Кралят на скандинавския трилър и абсолютен естет по отношение на чудесно изпълнени убийства Ю Несбьо се отклонява от характерната за него траектория, за да сервира на почитателите си блюдо от студ, мъст и кръв. Последната му книга – „Синът“, вече е закупена за филмиране от НВО, а Джейк Джиленхол и Дени Вилньов са част от проекта. Което пък прави прочитането й още по-вълнуващо.
Неотменно в стила, който почитателите на Несбьо познават добре и толкова харесват, норвежецът ни води в Държавния затвор в Осло, където ни запознава с пропадналия, забравен от всички Сони Лофтхюс. Сони е примирен хероинов наркоман, който лежи за престъпление от 18-ата си годишнина и така удобно се е разположил в безтегловност в затвора, че не изглежда скоро да иска да излезе.
С първите няколко глави, докато въведе цялата палитра от персонажи, Несбьо показва, че нищо не е такова, каквото изглежда. Още в началото една жена е обезглавена, а един свещеник – изхвърлен от мост. Типично в духа на скандинавските криминалета Несбьо ни въвежда в действието с ударно начало, дори леко стряскащо на моменти, и изпипани, добре обмислени убийства. Човек ще си каже, че авторът не свири в хардкор банда, когато не пише, а планира жестоки престъпления срещу личността. Но най-вероятно се занимава и с двете, нали? И „Синът“ е абсолютното доказателство, че го бива. Щом ситуира обстановката, кървавите следи и основните персонажи, с един шамар Несбьо запраща читателите в дълбините и висотите на два вървящи ръка за ръка свята – този на долнопробните наркомани и този на богатите социопати, които контролират парите и пазара на дрогата. Те се сблъскват челно, след като Сони Лофтхюс разбира, че бащата, който е загубил преди близо 12 години, не се е самоубил унижен, че е сметнат за предател, а е убит от наркобароните в Осло. Хитроумно, с чар и без много диалог, но за сметка на това със задъхани батални сцени, Несбьо изпраща Сони на кръстоносен поход.
Норвежецът има невероятната способност да създава толкова плътни, богати и достоверни светове в своята литература, че човек често вижда и чува неговите персонажи в главата си. Затова не е нужно да казвам, че „Синът“ не е обикновен трилър за отмъщението, което се сервира по норвежки студено, а е нещо повече. Ю Несбьо рядко изневерява на персонажа, който го направи известен – детектив Хари Хуле, но в случая със „Синът“ си е така. От това романът не губи нищо – човек усеща бодлички по пръстите, когато чете за снеговете и чува шепота на мъртвите.
