Unplugged: да се изключим от мрежата

Какво е дигитален детокс и къде да го практикуваме

Има една седмица в годината, която е свещена за мен. Време, когато първото нещо сутрин не е да проверя какво става във Фейсбук, а да се разходя боса по ливадата. Когато лаптопът ми остава в София, телефонът лежи кротко, забравен на дъното на чантата, а „интернет“ и „електронни устройства“ са някакви абстрактни понятия. Моето време за дигитален детокс.

Както бихте предположили, това се случва на село, близо до природата – най-доброто място за зареждане на батериите и изчистване от електромагнитните излъчвания и информационния шум. Резултатът се забелязва още първите дни – очите ми вече не са зачервени и подпухнали от взиране в екрани, стойката ми е по-изправена, не се тревожа за международното положение, не изпитвам порив за мултитаскинг и съвсем спокойно мога да прекарам няколко часа в хамака, без да правя нищо. Единственото прегрешение, което си позволявам, е да качвам понякога снимки в социалните мрежи – просто толкова е хубаво там, че е срамота да не го споделя.

По Закона на Мърфи точно това е времето, когато всички познати и роднини вкупом се сещат за мен и започват бясно да ми пишат (а след това и да се сърдят, че не им отговарям), макар всяка година изрично да ги предупреждавам, че ще се изключа за седмица. Може би сме толкова свикнали вече да сме непрекъснато на линия, че другото ни изглежда неестествено и непостижимо, знам ли. В интерес на истината на мен като представител на поколение, израсло без интернет, не ми е никак трудно да мина офлайн – поне там, на село, където превключвам на друга честота. За сина ми обаче детоксът е истинско мъчение – става неспокоен, не знае какво да прави с ръцете си, с вниманието си, с времето си. Градските деца не умеят да живеят без електронните си устройства и това прави детокса още по-наложителен.

Разбира се, не откривам топлата вода с моя селски дигитален детокс. Споделям личен опит единствено защото виждам незабавните ползи от него и съжалявам, че не мога да си го позволя за по-дълго. Учените също са единодушни, че дори няколко дни без електронни устройства намаляват нивата на тревожност, избистрят ума и повишават концентрацията. И те, и аз ви препоръчваме да си осигурявате изключване поне веднъж годишно (а по възможност и всеки месец за по ден-два). По-лесният начин да се направи е някъде извън обичайната ежедневна среда, в която взирането в телефона се е превърнало в навик. Използвайте всяка разходка и всяко пътуване, за да се потопите в момента и да изживеете пълноценно реалния, а не виртуалния живот.

Всяко българско село би ви свършило работа за целта, но ако искате да издигнете детокса на ново ниво и да го съчетаете с опознаване на нови места, вижте няколко дестинации, които със своето спокойствие и откъснатост са идеални за няколкодневно изключване.

Монте Изола, Италия

Монте Изола, най-големият населен езерен остров в Европа, се издига като планински връх (както подсказва и името му) сред водите на езерото Изео в Северна Италия. В миналото е бил любимо място за ловни излети на местната аристокрация, а днес се населява от около 1700 души, заети основно с рибарство. Няколко селца са разпръснати върху дванайсетте му квадратни километра площ, всяко със собствен чар и привлекателност. Най-известно е пристанищното Пескиера Маралио, където акостират корабчетата от континента.

На острова автомобилите са забранени, така че може да го изследвате пеша или да си наемете колело или мотопед. На самия връх на планината е разположена църквата „Санта Мария де ла Кериола“, от която се разкриват зашеметяващи гледки на всички страни. Освен със спокойствието, красотата и вкусната храна островът е известен и като част от проекта на Кристо „Плаващите кейове“.

Юрмала, Латвия

Наричат Юрмала „Перлата на Латвия“ с основание – курортът (или по-скоро поредица от курорти, разстлали се като перлена огърлица по Балтийското крайбрежие в протежение на 30 км) притежава спокойствие и чар, които дори епохата на СССР не е успяла да съсипе. Някога зона за отдих на латвийската аристокрация и бохема, днес Юрмала е достъпен за всички и има много блага, които да предложи – мек морски климат, дълги плажове с бели пясъчни дюни, борови гори, минерални води и лечебна кал, романтични улички, старинни дървени къщи. И усещане за безвремие, което е завладяло всичко.

26-километровият плаж на Юрмала се слави като един от най-хубавите в Европа с мекия си пясък, а наситеният с йодни пари и фитонциди въздух облекчава белодробни страдания. Курортът е известен и с многото си СПА и уелнес центрове. В близост е националният парк Кемери, където може да се разхождате по дървени мостчета сред блатиста местност и да се любувате на местната флора и фауна.

Делтата на Ебро, Испания

Делтата на река Ебро в Каталуния е една от най-значимите влажни зони в Испания и предлага по-различен пейзаж от този, с който обичайно свързвате страната. Районът е със статут на национален парк, а от 1993 г. е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Върху площ от 320 кв. км се простира плетеница от плажове, блата, лимани, канали, острови, солници, оризища, които пленяват посетителите с необичайната си красота и огромното си биоразнообразие. Над 300 вида птици гнездят тук – истински рай за любителите на бърдуочинга. Но и на останалите делтата има какво да предложи – круизи с корабче по реката и каналите, дълги разходки по дървените мостчета сред блатата или пясъчните дюни, обиколки с велосипед, излежаване на плажа далече от шума и туристическите тълпи, традиционна архитектура и вкусна местна храна. Не пропускайте паеята – все пак тук се произвежда основна част от ориза в Испания.

Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

Да нахраним птиците

Една чудесна идея за зимата и не само Всичко започна в началото...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ