Асизи – родното място на свети Франциск, покровителя на Италия
Асизи със сигурност ще посреща още повече туристи и поклонници след края на пандемията. И то не толкова заради световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО, колкото заради необходимостта от необикновената духовност в храма, наречен на бедния Франческо, за когото човечността, смирението и любовта към природата са били над всичко друго. 5 милиона посещават годишно базиликата „Свети Франциск“, която е на различни нива. През 1997-а тя е увредена от земетресение. Но въпреки щетите и човешките жертви – загиват четирима, шедьоврите на Джото остават непокътнати. Във фреските в Горната църква гениалният художник представя живота на свети Франциск в 28 сцени. Експертите твърдят, че в тях той е скъсал с византийската школа, която до този момент владее изображенията. Базиликата – ранен образец на готическия стил в Италия, е построена с дарения и е истински подвиг на средновековната архитектура и инженерната мисъл. Строежът на основната част започва през 1228 г., почти веднага след смъртта на светеца – защото църквичката, изградена на това място според учението на францисканците, не се харесва на папата, който е откровен грандоман.
В Долната църква е гробът на светеца – той умира през 1226 г. в съседното село, което се казва Богородица с ангелите, това е името и на голямата църква, издигната на мястото, на което се приема, че е издъхнал. Франциск е погребан тайно – иначе тленните му останки със сигурност са щели да бъдат откраднати, тъй като през Средновековието светите мощи имат огромна стойност. Самият гроб е открит през 1818 г. след разкопки, продължили два месеца.
Долната църква е свързана и с историята на България. На 25 октомври 1930 г. тук се женят цар Борис III и принцеса Джована – дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III от Савойската династия и кралица Елена от семейството на владетеля на Черна гора Никола I. Цяло Асизи излиза по улиците, за да види цвета на аристокрацията в Стария свят – 50 короновани глави са сред гостите. Мусолини също е на събитието, 135 репортери от цяла Европа отразяват церемонията. Венчавката извършва отец Антонио Мария Рисо, професор по физика, на когото асистират деветима български студенти богослови. Свидетели на младоженците са принц Умберто Савойски и княз Кирил. Преди сватбата принцеса Джована пожелава церемонията да бъде скромна с думите: “Не гримирайте Асизи!” Тя предупреждава и за още нещо – никакви украси в обителта, никакви деколтета и пищни бижута. Защото се чувства свързана както с базиликата, така и с Асизи. През 1923 г. тя и сестра ѝ Мафалда се разболяват тежко от коремен тиф. Лекарите не дават много надежди, но двете принцеси оздравяват под грижите на две монахини от „Свети Франциск“. Тъкмо заради това булката избира базиликата за своята венчавка, а след нея гостите се покланят на гроба на светеца. Царица Йоана почива във францисканското гробище,а в любимия й град има и улица на нейно име – така, както сме я виждали и в Ещорил, където майката на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза прекарва последните години от 92-годишния си живот. Тя умира в Португалия, но последната й воля е да бъде погребана в Асизи.
Ако разполагате с достатъчно време, не бива да отминавате и другите църкви в Асизи – строената през 1287-а „Санта Киара“ с фрески от XIII век, „Санта Мария Маджоре“ – една от най-старите запазени в града, катедралата „Сан Руфино“. На площада „Комуне“ влезте в Храма на Минерва, абсолютно чудо, преминало през времето, тъй като фронтонът му с шест колони е почти напълно запазен както е бил по времето на Римската империя. Статуята на свети Франциск пък е в църковния комплекс „Свети Дамян“ – там, където той чува гласа на Господ и получава прозрението, че само духовното има значение. Къщата на Свети Франциск е превърната в музей. Влиза се и в мазето, където баща му, богат търговец, го заключва, за да го вкара в правия комерсиален път. Разходката из стария град е фантастична – тесните средновековни улички са кеф за сетивата дори без да сядате в кафенета и ресторанти.
