипа, да „превежда“ репликите от сценария.
История от мейкинга
За първи път виждам Паола на живо в студиото, където ще снимаме корицата.
С Лили са като слънцето и луната – контрастни, но прекрасни. Лили е звънко разговорлива, Паола – обрана и сякаш леко недоверчива.
Майка ѝ се обръща към нея с „аморе“, помежду им, макар и рядко, прехвръкват реплики на италиански. Лили споделя, че връзката им с родината на Лука е изтляла съвсем, след като са продали семейната къща там, близо до Рим. Паола обаче носи Вечния град в кръвта си, в чертите си – профилът ѝ е римски, на смуглото ѝ лице с малко мрачен блясък греят очи с цвят на зелена маслина. Вече гримирана, сякаш е младата Брижит Бардо. Посреща коментарите ни със сдържана полуусмивка. Внимателно слуша фотографа и стилистите. И най-важното, което няма как да не отбележа – нито тя, нито майка ѝ се бутат да гледат как са се получили кадрите им, повярвайте ми, досега не съм имала подобен случай в дългата си практика. Мисля, че е характерно само за хора, за личности, които са абсолютно сигурни в себе си. И се сещам, че всъщност единствено Кристалина Георгиева не държеше веднага да проконтролира визията си през окото на камерата.
