Сюзан Зонтаг и Ани Лейбовиц: Снимка на една тиха любов

28 декември 2004 година е обикновен мразовит нюйоркски ден, един от многото. Но не за всички. Една жена е загубила финалната битка с рака, изсмукал и последната капка от бунтарството и жаждата ѝ за живот. Друга жена със замъглен от болка поглед вади фотоапарата и снима смалената белокоса фигура в болничното легло. Така както я е снимала през 15-те хубави, лоши, пълни с любов години, които двете са имали. И както ще я снима още веднъж, миг преди земята да я погълне.

Това е любовна история, за която няма да прочетете в таблоидите. В нея няма нищо шумно, пошло, демонстративно и скандално, освен факта, че е между две жени, всяка от тях блестяща в своята област. Едната надарена с остър ум и още по-остро перо, а другата – с изострена чувствителност, позволяваща ѝ да улавя с обектива си най-фините състояния на душата. Сюзан Зонтаг – писател, журналист, критик, режисьор, преподавател и политически активист, жена с изключителни познания и широк кръг от интереси, призната за един от най-добрите анализатори на съвременния западен свят. Ани Лейбовиц – забележителен фотограф, която умее да представя известните личности по неочакван и различен начин, автор на цял куп иконични потрети и снимки.

Тази история започва в края на 80-те, когато… но ще стигнем и дотам.

Сюзан

Сюзан Розенблат (фамилията Зонтаг получава от втория си баща) се ражда на 16 януари 1933 г. в Ню Йорк. Предците ѝ са евреи имигранти от Полша и Литва, пристигнали в Голямата ябълка през XIX в. Ненаситният ѝ ум се проявява още в детска възраст, когато книгите са най-верният ѝ спътник. Вълнува се от всякакви теми, свързани с културата, цивилизацията и обществото. Учи в най-престижните университети в света – Бъркли в Калифорния, където постъпва едва 15-годишна, Чикагския, Харвард, Оксфорд и Сорбоната.

17-годишна, Сюзан се запознава с писателя Филип Рийф, преподавател по социология в Чикагския университет, и след десетдневно ухажване се омъжва за него. Бракът им продължава 8 години, а негов плод е синът им Дейвид.

През следващите години Зонтаг се превръща в едно от знаковите лица на американската литература, политика и феминизъм, един от най-ярките и противоречиви мислители на ХХ в. Най-известните ѝ произведения са „Срещу интерпретацията“, „За фотографията“, „Болестта като метафора“, „СПИН и неговите метафори“, „Да гледаш болката на другите“, „В Америка“. За романа си „В Америка“ Сюзан Зонтаг получава националната литературна награда на САЩ. Радикалният ѝ либерализъм и критиките срещу американската външна политика ѝ създават немалко врагове, но тя не пише празни приказки. Високото ѝ академично образование е подкрепено от непосредствени наблюдения – Сюзан пътува много, особено из места, раздирани от военни конфликти.

Висока, мургава, с буйна черна коса с бял кичур, изключително ерудирана, заразително жизнена и енергична, Сюзан няма как да остане незабелязана и привлича хората като магнит – и мъже, и жени (повече жени). Любовниците ѝ са така многобройни, както и книгите ѝ. Тя осъзнава и описва в дневника си своята бисексуалност много рано, още в училище. Въпреки това никога не я демонстрира и не говори за нея, дори в зряла възраст, когато обществената стигма върху еднополовите връзки вече е паднала. Нещо повече – до края на живота си твърди, че връзката ѝ с Ани Лейбовиц е само приятелска.

Ани

Анна-Лу Лейбовиц се ражда на 2 октомври 1949 г. в Уотърбъри, щата Кънектикът. Подобно на Сюзан и нейните предци са имигранти – руски по майчина линия и румънски по бащина. Заради силния си акцент и трудностите в разбирането на учителите  малката Ани не се справя добре в училище. Майка ѝ обаче, балерина и преподавател по съвременен танц, я запознава с един нов свят – този на изкуството, танца и езика на тялото. Финият усет към поза и жест се превръща в нейна запазена марка години по-късно и може да се открие във всеки от легендарните ѝ портрети.

Бащата на Ани е с по-прозаична професия – военен. Заради служебните му ангажименти семейството често сменя местожителството си, а момичето опознава света в цялото му многообразие и започва да го възприема като поредица от често сменящи се кадри.

На осемнайсет години Ани се записва да учи изобразително изкуство в Института по изкуства в Сан Франциско. През една от ваканциите решава да посети Филипините, където баща ѝ е разпределен в момента, а след това и Япония. Купува първия си фотоапарат и с него успява да заснеме изгрева от планината Фуджи. Когато се прибира вкъщи, се записва на уроци по фотография, осъзнала, че това е истинското ѝ призвание.

Същинската фотографска кариера на Лейбовиц започва, когато издателят на списание Rolling Stone харесва нейна снимка, направена на антивоенна демонстрация. Цели 10 години работи в престижното издание и става известна с портретите си на личности от киното и музикалната индустрия. Може би най-известен е този на голия Джон Ленън, прегърнал Йоко Йоно, който се превръща в икона на цяло едно поколение. Не само заради интересната концепция (според първоначалния замисъл и двамата трябва да са голи, но в последния момент Оно отказва да се съблече), а и защото часове след фотосесията Джон е застрелян от свой фен.

Изглежда че Ани Лейбовиц има особени отношения със смъртта, защото Ленън не е единственият, чиито последни мигове успява да заснеме. Планира да снима Рой Орбисън, но той умира. Сключва договор за фотосесия с принцеса Даяна малко преди фаталната катастрофа в парижкия тунел. Запечатва на лента последните дни на баща си. И най-вече снима години наред бавния танц със смъртта на своята любима.

Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

Моите момичета

Обикновено се събуждам към 7. По това време мъжът ми вече е...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ